Решение № 134 от 21.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000058 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Фуудс Енд Кетъринг Р“ ЕООД със седалище гр.Търговище Варна срещу решение № 6 от 17.01.2023г. по търг.дело № 65/22г. по описа на Търговищки, в частта му, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Фуудс Енд Кетъринг Р“ ЕООД е определена датата 12.04.2021г.

Излага, че този извод на съда е изведен на база приетата съдебносчетоводна експерта и установеното от експерта, че последното плащане към ТД на НАП е извършено на 12.04.2021г. Твърди че експертът е посочил че дружеството е спряло плащанията на 26.10.2022г., на която дата е установено че от сметка 501 – каса с РКО е платена сумата 1 900лв. на собственика.

Оспорва приетото от съда, че това последно плащане не променя извода му за начална дата. Твърди също дата, че преди посоченото последно плащане от 26.10.2022г. от движението по сметка каса е видно, че търговецът е извършвал плащания и към други свои контрагенти, а именно на 21.10.2022г. към „Пъблик Кетъринг“ ЕООД в размер на 3 600лв. и на 2 200лв., за което са съставени съответните фактури и издадени касови бонове.

1

Моли съда да отмени решението в обжалвана му част и да постанови друго, с което за начална дата на несъстоятелността да бъде определена датата 21.10.2022г. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 65/22г. по описа на ТОС е образувано по молба на длъжника „Фуудс енд Кетъринг Р“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 6 от 17.01.2023г. постановено по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на дружеството, за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 12.04.2021г., открито е производство по несъстоятелност, дружество е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието.

Предмет на въззивното обжалване е само решението в частта му досежно определената начална дата на неплатежоспособност.

Постоянната съдебна практика е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособността се определя според най-ранния падеж на неплатено задължение по налични счетоводни данни. При всяко положение обаче към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво е разрешението, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за непрекъсната, обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжник

По въпроса за определяне на началната дата на неплатежоспособност чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства е формирана задължителна 2 практика по чл.290 от ГПК на ВКС - решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, II ТО, решение № 115 / 25.06.2010г. по т.д. № 169 / 2010г. на ВКС, II ТО, решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 44 от 04.07.2012г. по т.д. № 983/2011г. на ВКС, I ТО, решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г., I ТО и други. В нея е застъпено становището, че началната дата на неплатежоспособност се определя чрез преценка на цялостното икономическо състояние на предприятието длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/ задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи.

Анализа на цялостното икономическо състояние на дружеството длъжник въззивният съд направи въз основа на приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно дадена, и приложените към нея годишни финансови отчети, годишни данъчни декларации и други справки.

При финансово - икономическия анализ основен показател за състоянието на неплатежоспособност по правило е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му.

Той показва всеки един лев задължение с колко краткотрайни активи е покрит. Изчисленият от експерта коефициент за обща ликвидност за периода 2019г. – 2021г. е устойчив около 1.5 и е в рамките на препоръчителния. При определянето му по формула се включват всички краткотрайни активи на дружеството – суровини и материали, вземания от клиенти, финансови активи и парични средства. В настоящия случай обаче прави впечатление структурата на краткотрайните активи през този период като основната част от тях от 2019г. насам са предоставени аванси в размер на 64 000лв. От експертизата е установено, че това са суми, предоставени аванси на собственика от касата на дружеството, поради което и макар и счетоводно да са отразени като краткосрочен актив, съдът намира, че същите не представляват ликвидни активи, тъй като те не могат да бъдат реализирани, а връщането им е зависимо само от волята на собственика. Поради което и с това вземане не могат да бъдат погасявани задължения към кредитори.

3

Коригирайки числителя на формулата с изключване на неликвидния актив, то коефициентът на обща ликвидност би намалял значително под препоръчителната стойност.

Установено е по делото, че „Фуудс енд Кетъринг Р“ ЕООД има задължения само към НАП, които по данни в експертизата към 05.12.2022г. са в размер на сумата 54 968.68лв. Видно от приложената справка за задълженията на дружеството, най-старото неплатено на падежа задължение по месечна справка – декларация по ЗДДС е с падеж 13.07.2019г., а найстарото неплатено задължение е с падеж 31.01.2018г. Следва да се отбележе, че задълженията към държавата са възникнали през периода 2017г. – 2020г., през 2018г. от публичен изпълнител са наложени обезпечителни мерки и за тях е предприето принудително изпълнение като стойността на събраните суми е в размер на 29 778.93лв.

Предвид структурата на активи и пасиви показателите период на събираемост на вземанията и период на погасяване на задълженията не е изчисляван.

Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост за периода 2019г. – 2021г., като съотношение между собствен капитал и пасиви, макар и помощни са със стойности под препоръчителните и сочат че дружеството е зависимо от кредитори и не е финансово автономно.

Установено е че дружеството през 2021г. и 2022г. няма отразени приходи по ОПР. За 2021г. дружеството не е осъществявало дейност, подадена е в търговския регистър декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗС за 2021г.

Нетният паричен поток по данни от ОПП за 2021г. е отрицателна величина, като през годината дружеството няма парични постъпления.

От приетите като доказателства по делото счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите е видно, че годишният финансов резултат на дружеството за 2019г. е печалба в размер на 17 000лв., за 2020г. и 2021г. е загуба в размер на 1 000лв., към 31.10.2022г. загуба в размер на 55 000лв.

Показателите за финансовите резултати характеризират абсолютната ефективност на работата на предприятието. Печалбата е основен вътрешен източник за формиране на финансовите ресурси на предприятието, осигуряващи неговото бъдещо развитие и основен защитен механизъм за предпазване на предприятието от несъстоятелност. Загубата е отрицателен 4 финансов резултат, който се формира поради превишение на разходите над приходите.

Предвид на така установеното и съпоставяйки данните на в годишните финансови отчети за последните три години и към 31.10.2022г. и отчитайки факта, че дружеството е преустановило дейността си през 2021г., през същия период няма парични постъпления и приходи, както и че към този момент са налице изискуеми публични задължения, които търговецът не изпълнява, съставът на въззивния съд намира, че още през 2020г. е налице съществена и трайна промяна – влошаване на икономическото състояние на търговеца, която сочи на състояние на неплатежоспособност, на трайна и обективна невъзможност да посреща краткосрочните си задължения с текущите си активи и да не е в състояние да погасява своите задължения към кредиторите.

Налице е спиране на плащанията по изискуеми публично правни задължения като за събирането им е предприето принудително изпълнение.

Отразените през месец октомври 2022г. счетоводно обороти по сметка каса в лева не променят този извод на съда. Съобразно чл.608 ал.3 от ГПК спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Към този момент дружеството не осъществява дейност, липсват приходи и парични постъпления и същевременно са налице значителни по размер публичноправни задължения.

Поради което дори и да се приеме, че се касае за реални плащания на суми, а не само на счетоводно взети операции, то това е избирателно плащане към собственика и към избран кредитор, а не пълно погасяване задълженията към всички кредитори. Още повече че към момента на плащането – м.октомври 2022г. е безспорен фактът на трайно състояние на неплатежоспособност на длъжника.

С оглед на така изложеното и предвид предмета на въззивно производство и забраната за влошаване на положението на въззивника чрез определяне на по-ранна дата, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд, в което за начална дата на неплатежоспособност на „Фуудс Енд Кетъринг Р“ ЕООД е определена датата 12.04.2021г. следва да бъде потвърдено.

Доколкото въззивната жалба срещу решението е подадена от длъжника, освободен от предварително внасяне на държавна такса, дължимата по делото 5 държавна такса в размер на 125лв. следва да бъде събрана по реда на чл.620 от ТЗ от масата на несъстоятелността.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 17.01.2023г. на Търговищки ОС по търг.дело № 65/22г., в частта му, с която е определена начална дата на неплатежоспособността – 12.04.2021г.

ОСЪЖДА „Фуудс Енд Кетъринг Р“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Търговище, кв.Въбел, ул.“Васил Друмев“ № 7, ЕИК 204330104, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Варненски апелативен съд сумата 125лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща дължима по делото държавна такса.

Препис от решението да се обяви в книгата по чл.634в от ТЗ, водена от съда по несъстоятелността.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от настоящето решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6