Определение № 8585 от 16.12.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 1895/2025
- Вид
- Определение № 8585
- Подписан
- 16.12.2025
- Състав
- Павлина Господинова
Цитирани разпоредби
- чл.152, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.4, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.405 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8585
Хасково, 16.12.2025 г.
Административният съд - Хасково - VI състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА като разгледа докладваното от съдията Павлина Господинова административно дело № 1895/2025 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по жалба на И. Н. П. от [населено място] , обл.Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1253-000079 от 18.11.2025г. на Началник Група към ОД МВР Хасково, Сектор Пътна полиция, връчена съгласно отбелязване в представена разписка на 11.12.2025г.
Съдът, като разгледа искането относно спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, счита, че следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. В този смисъл е и ТР№ 5/2009 г. на ОС на ВАС. В конкретната хипотеза с атакуваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП / Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи/. Съгласно приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедите за ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта. Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.
В искането се твърди, че жалбоподателят не е подписал и не му е връчено едно от посочените в ЗППАМ наказателни постановления /НП№23-1251-001898 от 02.10.2023г./, а така то не било влязло в законна сила, поради което и не му били отнети всички контролни точки към момента на издаването на оспорената ЗППАМ. Причинени били значителни и трудно поправими вреди, защото жалбоподателят бил професионален шофьор на тежкотоварен камион и не можел да упражнява професията си.
При липсата на други конкретни изложени обстоятелства относно вреди за жалбоподателя, съдът счита, че изложените факти относно невъзможността да полага труд като шофьор и неподписване на НП не могат да могат да бъдат разглеждани като последващи оспорения акт вреди или нововъзникнали обстоятелства. При сравняване значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона, и интереса на жалбоподателя като професионален водач, следва да бъде даден превес на обществения интерес. Ако се спре предварителното изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес. Въведените съмненията и изявления относно неподписаното НП и неговото влизане в сила не могат да обосноват друг извод, а и следва да бъдат обсъдени по същество и след доказването им, доколкото понастоящем от жалбоподателя се доказва само инициираните от него производства за проверка на твърденията му /жалба до РС Хасково, до ОД МВР Хасково и до РП Хасково/. Всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобство и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна съгласно чл.57, ал.2 от Конституцията не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако с това се накърняват права и законни интереси на други. С чл.4, ал.3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интереси на други лица. В случая отнемането на СУ МПС е постановено като превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението, като в случая следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че той е професионален шофьор. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движение по пътищата в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Поради това не са налице предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране не следва да бъде уважено.
Освен това съдът установи, че жалбата не е депозирана съобразно правилата на чл.152, ал.1 от АПК - чрез органа, чийто акт се оспорва, поради което препис от жалбата следва да бъде изпратена на административния орган, като бъде указано да представи заверено копие на цялата административна преписка, образувана по повод оспорения в настоящото производство акт, ведно с доказателства за връчването.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Н. П. от [населено място] , обл.Хасково, да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1253-000079 от 18.11.2025г. на Началник Група към ОД МВР Хасково, Сектор Пътна полиция.
Определението в тази част може да се обжалва в 7 - дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България.
ДА СЕ ИЗИСКА от Началник Група към ОД МВР Хасково, Сектор Пътна полиция, да представи пред Административен съд Хасково заверено копие на цялата административна преписка образувана по повод оспорения в настоящото производство акт, ведно с доказателства за връчването.
Да се приложи за адм.орган препис от жалбата и приложенията към нея.
УКАЗВА на адм.орган, че при неизпълнение може да последва санкция по чл.405 от ЗСВ.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия: