Определение № 386 от 24.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Кюстендил, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500275 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „****************“ ЕООД ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх..В представлявана от упълномощения представител юк Екатерина Костадинова срещу постановеното разпореждане рег.№3679/19.05.2026г. с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление с вх. № 6520/07.05.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „****************“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В срещу И. В. О., ЕГН:********** с адрес: гр. Малко Търново, ул. „Двадесет и втори октомври“ № 13,( разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка – рег.№4793/18.06.2026г.) за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за заплащане на следните суми: 1644,39 евро – неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 40016660139/10.04.2023 г., дължима от вноска № 19 с падежна дата 10.11.2024 г. до вноска № 36 с падежна дата 10.04.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 565,69 евро – неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 565.69 евро, дължима от вноска № 19 с падежна дата 10.11.2024 до вноска № 36 с падежна дата 10.04.2026, ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 382,97 евро – неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 482.97 евро, дължима от вноска № 19 с падежна дата 10.11.2024 г. до вноска № 36 с падежна дата 10.04.2026г. ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 255,65 евро – неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер 1 на 603.50 евро, дължима от вноска № 19 с падежна дата 10.11.2024 до вноска № 36 с падежна дата 10.04.2026г., ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 255,65 евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по Договора за кредит, начислени на посочената дата; 366,47 евро лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда - а именно - за периода от 11.05.2023 г. до 07.05.2026г.

Жалбоподателят излага становище за недопустима проверка по чл.143 ЗЗП в производството по издаване на заповед за изпълнение, като счита, че основанието за отхвърляне на заявление за издаване на Заповед за изпълнение, установено с разпоредбата на ч.411, ал.2 ГПК е когато заявлението е в противоречие със закона и добрите нрави, но това следва пряко от искането и такова може да бъде искане за предаване на вещи, които са извадени от граждански оборот, предмет на престъпление или поставени под особен правен режим ( наркотични вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, движими вещи, които са паметници на културата и т.н.). Счита, че в това производство не може да се проверява валидността на сделката от която заявителят черпи права.Сочи постановени определение от 09.05.2019г. ч.гр.д.

№145/2019г. Окръжен съд – Габрово и Определение от 21.05.2019г ч.гр.д.

№171/2019г. Окръжен съд – Габрово, както и Определение №14/03.01.2019г. по в.ч.гр.д.№1917/2018г. Окръжен съд – Варна, даващи разрешение в този смисъл.В производството по издаване на заповед за изпълнение, извод за неравноправността на клауза от Договора за потребителски кредит, мотивиран и аргументиран с необходимата степен на сигурност и увереност според въззивника не може да бъде направен.В подкрепа на становището си сочи разпоредбата на чл.143 ЗЗП указваща, че неравноправна клауза в Договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и потребителя“.С разпоредбата на чл.143 ЗЗП са предвидени няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправния характер на съответната клауза1) клаузата е сключена във вреда на потребителя, клауза чрез която се злепоставят интересите на потребителя и 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност , присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтпрахентите и 3/ клауза , която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Коментираната клауза не може да бъде подведена и в някоя от хипотезите, регламентирани в чл.143т.1 до т.20 ЗЗП.Счита, че в обжалвания съдебен акт липсва задълбочен анализ на тези критерии за неравноправни клаузи, те не се съдържат и в клаузите на Договора за потребителски кредит.Не е съобразена и разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в Договора не включва определянето на основания му предмет , както съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която ще бъде 2 доставени или извършена в замяна, от друга, при условие, че тези клауза от Договора са ясни и разбираеми, тъй като в случая е направена именно такава преценка.Поддържа становище за валиден и установяващ вземанията Договор, сключен при съобразяване на всички законови изисквания – предоставен Станадратен европейски формуляр, след отправено Искане за отпускане на потребителски кредит и преди сключване на самия Договор за кредит.Изготвен е погасителен план , съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ответника заедно с Договора за потребителски кредит.Жалбоподателят счита, че гражданско задължение за всяко лице е да прояви грижа на добър стопанин, да прочете Договора, запознавайки се с неговото съдържание, при неясноти да се обърне към кредитен експерт за разяснение и допълнително обяснение , да се консултира за последиците от същия и от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подписва.Закона предоставя възможност и за Отказ от Договора, от която заявителя не се е възползвал.Уговорения годишен лихвен процент според жалбоподателя, е в съответствие със законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави, постигнат в съответствие с принципа на свобода на договарянето ( чл.9 от ЗЗД), указващ, че всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае с когото желае и след като сам определи и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение и при зачитане на добрите нрави, като норми на поведение, установени в обществото , възприети от по – голяма част от хората, които се съобразяват с тях както е посочено в решение №906/30.12.2004г. на ВКС гр.д.№1109/2003г., ІІ г.о, решение №378/18.05.2006г. ВКС по гр.д.№215/2005г. ІІ г.о, решение 1270/09.04.2009г. на ВКС по гр.д.№5093/2007г. ІІ г.о).По старата практика с която се е приемало, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за лихва, надвищаваща трикратния размер на законната лихва тогава когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено двукратния размер, не следва да бъде съблюдавана според въззивника, предвид разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с която е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент , който не може да бъде по – висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи надвищаващи тези размери се считат за нищожни.Според пар.13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на Закона не се прилагат за Договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези сключени след тази дата.Като се има предвид въведения с изменението на ЗИДЗПК максимален размер на ГПР, изразяващ общите разходи по кредита( включващ в себе си лихви, други преки и косвени разходи, комисиони , възнаграждения от всякакъв вид) който не може да бъде по – висок от пети пъти размер на законната лихва по просрочени задължения в левова и във валута, определени с постановление на МС на Република България, което е 50%.При поставена от Съда граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30%, а разходите до 35-40 процента, това би било недопустимо тъй като такова правомощие за разширително тълкуване не е дадено на нито един съд .В подкрепа на 3 становището си въззивникът е посочил многобройна съдебна практика.Жалбоподателят счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране годишен процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент.Спазена е била и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, че ГПР не може да бъде по – висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с Постановление на МС на Република България.Уговорения ГЛП е фиксиран за целия срок на Договора и при спазени императивните изисквания досежно ГПР , няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената Договорна лихва да представлява неравноправна клауза както следва и от разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП.Позволеното с императивни правни норми според въззивника не може да бъде в противоречие с добрите нрави.Механичното съобразяване със съдебна практика , игнориращо законодателните промени от 2014г., без да са изследвани в цялост и задълбочено изискванията на закона и фактите по делото, би довело до абсурдни изводи , свързани с недействителността на всички договори, сключвани от небанкови финансови институции, както и до несъответствие със законовите изменения от юли 2014г.Това би довело до сключване на договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави, определено като правен абсурд.Доколкото в българското действащо право, присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи държавна такса.Силата на пресъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва.Размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство.Това правило според въззивника е приложимо и в заповедното производство.Такива са решенията в постановеното решение №75/16.07.2015г. по т.д.№519/2014г. на Върховния касационен съд и Тълкувателно решене №3/2017г. ОСГТК – размерът на вземането при предсрочно изискуем Договор за кредит, следва да се определи в размер на непогасения остатък от предоставената по Договора парична сума и законната лихва, от датата на настъпване на предсрочна изискуемост до датата на плащане.Отхвърлянето на заявлението за претендираната лихва за забава също е определено за неоснователно, тъй като същата не представлява неравноправна клауза, кредиторът има право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просрочено плащане.Посоченото не формира анатоцизъм, тъй като договореното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума , докато лихвата за забава представлява обезщеение за допуснато от длъжника неизпълнение.Предвид изложеното и разпоредбите на чл.33 ЗПК претендираното обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, посочено в заявлението е недължимо.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на разпореждането и вместо това подаденото заявление да бъде уважена като бъде издадена заповед за изпълнение относно претендираните суми за главница – 1644.39 евро, неплатено договорно възнаграждение в размер на 565.69 евро, 366.47 евро лихви за забава, 4 претендирани със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Разпечатката съдържа 13 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a34f9fd-10f9-41fc-ab52-09e3e69f42ad