Определение № 3285 от 23.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3285 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110111096 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С решение № 19626/30.10.2025 г., постановено по настоящото дело, са уважени предявените от И. С. С. срещу ...........“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1-3, вр чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът ...........“ ЕАД е депозирал въззивна жалба, съдържаща искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Изложени са съображения, че съдът неправилно е определил размера на дължимата от ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса, която при материален интерес от общо 22 001,89 лв. възлиза на 880,08 лв. Поддържа се още, че неправилно са присъдени в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3472,83 лв. при липса на доказателства за действителното им извършване, както и че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен, тъй като съобразно Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа същият възлиза на 2380,17 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна И. С. С., чрез адв. Н. Н., депозира отговор, с който поддържа становище за неоснователност на искането.

Като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес. Доколкото ответникът иска изменение на разноските на ищеца, то не се изисква списък по чл. 80 ГПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно по следните съображения:

С решение № 19626/30.10.2025 г., постановено по гр. д. № 11096/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ уволнението на И. С. С. – П. извършено със заповед № .....-0461/30.12.2024 г. на Изпълнителния директор на „.....“ ЕАД и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност „Главен инженер“ в дирекция „Инженерно осигуряване и управление на паркове“. Със същото решение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 и чл. 2 КТ ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумите:

772,51 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на 1 незаконното уволнение за периода от 01.01.2025 г. до 07.01.2025 г., и 21 229,38 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение при ответника и при последващия работодател на И. С. С. – П..а за периода от 08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2025 г., до окончателното плащане. В тежест на ответника са възложени и разноските по делото, като той е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3472,83 лв., както и на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, сумата от 1460,08 лв. в полза на бюджета на СРС, от която 940,08 лв. – държавна такса, и 520 лв. – деловодни разноски.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на ответника във връзка с размера на определената от съда държавна такса.

Предмет на производството са не само осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, но и неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, по които се дължи държавна такса съгласно чл. 3 от ТДТССГПК. В конкретния случай съдът определя държавна такса по двата неоценяеми иска в общ размер на 60 лв., поради което общо дължимата държавна такса по уважените искове възлиза на 940,08 лв. В този смисъл не са налице основания за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на бюджета на СРС суми.

Неоснователни са и оплакванията на молителя за недоказаност на разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение.

Съгласно в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 25.02.2025 г., в който е посочено, че ищцата е заплатила в брой на пълномощника си адв. Н. Н. възнаграждение в размер на 3472,83 лв. при сключване на договора. Поради това договорът има характера на разписка за заплатената на процесуалния представител сума.

Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно релевираното от ответника още с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски.

С оглед на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и действително извършената работа. Следва да се отчита обстоятелството, че независимо от материалния интерес, адвокатът, използвайки специалните си знания, полага професионални усилия, свързани с проучването на правния спор, като защитата не се изразява единствено в подготовка на книжа по делото.

Като отчита характера на исковете, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, фактическата и правна сложност на делото, материалния 2 интерес и извършените от процесуалния представител на ищцата действия, съдът намира, че претендираното възнаграждение от 3472,83 лева се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до размера от 2900,00 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 19626/30.10.2025 г., постановено по гр. д. № 11096/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта на разноските, като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските, които ...........“ ЕАД, ЕИК 121706255, е осъдено да заплати на И. С. С. П. ЕГН **********, от сумата 3472,83 лв. до сумата от 2900,00 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част искането на ...........“ ЕАД, ЕИК 121706255, с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 19626/30.10.2025 г., постановено по гр. д. № 11096/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3