Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 385 от 29.10.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1146/2025
Вид
Решение № 385
Подписан
29.10.2025
В сила
19.11.2025
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63б, ал.5,т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 ал. 1 т.2 б.А · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 26 · Наказателен кодекс
  • чл.80 ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.81 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.24, ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 84 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220201146 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Т. К., ЕГН **********, чрез адв. И. Д. против Наказателно постановление №21-0340-000444 / 22.04.2021 г. на началника на РУ - Септември, с което на жалбоподателя са наложени по : чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца

С жалбата се настоява НП да бъде отменено изцяло поради изтичането на абсолютната погасителна давност.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,настоява да се отмени НП поради изтекла на 07.10.25г. абсолютна давност и претендира разноски..

Въззиваемата страна настоява да се потвърди НП с подробни доводи също в писмено становище - л. 72-73, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 08.04.21г. против жалбоподателя бил съставен АУАН, предявен и подписан от него на същата дата. С акта са вменени две нарушения : 1) по чл.20 ал. 2 от ЗДвП и 2) по чл.123 ал. 1 т.2 б.А от ЗДвП, които е прието , че са извършени на 07.04.21г.

1

На 22.04.21г. е издадено обжалваното НП 21 0340- 000444, чието връчване на установени за жалбоподателя адреси в областите София и Русе се оказало невъзможно.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 07.08.25г. и атакувано от него с настоящата жалба.

В същата се правят напълно основателни възражения за изтекла абсолютната погасителна давност, която е факт и налага отмяна на санкционния акт и обуславя незаконосъобразното евентуално бъдещо развитие на административно-наказателното производство.

Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

В разпоредбата на чл.80 ал.1, т.5 от НК императивно е предвидено, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно, с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича и давността за адмнистративнонаказателно преследване. В случая в ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административно-наказателните производства ( в този смисъл посоченото ТР.

В процесния случай на 07.04.25г. е изтекла е абсолютната давност за процесните нарушения , извършени на 07.04.21г. ( 3години + 1година и 6 месеца) .За всяко от нарушенията в рамкирания период е изтекла абсолютната погасителна давност , което изключва за всяко от тях както наказателното преследване, така и изпълнението на наложеното наказание. За изтичането на тези срокове съдът следи служебно (ППВС № 10 /.1973 г.), въпреки, че в този смисъл е направено изрично изявление.

Относно началото на сроковете следва предписанието по НК, предвид възприетото в Тълкувателното постановление № 1 / 27.02.2015 г. на ВКС "предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК намира приложение". Съгласно, чл. 80, ал. 3 от НК. давността за преследване започва от довършването на престъплението, като преценката в случа следва да е за всяко нарушение отделно , доколкото чл. 26 от НК не е приложим за административните нарушения , предвид изричното препращане по чл. 11 от ЗАНН и възприетото разрешение с чл. 18 „когато ..едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се 2 изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“.

Предвид това, давността за всяко от процесните нарушения, описани горе по т.1 и 2 , е започнала да тече от извършването им, съответно на една и съща дата 07.04.21г.

Настъпването на абсолютната давност е с факта на изтичане на срока за същата , а констатацията за това е основание за директна отмяна на издаденото наказателното постановление, без да се разглеждат въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.

Горното обосновава решението за отмяна изцяло на НП и прекратяване на производството в хипотезата на чл. 63б, ал.5,т.3 ЗАНН вр. чл.24, ал.1 т.3 вр. чл. 84 НПК ( при изрично искане в становището по същество с оглед чл. 24, ал.2 НПК ) .

При този изход основателна се явява и претенцията за разноски на адвоката в размер на 800 лева (л. 76; л. 77) , против която се прави основателно възражение за прекомерност. Предвид факта, че процесното дело не е със завишена фактическа и правна сложност и не се отличава от зачестилите последната година дела от този вид и със предмет, следва, съобразно имащото примат над националната право Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22; както и предвид вида и броя на наложените административни наказания, да се определи възнаграждение в размер на 500 лева, което се дължи на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Претенцията на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0340-000444 / 22.04.2021 г. на началника на РУ - Септември при ОД МВР Пазарджик, с което на П. Т. К., ЕГН **********,са наложени по т. 1) чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и по т. 2) чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на

100лв. лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца и прекратява производството по делото.

ОСЪЖДА РУ - Септември при ОД МВР Пазарджик да заплати на П. Т. К., ЕГН ********** сума в размер на 500 лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3