Решение № 673 от 25.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. София, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100506893 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20006489/10.01.2021 г. по гр.д. № 17545/2020 г. по описа на СРС, 79 състав е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. Н. П. срещу „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 86 – РП от 13.03.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и неговата отмяна. С Определение № 20099263/19.04.2021 г. решението е изменено в частта за разноските като е намален размерът на присъдените в полза на ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД разноски за адвокатско възнаграждение от 1080 лева на 960 лева с ДДС.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25016630/01.02.2021 г.

(пощенско клеймо от 30.01.2020 г.), подадена от Д. Н. П.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство посочва, че съдът изцяло се е съобразил с доводите на ответната страна, но не е обсъдил изложените от него. Всички твърдения и доказателства, представени от него, били ингнорирани. Неправилно било включено в решението друго дело с № 12074/2020 г., което е било заведено по иск по чл. във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като излага съображения за пристрастност на съдебния състав.

Посочва, че с представените по делото документи ответникът не е доказал с нищо трите дисциплинарни нарушения. Посочва, че свидетелските показания, които са 1 приети от съда са недопустими, тъй като на повечето въпроси било отговаряно от свидетелите, че не си спомнят, не са сигурни, както и съдът не взел предвид, че това са служители на ответника и все още работят там. Никъде в решението не било посочено, че и ищецът е поискал свидетели и му бил допуснат един, който бил негов бивш колега, но който малко преди заседанието, в което е трябвало да бъде разпитан, отказал да се яви, тъй като имал притеснения да не го уволнят. Обяснил това на съда, но това не било взето предвид и били взети само свидетелите на ответника. Не било взето предвид и обстоятелството, установено с документи, че подсигуряване на 4+1 основни стълба е част от длъжностните характеристики на всяка длъжност. Неправилно било възприето от съда, че се е запознал с ръководните линии VT03a, VT03b, VT07 при сключване на трудовия договор. Това не било вярно, а те били включвани впоследствие с анекси към трудовия договор. Оспорва, че представените ръководни линии Продажби, Свежест, Стокова наличност са действали към момента на констатиране на нарушения, тъй като те са принтирани листове, които не носят подписи. Възразява срещу това, че съдът е възприел свидетелските показания на З.М. и Н.П. относно първото му наказание, тъй като нарушенията били констатирани 6 дни по-късно на 06.02.2020 г., а нарушението било на ръководни линии, които не били документи, тъй като нямат подпис и печат. Посочва, че неправилно било възприето, че няма подпис на седмичен касов отчет, като не е съобразено, че негов подпис е положен на определеното място, но тъй като трезорът бил без предаване при приключване на втора смяна, то нямало място за втори подпис. Трезорът бил предаден по правилник, без липси. Заявява, че отчетите носят негов подпис, но предаването на касите станало в присъствие на касиерите, но е нямало как да ги принуди да се подпишат. Освен това, не било доказано, че е бил Ръководител смяна повече от две години. Не били представени работни графици, седмични отчети, касиерски отчети, товарителници, тъй като от тях можело да се установи, че не е заемал такава длъжност. Графикът бил променен в последния момент умишлено, за да бъде ръководител смяна за първи път от две години и да му наложат наказания. Наложеното наказание било за нарушения, които не били негови, тъй като проверките били в началото на втората смяна, затова за тях отговорност носел ръководителя на първа смяна. Поддържа, че е дал обяснения и не е отказвал даването на такива. Посочва, че в последното заседание ответникът не е дал Протокол за описи, от който да бъде видно, че продуктите били намерени като развалени и с изтекъл срок на годност и че са описани в този ден, за който му се налага наказание. Не били взети и опроверженията относно снимковия материал, който е представен като доказателство от ответника, тъй като не установяват, че са направени по време на неговата смяна. Установено било в съдебно заседание твърдението му, а то било потвърдено и от свидетеля В. и от представените графици, че не е изпълнявал длъжността, за която е назначен. Не била уважена и молбата му да бъдат изискани болнични листа и други документи, с които да се удостовери защо свидетелите, които 2 били поискани от ответната страна не се явили в съдебно заседание на 01.10.2020 г.

Трябвало да бъдат наложени санкции на тези свидетели. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25049081/18.03.2021 г., подаден от въззиваемия „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че не били налице основания за съединяване на двете дела, цитирани от въззивника, тъй като такова съединяване не е било изрично поискано от страните, а и съдът сам бил свободен да прецени. Оспорва възражението за неизслушване на свидетел на ищеца, тъй като в тежест на страните било да ангажират доказателства за установяване на твърденията си, поради което страната е следвало да поиска принудително довеждане на свидетеля. Посочва, че неоснователно е и възражението, че задължението за подсигуряване на 4+1 основни стълба било включено в длъжностните характеристики на всички служители, тъй като това не изключвало индивидуалната отговорност на ищеца. Без значение било и обстоятелството дали ищецът бил запознат с ръководните линии при сключване на договора или по-късно, но безспорно било, че е запознат към момента на извършване на процесните нарушения. Липсвало и възражение относно истинността на представените доказателства.

Посочва, че по същество ищецът не оспорва извършеното нарушение на т. 3.6 от ръководна линия VT03b – каса трезор, като без правно значение е дали отговорност е търсена и от други служители. Поддържа, че в тежест на ищеца е било да установи, че длъжността му е била променяна, което не било сторено в първоинстанционното производство. Заявява, че наличието на протокол за отписване на въпросните продукти нямало връзка с установеното нарушение, доколкото това не се оспорва от ищеца, нито в обясненията, нито в съдебното производство. Ищецът не оспорвал, че е имало такива продукти в нарушение, нито техния вид и брой. Не оспорвал също така, че е бил във филиала, докато е извършвана проверката, както и че е запознат с резултатите от нея. Не било и нарушение на процесуалните правила непредставянето на докозателства за невъзможността на свидетелите да се явяват в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира направените във въззивното производство разноски.

Против Определение № 20099263/19.04.2021 г., с което решението е изменено в частта за разноските е постъпила частна жалба вх. № 25079301/10.05.2021 г., подадена от Д. Н. П.. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение своевременно, но то не било обсъдено в решението. Посочва, че делото се характеризира с обичайна продължителност за този тип дела – проведени били общо 2 открити съдебни заседания, в едно от които са събрани свидетелски показания като в същото време искът е по чл. 344, ал. 1, т. 1 от 3

КТ. Делото не разкривало фактическа и правна сложност, поради което не можело да бъде завишавано възнаграждението. Делото било елементарно. Освен това, по вина на ответника било отложено заседание. Независимо, че с определението адвокатското възнаграждение е намалено, то отново е прекомерно. Моли определението да бъде отменено и вместо него да се присъди реална сума на адвокатско възнаграждение.

В отговора си по частната жалба „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД поддържа, че тя е неоснователна и моли определението да бъде оставено в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 17545/2020 г. по описа на СРС, 79 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. Н. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда против „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД, в рамките на което считано от 22.11.2017 г. е бил назначен на длъжността „заместник мениджър филиал“. Поддържа, че със заповед № 86-РП от 13.03.2020 г., считано от 14.03.2020 г., трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което счита за незаконосъобразно. Сочи, че описаните в заповедта фактически обстоятелства, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, са неверни и недоказани. Оспорва да са спазени формалните изисквания за провеждане на дисциплинарната процедура, тъй като е нарушено правото му на защита срещу вменените му нарушения. Счита, че твърдяните деяния не осъществяват състава на никое от тях. Твърди, че е налице несъответствие между нарушенията, описани в искането за даване на обяснения, констативните протоколи за установяване на нарушенията и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че проверката, при която е констатирано неосигуряване свежестта на стокови групи „Плод и зеленчук“ и „Охладени“, е предварително планирана и умишлено проведена в негово отсъствие. Поддържа, че му се вменяват задължения и отговорности, които не са само негови, а и на други служители на ответника – управители, заместници и отговорници за съответните сектори, които също са били на смяна. Оспорва да е отказал да даде писмени обяснения, а да е нямал физическа възможност за това още в конкретния ден, тъй като е бил на смяна. Допълва, че в периода от 22.11.2017 г. до 31.01.2020 г. му е отнета възможността да изпълнява заеманата от него по трудов договор длъжност „заместник мениджър филиал“, като вместо това му се вменяват задължения на „общ работник“ по нареждане на управителя на филиала. Заявява, че точно в деня на проверката на 31.01.2020 г. му е възложено да изпълнява длъжността по трудов договор без да е уведомен предварително за това, поради което е бил под 4 голям стрес и напрежение. В тази връзка посочва, че проверките на 31.01.2020 г., 04.02.2020 г. и 06.02.2020 г. са тенденциозно извършени точно в момент, в който му е възложено да изпълнява реално заеманата от него длъжност. Счита за недопустимо налагането на дисциплинарно наказание два пъти за едно и също нарушение. Предвид изложеното, моли съда да признае наложеното му със заповед № 86-РП от 13.03.2020 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразно и да го отмени.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД като оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 28.02.2013 г., като към датата на прекратяването му ищецът е заемал длъжността „Заместник Мениджър Филиал“. Твърди, че на 31.01.2020 била извършена проверка от З.М. – мениджър продажби и Н.П. – Регионален мениджър продажби във филиал 177 на ул.

„****, където работел Д.П.. Към момента на проверката ищецът бил ръководител смяна като били установени нарушения на установените от работодателя правила – Ръководни линии Продажби, като не били спазени изискванията за свежест на стоките в сектори „Плод и зеленчук“ и „Охладени“ и по – конкретно били установени значителни отклонения от утвърдените стандарти на работодателя. Твърди, че на 04.02.2020 г. Д.П. отново бил ръководител смяна в същия филиал като при проверка били установени две нарушения. Първото от тях било от 31.01.2020 г. , когато в качеството му на ръководител смяна и отговорник трезор е допуснал неправилно изготвяне на отчетите на касиери 12 и 14, както и отново било установено неспазване на изискванията за свежест на стоките, както и правилата за намаляване на цената на артикулите. Твърди, че на 06.02.2020 г. били установени отново нарушения от страна на Д.П. във връзка с предаване на трезора на управлявания от него филиал на 31.01.2020 г. като седмичният отчет отново не бил изготвен съобразно правилата на работодателя във връзка отчетността на трезорните наличности. Поддържа, че за всички установени нарушения били изискани обяснения на служители и такива били дадени писмено и била издадена Заповед № 86-РП/13.03.2020 г. Заявява, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на правилата за налагане на дисциплинарни наказания, както и е мотивирана. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.