Решение № 58 от 03.04.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Ихтиман, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20231840200058 по описа за 2023 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

А. Д. К. ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Д.“, бл. 49, вх. А, ет. 6, ап. 18 е обжалвал наказателно постановление № 22-3376-000136/09.12.2022 г. на Началник сектор в ГДНП, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева

В жалбата се твърди, че не наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като фактическата обстановка не отговаря на действителната. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство.

Наказващият орган - началник сектор в ГДНП оспорва .жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Приложеният АУАН № ******/26.08.2022 г. е съставен за това, че А. К. от гр. София около 16,50 часа на 26.08.2022 г. е управлявал в района на 44+200 км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. П. лек автомобил „С. Л.“, рег. № СА **** РХ в състав с прикачено ремарке за лек автомобил, рег. № **** в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на МПС и без здравословни проблеми на водача и пътника. Освен това водачът е бил без поставен обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията по на чл. 58, т. 3 ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП При разпита си в съдебно заседание актосъставителят Л. Б. и свидетелят по акта Т.

Т., които са служители на ГДНП, потвърждават констатациите в АУАН. Според св. Б., изпреварили лекия автомобил в района на 44 км. на АМ „Тракия“, като подминали пътен 1 възел „Ихтиман“ и при спирането му установили, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Водачът не е споделил с полицейските служители за наличие на технически проблем на автомобила или пък той или спътникът му да има здравословни проблеми, като заявил, че се движи в лентата за принудително спиране, тъй като е много натоварен.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на К. за нарушението на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а да нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.

При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и отговарят на формалните изисквания по на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая и АУАН, и НП съдържат всички законоустановени реквизити, като в тях ясно и точно е описано както извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП п ри движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми.

От показанията на свидетелите, на които съдът няма основание да не се довери, се установява, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил с прикачено към него ремарке в продължение на няколко километра в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“. По делото не бе установена причината за движение на автомобила в лентата за принудително спиране, като няма каквито и да е данни той да е бил технически неизправен или пък водачът или пътникът да са имали здравословни проблеми, което обстоятелство е отбелязано в съставения акт, който водачът е получил без възражения.

Твърденията на жалбоподателя за това, че той е навлязъл в лентата за принудително спиране, за да стабилизира ремаркето, което се е разклатило поради дупките по пътното платно, не са подкрепени от каквито и да е доказателства, като нито един от двамата полицейски служители не са възприели подобно изявление на водача към момента на спирането му за проверка. В този смисъл според настоящия състав не се събраха убедителни доказателства за това, че деянието на жалбоподателя е било осъществено поради техническа неизправност на управлявания от него автомобил или пък че нарушението е било извършено при условията на крайна необходимост – за да се предотврати непосредствена опасност за движението.

Освен това от показанията на актосъставителя се установи, че към момента на спирането му за проверка жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, с 2 какъвто автомобилът е бил оборудван.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП предвиденото наказание за движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева. Вярно е, че предвиденото в закона наказание е несъразмерно тежко в сравнение с конкретната обществена опасност на деянието, но след като законодателната оценка е такава, нито наказващият орган, нито съдът имат възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Същото се отнася и до определената на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП санкция за допуснатото нарушение по чл. 137а , ал. 1 ЗДвП в размер на 50 лева.

Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Поради изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-3376-000136/09.12.2022 г. на Началник сектор в ГДНП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3