Определение № 12505 от 09.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12505 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505148 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 138137/ 30.04.2026 г. ( по регистратурата на СРС) на Д. Ц. Д., Д. Х. Д. и Т. В. Т. от град София срещу определение № 15130 от 21.04.2026 г. на Софийски районен съд по гр.д.№ 5664/2026 г. за връщане на исковата молба на основание член 130 от ГПК .

В частната жалба се поддържа, че предявеният иск е по член 54,ал.2 от ЗКИР и не е отрицателен установителен. Искането е за признаване за установено, че Столична община не притежава реална част на площ от 47 кв.м. от имот с идентификатор *** и действителната граница между него и поземлен имот с идентификатор *** е посочената в заповед № 18 -9580/ 24.08.2023 г. на Началника на СГКК – София, отменена от АССГ по адм.д. № 1379/2024 г. Искът е допустим , тъй като с него се цели издаване на същата по съдържание заповед за изменение на кадастралната карта, която административният съд отменил по твърдението на Столична община, че притежава реалната част .

Производството по обжалване на определението е едностранно – член 130,изр.2 от ГПК.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица с правен интерес да искат отмяна на обжалваемия съгласно член 130,изр.2 от ГПК съдебен акт. Правото на частна жалба е упражнено редовно, в срока по член 1

275,ал.1 от ГПК, считан от 29.04.2026 г. и изтекъл на 7.05.2026 г. Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Видно от исковата молба и нейното уточнение с молба с вх.№ 87251/ 19.03.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) ищците , собственици на имот , заснет в одобрената в 2010 година кадастрална карта на град София с идентификатор № *** , твърдят, че спорната реална част с площ от 47 кв.м. е заснета погрешно като част от общински поземлен имот с идентификатор № *** – улица, съгласно скици – приложения към исковата молба и обозначения в скица, инкорпорирана в молбата от 19.03.2026 г. и искат да се признае за установено, че ответникът не притежава тази реална част . Продължили са да поддържат това искане и след указанията на съда в разпореждане № 37610 от 23.03.2026 г., че на изложените като основание на иска твърдения съответства петитум за установяване на вещните им права върху спорната реална част , като заснета по грешка като част от съседния имот, видно от молба с вх.№ 97973/27.03.2026 г.

От мотивите на т.1 и т. 4 на Тълкувателно решение от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС следва, че при твърдение за притежаване на реална част от поземлен имот, заснета при грешка в кадастралната карта като включена в съседен имот, искът е положителен установителен за право на собственост върху нея. Уважаването му е основание за поправяне на грешката чрез изменение на кадастралната карта и правилното й отразяване в границите на записания на ищеца имот. Изрично в т.4 от ТР е посочено, че тази цел не може да бъде постигната чрез предявяването на отрицателен установителен иск. Освен това в правилото на член 2,ал.5 от ЗКИР е уредена презумпция за вярност на кадастралните данни, каквито са границите и искът е средство за оборването й .

В случая ищците противопоставят вещни права върху поземлен участък, заснет в кадастралната карта като част от записания на името на Столична община имот – улица. При уважаване на отрицателните установителни искове правната промяна – изменение на кадастралната карта – няма да бъде постигната и исковете са лишени от правен интерес . Като е приел същото и е върнал исковата молба, СРС е постановил законосъобразен съдебен акт .

Воден от горното, СГС

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 138137/ 30.04.2026 г. ( по регистратурата на СРС) на Д. Ц. Д., Д. Х. Д., двамата от град София, бул. „ ********, ап.3 и Т. В. Т. от град София, бул. „ ********, ап.12 срещу определение № 15130 от 21.04.2026 г. на Софийски районен съд по гр.д.№ 5664/2026 г. за връщане на исковата молба на основание член 130 от ГПК .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при предпоставките на член 280,ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3