Решение № 666 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100500352 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 27.10.2024г., постановено по гр. дело № 7690/2024 год. по описа на СРС, ГО, 33 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ЗД “ЕВРОИНС“ АД срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата от 176, 46 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско на МПС” обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Хюндай И 20" рег. № ****, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 04.06.2022г. в гр. Варна, на ул. „Свети Атанасий“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2024г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.01.2024г. по ч.гр. дело № 696/2024г. по описа на СРС, 33 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 176, 46 лева до пълния предявен размер от 177, 90 лева.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „ЗК ЛЕВ 1

ИНС“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът неправилно е отказал допускането на повторен разпит на свидетел, като обосновава това свое оплакване с твърдение за допусната техническа грешка при формулирането на въпросите във въпросния лист във връзка с проведения разпит по делегация.

Счита, че по този начин са нарушени основни принципи в гражданския процес за разкриване на обективната истина и постановяване на съдебно решение при пълно и всестранно изясняване на фактите /чл. 7, ал. 1 и чл. 11 от ГПК/.

Излага, че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка относно спорни релевантни за спора обстоятелства, свързани с релевираното възражение за съпричиняване. Навежда съображения, че представеният по делото двустранен констативен протокол не съдържа признание за вина и от направената в него скица не може да се направи извод за механизма на настъпване на процесното ПТП. В този смисъл счита, че заключението на автотехническата експертиза не следва да се кредитира, тъй като същото се основава единствено на данните от съставения двустранен констативен протокол и противоречивите гласни доказателства. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна ЗД “ЕВРО ИНС“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

2

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези 3 правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спори между страните, че на 04.06.2022г., в гр. Варна, на ул. „Свети Атанасий“ в кв. Виница, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Мерцедес“ с рег. № **** и лек автомобил “Хюндай“ с рег. № ****, както и че в резултат на произшествието са настъпили материални щети върху втория автомобил. Установено е, че между собственика на лек автомобил “Хюндай” с рег. № **** и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, ЗД „ЕВРО ИНС“ АД е заплатило на автосервиз сумата от 355, 80 лева за отстраняване на причинените материални щети. За определянето на застрахователното обезщетение ищцовото дружество е направило ликвидационни разноски в размер на 15 лева. По повод отправена регресна покана ответното дружество е възстановило в полза на ищеца преди образуването на производството сума в размер на 177, 90 лева. Не е спорно, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил “Мерцедес“ с рег.

№ **** е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 339, 36 лева.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с основателността на релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Настоящият съдебен състав счита наведените във въззивната жалба оплаквания за основателни по следните съображения:

По приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е формирана непротиворечива практика на ВКС, съгласно която, за да бъда намалено на основание чл. 51, ал.

2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез защитно възражение пред първоинстанционният съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , е налице когато с действието 4 или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е., когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.

Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.

В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил. Конкретно твърди, че водачът на лек автомобил „Хюндай“ не се е съобразил с местоположението на другото превозно средство и е реализирал ПТП със задната му броня, нарушавайки разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Въз основа на приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, разясненията на вещото лице в съдебно заседание и двустранният констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, се установява, че процесното ПТП е настъпило на територията на паркинг на магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Свети Атанасий“ № 8, като в момента на инцидента лек автомобил „Хюндай“ с рег. № **** е излизал от паркинга, а водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е предприел маневра за движение на заден ход. Съприкосновението между двете превозни средства е настъпило в задната им част, като при настъпване на удара водачът на застрахования при ищцовото дружество автомобил е бил в спряло 5 състояние. Този извод следва от неоспорения двустранен констативен протокол, в който водачите са описали, че видимите щети са по задните брони на автомобилите. Ответното дружество не е оспорило формирания от първоинстанционния съд фактически извод, че в момента на инцидента водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **** е извършвал маневра за движение на заден ход, а с оглед извършеното извънсъдебно плащане на част от претендираното регресно вземане и предвид предприетата защита в първоинстанционното производство /поддържано е възражение за съпричиняване при степен на съпричиняване от 50 %/, се налага извод, че на етапа на въззивното производство е установено противоправното поведение на водача на застрахования при ответното дружество автомобил. Същият е нарушил правилата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението /ал. 1/. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности /ал. 2/.