Протокол № 431 от 13.11.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 431 гр. Златоград, 13.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Х. при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Х. Гражданско дело № 20255420100335 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Р. З. Х. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. В., АК-Смолян.

ОТВЕТНИКЪТ

ОБЩИНА

Н. - редовно призована, не се представлява.

АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител на ответника.

АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с оглед депозираното признание на иска ще се ползваме от него.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищеца, че е собственик на имот с идентификатор ***, местност ,,Ч.‘‘, НТП – нива, с площ 2 539кв.м, стар номер 000331 в землището на В. д..

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и 1 обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищеца е да докаже, че има горния имот от родителите си, като той владее процесния имот от 1985г., а преди това са го владели и родителите му.

По време на владението си е засаждал и продължава да засажда имотът с различни селскостопански култури. От около 8г. имотът е превърнат в ливада, от която се събира сено. Имотът има ясно очертани граници с телена ограда.

Фактическата власт не е отнемана от ищеца и родителите му.

При направена справка установил, че имотът е записан като стопанисван от Община Н. по чл. 19 ЗСПЗЗ., но този имот никога не е бил с неустановен собственик и безстопанствен. Община Н. не го е управлявала или стопанисвала.

Владението на ищеца не е прекъсвано и той не го е губил, а го е владял явно, спокойно, несъмнено и необезпокоявано от никого.

Ответникът не навежда фактически твърдения и не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение №322/08.10.2025г., а именно ксерокопия представени от ищеца: Скица на ПИ № 15-1331368-13.08.2025 г. с идентификатор ***.

АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, доколкото е налице признание на иска от ответната страна, то аз ще моля да бъде прекратено съдебното дирене и постановен съдебен акт, съобразно направеното признание, а именно, че доверителя ми е собственик на процесния имот по давностно владение. Считам, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК, признанието изхожда от ответника по спора чрез изрично упълномощен процесуален представител. Не са налице отрицателните предпоставки, визирани в т. 1 и 2, ал. 3 от чл. 237 ГПК, както и настоящото производство не е такова, каквото законодателят изрично е изключил приложното поле на 2 признанието на иска. Не претендираме съдебно-деловодни разноски, доколкото процеса не се оскъпява и усложнява.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибягнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

ПОСОЧВА 13.12.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:12 ч.

3

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________ Секретар: __________Й.Б._____________

4