Решение № 226 от 18.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Миглена Р. Маркова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно административно наказателно дело № 20235300600446 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.К.Е. защитник на обв.В. П. срещу Решение №44/10.01.2023г. постановено по АНД № 1566/2022г. по описа на ПРС, ХVІ-ти н.с.

С Решение №44/10.01.2023г. постановено по АНД № 1566/2022г. по описа на ПРС, ХVІ-ти н.с. обвиняемият В. А. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 175,50лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив.

Срещу постановеното решение е постъпила жалба от обв.П., чрез адв.К.Е., с която се иска да се отмени решението, като неправилно и необосновано. Сочи се, че е постановено в противоречие със събраните по 1 делото доказателства, както и че е нарушен материалния закон, тъй като не е установено наличие на хулигански подбуди при извършване на деянието.

Иска се решението на РС-Пловдив да бъде отменено и да се постанови ново, с което обв.П. да бъде признат за невиновен.

В производството пред настоящата инстанция представителя на ОППловдив пледира атакувания съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Сочи, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена, както и че обвиняемият безпричинно е нанесъл удари на пострадалия, което е било съпроводено с обидни словесни изрази. Твърди се, че не е налице лично отношение между страните, конфликта е станал на публично място в присъствието на други лица, което обуславя наличието на хулигански подбуди при извършване на деянието от страна на обв.П..

Пледира, че наложеното наказание е правилно определено и справедливо отмерено с оглед събраните по делото доказателства, предвид което и следва съдебния акт да бъде потвърден.

Пред въззивната инстанция адв.Е. и обв. П. поддържат жалбата си.

Защитникът на обвиняемия излага съображения, че в случая е налице личен мотив за извършване на деянието, а не хулигански подбуди, поради което и решението на РС-Пловдив следва да се отмени. Навеждат се доводи за непълнота на свидетелските показания и противоречия в показанията на свид.

М.М., които се твърди, че внасят съмнение в обвинителна теза и следва да бъдат отчетени в полза на обвиняемия.

Обв.П. в съдебно заседание поддържа становището на защитника си и моли да бъде отменено решението и да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Ж а л б а т а е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледан а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

За да постанови решението си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Обвиняемият В. А. П., ЕГН: **********, е роден на ***г. в гр.П., б., български гражданин, работещ, неженен, неосъждан, живущ в гр. П., ул. *** Свид. С. С. живеел на съпружески начала със свид. Р. А., в жилище находящо се в гр. П., на бул. ****

Обв. В. П. живеел на семейни начала със свид. Д. М. в гр. П. на ул. ***.

На 19.06.2021г. те празнували с роднини и приятели рождения ден на детето си в заведение. Обв. П. употребил алкохол , след което със свид. М. тръгнали да се прибират с автомобил, управляван от нея. По пътя решили да спрат и да напазаруват в хранителен магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***. Около 22:00ч. -22:30ч. на 19.06.2021г. те влезли в магазина, където по това време сама на работа била продавач консултантката - свид. М. М., която забелязала, че обвиняемият бил във видимо нетрезво състояние.

Междувременно свид. С. отишъл до близкия квартален магазин, а именно находящия се на ул. ***. Понеже магазинът бил малък, свид. С. изчакал отвън, защото видял, че вътре имало двама клиенти. Това били обв.

П. и свид. М., които след като напазарували, тръгнали да излизат. Първи излязал обвиняемият, който видял свид. С. и като минал покрай него се обърнал и го попитал, защо го гледал така злобно. Свид. С. не му обърнал внимание. Обв. П. направил няколко крачки напред, но под въздействието на алкохола, поведението му било агресивно и се върнал обратно към свид. С.

Попитал го на висок тон „Какво се правиш на мъж бе, педераст с педераста ти? Ела ми покажи какъв мъж си!“. Свид. С. възприел думите на обвиняемия, но не реагирал. Свид. М. М. също чула отправените обиди от обвиняемия.

В този момент обв. П. ненадейно замахнал с ръка и ударил свид. С. в лявата част на лицето му, около челото. От мястото на удара текнало кръв.

Свид. Д. М. видяла случилото се и се развикала на обвиняемия да тръгва, както и да не се заяжда понеже бил пиян. Свид. М. чула шум, наподобяващ трясък, което било непосредствено след нанесения от обвиняемия удар. Тя излезнала пред магазина, където бил свид. С., а в това време обв. П. и свид.

М. се качили в автомобила, с който били дошли – марка „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“, с рег. № **** . Свид. М. видяла, че по лицето, ръцете и дрехите на 3 свид. С. имало кръв. Уплашила с е и веднага позвънила на свид. Б. Б. управител на магазина, а в това време двид. С. се придържал към намиращата се пред магазина витрина, след което споделил на свид. М., че не бил очаквал да излезе да пазарува и да яде бой за няма нищо.

Свид. Б. Б. пристигнал на местопроизшествието и видял свид. С..

Понеже последният нямал телефон в себе си, от телефона на свид. Б., пострадалия позвънил на свид. Р. А.. Разказал й какво се е случило и се прибрал в дома си. Малко по- късно свид. А. и свид. С. се върнали до магазина, където заварили свид. М. и свид. Б.. Свид.А. видяла, че свид. М. била уплашена и потресена от случилото се. След което свид. А. и свид. С. посетили МБАЛ „Пловдив“ към ВМА София. Там свид. С. бил прегледан от дежурен лекар. Издаден му бил амбулаторен лист № 000***/ 19.06.2021г. от д-р С. С., в който било отразено , че е установена разкъсно-контузна рана на лява челна област над веждата. На свид. С. му била оказана необходимата медицинска помощ, след което заедно със свид. А. се прибрали в дома си.

Няколко дни поред свид. С. посещавал медицинското заведение, където му били сменяни превръзките на раната. На 24.06.2021г. той бил прегледан и от лекар в Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, където му било издадено СМУ № 634/2021г. , след което сезирал органите на реда за случилото се.

Първостепенният съд е приел заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 326/2021г. , от чието заключение се установява, че на свид.

С. Ф. С . са били причинени: разкъсно-контузна рана над лявата вежда, хирургично обработена, охлузване на челото над лявата вежда, кръвонасядане по кожата на долен ляв клепач, ангажиращо и лявата скула, охлузване по лява скула, охлузване в областта на лява раменна става, охлузвания на дясна предмишница. Вещото лице е посочило, че механизмът на причиняване на уврежданията е удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, каквито по своята характеристика могат да бъдат и различните части на човешкото тяло / крака, ръце и други/. Експертът е стигнал до извода, че тези травматични увреждания по време и начин е напълно възможно да са получени така, както е отразено в материалите по досъдебното производство, а именно при удар с юмрук в областта на лицето, нанесен на пострадалия на 19.06.2021г. Посочил е, че разкъсно-контузната рана на лицето е довела до 4 разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ( по смисъла на чл.130 ал.1 НК). Кръвонасядането по кожата на долен ляв клепач, ангажиращо и лявата скула, охлузването по лявата скула, охлузванията в областта на лявата раменна става и дясна предмишница са довели до болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 НК.

Гореизложената фактическа обстановка първостепенният съд е приел, че се подкрепя от свидетелските показания на С. С., Б. Б., М. М., Д. К. и Р. А., заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза и писмените доказателства по делото.

Обосновано с доверие са кредитирани показанията на свидетелите- С.

С., Б. Б., М. М., Д. К. и Р. А., които последователно и непротиворечиво са изложили възприетите от тях факти и обстоятелства свързани с предмета на доказване по делото- нанесените удари от обв.П. на свид.С., механизма на нанасянето им, обстановката и мястото на извършването, както и последвалите действия на пострадалия по търсене на медицинска помощ.

Правилно не са ценени с доверие показанията на свид. Д. М. като заинтересувано от изхода на делото лице, доколкото същата живее на семейни начала с обвиняемия, от когото има и дете. Настоящият въззивен съд също счита, че с показанията си свид.Д.М. е желаела да подкрепи защитната теза на обвиняемия, в която той голословно отрича да е автор на деянието и да е нанасял удари на пострадалия, а напротив, че сам той е жертва на престъпление от страна на пострадалия С.. Обосновано е прието, че показанията на свид.Д.М. и обясненията на обв.П. не кореспондират с показанията на свид.М.М., която е лице незаинтересувано от изхода на делото.

В тази насока възраженията на адв.Е., че същата не е незаинтересована от изхода на делото, тъй като е продала алкохол на лице/ пострадалия/, което го е консумирало отвън пред магазина, в нарушение на закона, не могат да бъдат споделени. В показанията на свид.Д.М., дадени непосредствено пред съдебния състав, се твърди, че пострадалият е бил пред магазина, като е държал в ръка бира в пластмасова бутилка, но не е видяла дали и какво количество има в нея, а само че и е замирисал на алкохол. От своя страна свид. М.М. последователно описва случилото се в магазина и пред него на инкриминираната дата. Същата е категорична, че пострадалият е дошъл след 5 обвиняемия, изчакал го е навън и не е бил преди това в магазина, за да си купи бира, а е чакал обвиняемия и свид. М. да излязат, за да влезе да пазарува. Такива факти- пострадалият да е бил преди обвиняемия в магазина, не се съдържат и в показанията на свид. С.. Ето защо и съдът не споделя като основателни възраженията на адв.Е., че не следва да се ценят с доверие показанията на свид.М.М..

Обосновано първостепенния съд е кредитирал с доверие като компетентно и обективно изготвено заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза, отговорило в пълнота на поставените му въпроси.

При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е правилен и законосъобразен и правния извод на първостепенният съд, че обвиняемият В. А. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението п о чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК за това, че на 19.06.2021г., в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил другимо - С.

Ф. С., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на лицето /над лявата вежда/, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Правилни, подробни и обстойни са изложените от първостепенния съд мотиви, с които същият е приел, че са налице всички признаци на деянието от неговата обективна страна. Нанасянето на удар към уязвими части на тялото с достатъчна сила обоснова наличието на причинна връзка между действията на обвиняемия и увреждането н а телесния интегритет на пострадалия, изразило се в причиненото му телесно увреждане: разкъсно-контузна рана на лицето /над лявата вежда/.