Решение № 260043 от 20.01.2021, Районен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260043 гр.Кюстендил, 20.01.2021 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ

РАДЕВ при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА ,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 879/2020 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

К.С.Г., ЕГН ********** *** е предявил против „ТИТАН 96“ЕООД,ЕИК

*********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Христо Ботев“,бл.109,вх.Б,ет.6,ап.28, искове да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 109/14.03.2020 год.,изд.от управителя на ответното дружество,с която на осн.чл.325,ал.1,т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, по силата на което същият изпълнявал длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция“ в отдел: Обект 1 и месторабота-гр.Кюстендил,ул.“Дупнишко шосе“№ 6, да бъде осъдено ответното ТД да му заплати сумата от 3202.50 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в следствие на оставането му без работа поради незаконното уволнение,считано от датата на прекратяване на трудовия договор,ведно със законната лихва върху същото,считано от датата на ИМ до погасяване на задължението,да бъде осъден работодателят да изпълни задълженията си по чл.349,ал.2 КТ във вр. с чл.350,ал.1 КТ да впише в трудовата книжка на ищеца всички данни относно възникването,изменението и прекратяването на трудовото правоотношение.

В срока за отговор ответното дружество признава допустимостта и основателността на ИМ,като развива съображения че атакуваната заповед е незаконосъобразна,тъй като трудовото правоотношение е било прекратено на друго основание преди издаването и.правят се доказателствени искания.

КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, ,приема за установено следното:

Между страните по делото е бил сключен трудов договор № 142/01.08.2019 год./л.50/,по силата на които ищецът се съгласил да изпълнява длъжността „Обслужващ бензиностанция“ с работно време от 7-седем часа, брутно трудово възнаграждение от 495.25 лв.месечно със срок за изпитване от 6-шест месеца,уговорен в полза на работодателят.С допълнително споразумение от 02.01.2020 год./л.57/,страните уговорили нов размер на БТВ от 533.75 л.,считано от 01.01.2020 год.Видно от заповед № 110/01.02.2020 год./л.15/,изд.от управителя на ответното дружество е това,че на осн.чл.71,ал.1 от КТ същият изразил воля за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение,като заповедта е оформена с подписите на двама свидетели,удостоверили отказът на ищецът да я получи.Видно от писмо изх.№ СИ1014-1812.11.2020 год. и приложените към него справки/ л.74-78/ е това,че ответникът е депозирал уведомление по чл. 62 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.От графиците за работа на ответното дружество за месеците януари и февруари на 2020 год. /л.17-20/и ведомостите за работни заплати за същите /л.21-24/ се установява,че за м.01/2020 год. на ищецът е начислено по ведомост трудово възнаграждение,като същият не фигурира във ведомостта за м.02/2020 год.На 14.03.2020 год. ответникът издал атакуваната заповед № 109/14.03.2020 год./л.102/ за прекратяване,на осн.чл.325,ал.1 КТ,на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,като на 15.03.2020 год. депозирал до НАП и уведомление по чл.62,ал.5 КТ /л.101/,което се установява и от справка вх.№ 10388203004683/15.03.2020 год./л.103/. Няма доказателства преди издаването на атакуваната заповед ищецът да е депозирал до работодателят молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

Ищецът депозирал до Директора на Дирекция

„Инспекция по труда“-Кюстендил сигнал /жалба/вх.№ 20023373-32/18.03.2020 год.

/л.80/,в резултат на която били извършени проверки от контролните органи за спазване на трудовото законодателство и от материалите,представляващи съдържанието на преписката/л.80-127/ се установява ,че ответникът е оформил трудовата книжка на ищеца на 06.08.2020 год./л.118/,а с платежно нареждане от 26.06.2020 год./л.123/ му превел по банков път следващото се възнаграждение за месеците януари и февруари на 2020 год.при проверката от контролните органи ответникът представил и ведомост за работни заплати на персонала за м.0282020 год./л.84/,съгласно която на ищецът е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 533.75 лв.иОт извършените констатации от трудовата книжка на ищецът се установява това,че след издаването на атакуваната заповед и прекратяването на трудовото правотношение същият не е започвал работа по трудово првотношение при друг работодател.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки горното съдът счете,че предявените искове са допустими и частично основателни,поради което ще се уважат съответно напълно за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на заеманата от преди това длъжност и присъждане на обезщетение за времето на безработица в резултат на незаконното уволнение,като в останалата част .Мотивите на съда са следните:

По исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ

На осн.чл.344,ал.1,т.1 и 3 КТ работника има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на същото за незаконно и присъждане на обезщетение за времето,през което е останал без работа ,поради уволнението,като в последния случай на осн.чл.225,ал.1 КТ обезщетението е равно на брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,като изчислението се определя от правилото на чл.228 КТ- полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Трудовото правоотношение се прекратява от работодателят,а ако същият е ЮЛ или ЕТ от законно представляващото го лице,или изрично упълномощено от последното. Между страните по делото не се спори,че атакуваната заповед е подписана от представляващият работодателят,който е търговското дружество „Титан-96“ЕООД,негов законен представител-управителя му.

Атакуваната заповед е с посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение в цифрово изражение по чл.325,ал.1,т.1 от КТ и словесно „взимно съгласие“. Съгласно чл.

325,ал.1,т.1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено,като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му и ако не стори това,се смята , че предложението не е прието.

Няма доказателства по делото за това преди издаването на атакуваната заповед която и да е било от страните в спора да е отправяла към другата надлежно предложение за прекратяване на трудовоправната връзка на посоченото основание.Поради тази причина атакуваната заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.Следва да се изтъкне за яснота,че атакуваната заповед очевидно е станала достояние на ищецът ,обстоятелство което той признава в ИМ,както и извънсъдебно в депозираният до Дирекция „ИТ“-Кюстендил на 18.03.2020 год. сигнал ,от съдържанието на който се установява,че това е станало на 16.03.2020 год.

Исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 358 от КТ, които са давностни, поради което съдът ги съобразява само при релевирано възражение, каквото в случая не е въведено от ответника.Въпреки това съдът счита,че исковете са процесуално допустими като подадени в срок. Давностният срок за предявяване на искове по повод прекратяване на трудово правоотношение е двумесечен съгласно чл. 358, ал. 1, т.

2 от КТ и тече, от деня на прекратяване на правоотношението – чл. 358, ал. 2, т.

1 от КТ. В настоящия случай няма писмени доказателства за връчването й като сам ищецът извънсъдебно признава,че това е станало на 16.03.2020 год.Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на 13.05.2020 г. давностният срок, в случая по чл. 358, ал. 1, т.

2 от КТ, е спрял да тече. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИД ЗДМВИП (обн.

ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3 спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". По аргумент на тази разпоредба спреният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т.

2 от КТ е започнал да тече от 21.05.2020 г. и изтича на 21.07.2020 г. Исковата молба е подадена в съда на 11.06.2020 год.,т.е в срок.

Исковата молба по искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателна и ще се уважи с оглед изложеното по-горе.

Основателен е и предявеният иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ и акцесорният по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В резултат на незаконото уволнение ищецът е останал без работа,поради което ответникът му дължи обезщетението по чл.225,ал.1 КТ / Чл. 225. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.“,при което брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението се определя на базата на полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено-чл.228,ал.1 КТ.В представената като доказателство по делото,издадена от ответното ТД,служебна бележка за изплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца такова за месец февруари на 2020 год. не е начислявано и изплащано,съответно ищецът не фигурира и в месечните графици за работа на работодателят.При извършената проверка от контролните органи по спазване на трудовото законодателство обаче ответникът е депозирал ведомост за работни заплати за м.02/2020 год./л.84/,подписана от управителят на дружеството, в която е отразено че брутното трудово възнаграждение на ищеца е сумата от 533.75 лв.,колкото е посочено в допълнителното споразумение от 02.01.2020 год.Нетното трудово възнаграждение на ищеца за м.02/2020 год. му е преведено по банков път от ответника, поради което съдът приема,че посоченият по-горе размер от 533.75 лв. за БТВ е размерът който следва да служи за определяне на дължащото му се обезщетение.При безспорно установеното от констатациите,извършени от трудовата книжка на ищецът,,че след прекратяването на трудовото правоотношение в срока по чл.225,ал.1 КТ същият не е започвал работа при друг работодател,то предявеният от него иск за осъждане на ответникът да му заплати исковата сума от 3202.50 лв. се явява основателен, както и този за присъждане на законната лихва върху същата,считано от датата на предявяване на иска-11.06.2020 год. до окончателното изплащане на тази сума.

Съдът за яснота следва да отговори и на възражението на ответника,че трудовото правоотношение е прекратено действително преди датата на издаване на атакуваната заповед.Това възражение е пряко свързано с обсъденият по-горе иск,тъй като ако съдът уважи възражението и приеме за установено,че както твърди ответникът трудовото правоотношение е прекратено на 01.02.2020 год.на друго основание, то ищецът на основание отмяната на сега атакуваната заповед не може да претендира обезщетението по чл.225,ал.1 КТ.

Така стореното от ответникът възражение, че преди издаването на атакуваната заповед трудовото правоотношение с ищецът било прекратено на друго основание-чл.71 КТ е неоснователно.Както бе посочено по горе при възникването на трудовото правоотношение ответното дружество е уговорило в своя полза 6-шестмесечен срок за изпитване на качествата на ищеца като работник.При това положение докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е било несигурно, защото е зависело от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Само ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време в зависимост от предварителната уговорка на страните,която очевидно е била за неопределено време,съгласно отразеното в договора.Началото на изпълнението на трудовите задължения на ищецът е започнало на 01.08.2019 год. и 6-месечният изпитателен срок е започнал да тече от тази дата, съответно е изтичал на 01.02.2020 год.,събота,неприсъствен ден,неделя също е почивен ден,поради което срокът е изтичал на 03.02.2020 год., т.е заповедта е издадена в предвиденият от закона срок.