Решение № 501 от 29.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000502427 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 260767 от 29.05.2023 г. по гр. д. 4467/2020 г. по описа на СГС, I-9 състав, е признато за установено, че на основание чл. 108 ЗС, по отношение на В. Ф. В., ЕГН ********** и Х. Х. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, че Т. П. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 22А, ет. 2, е носител на правото на собственост, на основание наследство, върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18- 45/09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 21.05.2020 г., с адрес на имота: град ***, район ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сградамногофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта 1, с площ от 80,75 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 17 с площ от 7,00 кв.м. и 9,60% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж: ***., под обекта: *** и над обекта: ***, като са осъдени ответниците В. Ф. В. -Т., ЕГН ********** и Х. Х. Т., ЕГН ********** да предадат на ищцата Т. П. Н. владението на описания по-горе недвижим имот. Поради това, двамата ответници са 1 осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 271,48 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски.

Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от В. Ф. В. и Х.

Х. Т. /и двамата, чрез адв. З. от САК/ със съображения за неправилността му. Като се развиват доводи по отношение порочността на решението на градския съд, от САС се иска да го отмени и вместо това да отхвърли иска по чл. 108 ЗС, да осъди ищцата да заплати на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата от 27 006 лв., представляваща увеличената стойност на процесния апартамент, вследствие извършени от въззивниците подобрения ведно със законната лихва, считано от 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземанията, да се присъдят сторените в производството разноски, както и да се признае правото на задържане на недвижимата вещ до заплащане стойността на подобренията на основание чл. 72, ал. 3 ЗС Претендират се разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещната страна Т. П. Н. /чрез адв. С. от САК/, в който жалбата се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се счита за правилно. Също се претендират разноски.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Предмет на съдебното производство са искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, предявени от Т. П. Н. при условията на пасивно субективно съединяване срещу В. Ф. В. - Т. и Х. Х. Т. по отношение на АПАРТАМЕНТ № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 21.05.2020 г., с адрес на имота в град ***, район ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 80,75 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 17 с площ от 7,00 кв.м. и 9,60% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

В исковата молба, ищцата Т. П. Н. твърди, че е собственик на процесния апартамент на основание наследяване от своите родители. Твърди, че ответницата В. Т. - дъщеря на ищцата- е живяла съвместно с баба си и дядо си в процесното жилище, а след смъртта им-на бабата В. С.-на ******** г. и на дядото П. С.-на ******** г., тя продължила да живее там, включително и след като се омъжила за ответника Х. Т., за което ищцата като собственик не възразила изрично. В края на 2019 г. ищцата изразила желанието си пред ответницата В. В., тя и нейния съпруг да опразнят жилището, на което не се съгласила и възразила, като сменила ключалката на апартамента. Ищцата изпратила нотариална покана, връчена на 22.01.2020 г., с която поканила ответниците да освободят собствения й апартамент. Ищцата не получила отговор на поканата.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Ф. В. - Т. и Х. Х. Т. са оспорили предявените искове като неоснователни. Позовават се на извършени през 2004 г. в полза на първата ответница завещания от В. и П. С. /нейни баба и дядо/ с предмет процесния имот, както и на придобивна давност за периода 1997г. до 2020 г., като твърдят че през този период и до настоящия момент владеят процесния апартамент необезпокоявано и имат качеството на владелци. Поддържат, че в периода от м. 09.2017 г. до м. 08.2019 г. са извършили ремонтни дейности за запазване, подобряване на състоянието и обзавеждане на процесното жилище със знанието и без противопоставянето на ищцата. В тази връзка релевират под евентуалност като защитно, отбранително процесуално средство възражение за задържане с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 72 ЗС владението върху спорния имот до заплащане на извършените подобрения върху него, изразяващи се в ремонт на водопроводната система и подмяна на ел. инсталацията, поставяне на ново ел. табло; подмяна на дограма на всички прозорци в стаите и балконските врати; извършване на замазка на подове, стени и тавани във всички стаи и двата балкона; подмяна на подовите настилки във всички стаи и баня-тоалетната и поставяне на паркет в хола; боядисване на целия апартамент и облицовка на стени в хола с родопски камък; поставяне на ново осветление в стаите и на баня-тоалетната; подмяна и ремонт на всички интериорни врати и входната врата-с блиндирана с тройно заключване; подмяна на тоалетно казанче и батерия с душ в баня-тоалетната, за общата сума от 100 000 лв., представляваща увеличената стойност на процесния апартамент вследствие на извършените от ответниците подобрения към датата на постановяване на съдебното решение-аргумент от чл. 72, ал. 3 ЗС.

В становище на ищцата от 08.07.2021 г. се оспорва извършването на сочените подобрения от страна на ответниците. Ищцата поддържа, че една част от ремонтните дейности са извършени в периода от м. юни 2011 г. до края на 2013 г., а другата част - осъществени с участието на ищцата и нейния съпруг, с предоставени от нея средства за тяхното извършване. Твърди се също така, че ответниците не разполагат с финансовата възможност да вложат значителни парични средства и материали, доколкото не разполагат с доходи от трудова и търговска дейност. Оспорва се подобренията да са извършени от ответниците като владелци на имота, тъй като последните живеят в жилището на ищцата по силата на роднинска връзка и на обичая да се ползва жилището на родителите от децата им, поради което се явяват държатели на имота, а не владелци. Ищцата релевира евентуално възражение за прихващане със сумата от 12600 евро, представляваща обезщетение за лишаването й от правото да ползва имота за периода от 19.01.2017 г. до 19.01.2020 г. и със сумата от 6372 евро, представляваща обезщетение за лишаването й от правото да ползва имота за периода от 20.01.2020 г. до 07.07.2021 г.

Пред първата инстанция са събрани множество писмени и гласни доказателства, както и е изслушана и приета по надлежния ред съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е дала заключение за: стойност на извършените подобрения; стойност на апартамента преди извършване на подобренията, пазарна стойност на жилището след извършването им, както и за средната пазарна наемна цена за апартамент, сходен с процесния за периода 2017 г. до 3 края на 2020 г., съответно какъв е среднодневния пазарен наем за процесния апартамент.

Не са искани и не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд.

Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

Решението на СГС е валидно и допустимо – в рамките на правораздавателната власт на съда и по искови претенции, които са редовни и допустими – от и срещу процесуално легитимирани лица, както и при спазване на съответната родова и местна компетентност.

Относно правилността на решението:

В откритото съдебно заседание пред САС, адв. З. – процесуален представител на въззивниците е заявил, че освен доводите във въззивната жалба, той оспорва и решението на СГС по чл. 108 ЗС, макар, че и в самата жалба са налице оплаквания, свързани с произнасянето на първата инстанция по този иск. Затова и съобразно чл.269, изр.2 ГПК , въззивният съд ще разгледа всички оплаквания в жалбата.

Първи въззивен довод: Че неправилно и в противоречие на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила, и без да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупнос,т съдът приел, че „не се установява ответниците да са придобили вещни права върху имота, включително с извършени в полза на ответницата В.

В. — Т. завещания от нейните баба и дядо“

Според въззивниците, те били установили чрез разпит на свидетелите С. Н. и Т. К. – Д., че имало саморъчни завещания в полза на В. В. от баба й и дядо й. Тези завещания обаче били откраднати и това станало не по вина на страните. Това било така, понеже през 2019 г. ищцата /въззиваемата/ – в отсъствие на ответниците, влязла в жилището и прибрала при себе си всички техни лични документи в това число и саморъчните завещания.

Подобна теза е неудържима, доколкото по делото са налице гласни доказателства от други двама свидетели, че не им е известно да са налице подобни саморъчни завещания. От друга страна, разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗН сочи, че саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В отговора по чл. 131 ГПК пред първата инстанция, двамата въззивници са развили тезата, че „…посетихме през 2013-2014 г. няколко нотариуса за обявяване на саморъчните завещания, но ни бе заявено, че не обявяват, защото не искат да отговарят дългосрочно за съхранението им в оригинал“ /така на л. 48/.

Подобна теза е абсурдна – че притежаваш имуществени права по саморъчно завещание в твоя полза, но не можеш да намериш нито един нотариус, който да обяви саморъчното 4 завещание по реда на чл. 27, ал. 3 ЗН, въпреки положените за това усилия. Дори обаче и теоретично да се приеме, че въззивницата В. не е проявила нужната активност по обявяване на саморъчните завещания в нейна полза през 2013-2014 г., след което е оставила същите в дома си, а те пък от своя страна изчезнали от апартамента в резултат на злонамерени действия на ищцата Т. Н. впоследствие, то очевидно се касае за противозаконни деяния, за които е следвало да се информира полицията и прокуратурата. По делото обаче липсват каквито и да са данни, че е водено някакво досъдебно или съдебно наказателно производство по сигнал от В. В. против майка й Т. Н. относно това, че последната противозаконно я е лишила от документите, обективиращи саморъчни завещания в полза на въззивницата В. от баба й и дядо й. Поради това, този довод е несъстоятелен, нито пък има как да се приложи разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, както се настоява във въззивната жалба. Отделно от изложеното, по първоинстанционното дело са налице и писмени доказателства /от Агенцията по вписванията/, че никакви обявени саморъчни завещания в полза на В. В. не са вписвани в имотния регистър.