Решение № 9267 от 18.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9267 гр. София, 18.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231110166001 по описа за 2023 година

Ищцата Е. К. Х. с ЕГН **********, чрез своя законен представител В. Е. С. с ЕГН **********, ****, чрез адв. С., е предявила иск срещу ответницата Б. Х. Х. с ЕГН **********, ***, чрез адв. И., с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС за сумата 11526лв. – обезщетение за ползване за периода 2.7.2022г.-29.11.2023г. на ½ от съсобствен между страните имот, представляващ първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда, находяща се в ****, със застроена площ 118,40кв.м., заедно с припадащите се към този етаж североизточно мазе под сградата с площ 18,52кв.м. и таванско помещение с площ 20,43кв.м., заедно с 1/3 от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, в който същата е построена.

Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици при квоти по ½ на описания по-горе имот. С писмо от 21.3.2022г. ответницата уведомила ищцата, че ще отдава имота под наем за сумата 40лв./месечно и ще бъде подменен заключващия механизъм на входната врата.

Предоставянето на достъп до имота трябвало да се заявява от ищцата 48 часа предварително и можело да се осъществи само в сряда в периода 10,00-14,00ч. и 16,0020,00ч. Ищцата поканила ответницата с нотариална покана, връчена на 10.6.2022г. да й плаща сумата 600лв. – обезщетение за ползване в размер на половината от средната месечна пазарна наемна цена на имота.

С решение от 21.11.2023г. по гр.д. № 35719/22г. на СРС, 90 състав, бил уважен иск по чл.31, ал.2 ЗС, предявен от ищцата срещу ответницата за по-ранен период /10.6.2022г.-1.7.2022г./.

По това производство била допусната СОЕ, според която средната пазарна наемна цена за ½ от имота е 678лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва иска.

Относно възражението за недопустимост на производството: за посочения в исковата молба период не е постановен влязъл в сила съдебен акт по същество, поради което искът е допустим.

Ответницата оспорва да е възпрепятствала достъпа до имота и твърди, че ищцата има ключ от него. Излага твърдения, че живее на втория етаж в същия имот, а на първия етаж са живели брат й, ищцата и нейната майка В. С.. След смъртта на брата на ответницата /бащата на ищцата/ от м. февруари 2020г. ищцата и майка й доброволно напуснали имота, но оставили свои вещи в него. На 13.2.2022г. било проведено ОС на собствениците на жилищната сграда и били взети решения за определяне типа на ЕС като комплекс от затворен тип, избран бил управител /ответницата/ и бил приет Правилник за вътрешния ред в жилищния комплекс. В правилника бил предвиден режим на достъп с цел осигуряване на сигурността на живущите и в тази връзка – евентуално за подмяна на заключващия механизъм. Ответницата твърди, че в периода м.2.2020г. до момента ищцата ползва имота чрез законния си представител, като внася и изнася свои вещи от там. В. С. посещавала имота на 29.3.2022г., 21.9.2022г. и през м.10.2023г. Бил подменен заключващия механизъм на пътната врата, осигураващ достъп до парцела, в който е изграден имотът, но ищцата не била поискала ключ от него. Входната врата към самата сграда се заключвала само отвътре, а от вратата към жилището ищцата имала ключ. Посоченият от ищцата договор за наем бил прекратен на 2.5.2022г. Ищцата не заплащала никакви разноски за съсобствения имот.

Ответницата твърди, че всъщност ищцата не желае да полза имота според правото си на собственост. Твърди, че поканата за плащане на обезщетение касае само периода, част от предмета на предходното производство.

Прави възражение за прихващане със сумата 11526лв. – обезщетение за лишаване от ползване на ½ от съсобствения им имот поради множество вещи на ищцата и нейния законен представител В. С., намиращи се в него.

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже 1/. наличие на съсобственост между страните в исковия период, за който се претендира обезщетението, 2/. че ответникът си служи сам с общата вещ, 3/. че е отправила писмена покана до съсобственика-ответник за плащане на обезщетение за ползата, от която е лишена, 4/. размер на дължимото обезщетение.

В доказателствена тежест на ответницата по възражението за прихващане е да докаже 1/. наличие на съсобственост между страните в исковия период, за който се претендира обезщетението, 2/. че ищцата си служи сама с общата вещ, 3/. че е отправила писмена покана до съсобственика за плащане на обезщетение за ползата, от която е лишена 4/. размер на дължимото обезщетение.

С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени фактите, че: страните са съсобственици при квоти от по ½ на имот, представляващ първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда, находяща се в ****, със застроена площ 118,40кв.м., 2 заедно с припадащите се към този етаж североизточно мазе под сградата с площ 18,52кв.м. и таванско помещение с площ 20,43кв.м., заедно с 1/3 от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, в който същата е построена.

С решение от 21.11.2023г. по гр.д. № 35719/22г. на СРС, 90 състав, бил уважен иск по чл.31, ал.2 ЗС, предявен от ищцата срещу ответницата за по-ранен период /10.6.2022г.1.7.2022г./.

Спори се относно обстоятелствата дали някоя от страните си служи сама с общата вещ, като лишава другата от възможност да я ползва според правото си, че ищцата е отправила писмена покана до съсобственика-ответник за плащане на обезщетение за ползата, от която е лишен за процесния период, размер на дължимото обезщетение.

Относно спорното обстоятелство дали ответницата си служи сама с процесния имот:

Представен е договор за наем от 14.2.2022г. за срок от 3г. между ответницата Б. Х. Х. и **** представлявано от ответницата Б. Х. Х., на процесния първи етаж срещу месечна наемна цена от 40лв. Представен е приемо-предавателен протокол, в който е посочено, че в имота се намират голям брой вещи от предходното му обитаване, като наемодателят се задължава да предприеме действия за освобождаването в срок най-късно до 31.3.2022г.

Представени са „констативни протоколи“, съставени от Б. Х. Х. и ****., в които е посочено, че на 29.3.2022г. и 21.9.2022г. в процесния имот било осъществено влизане от В.

С. и придружител за извършване на следните действия: внасяне и изнасяне на вещи от имота.

Представен е анекс към договор за наем от 2.5.2022г. да се прекрати сключения договор за наем, както и покана за общо събрание за приемане на решение за определяне на сградата, в която се намира процесният първи етаж, и двора към нея, като комплекс от затворен тип, приемане на правилник за вътрешния ред и избор на Б. Х. Х. за управител на комплекса.

Представен е имейл от 16.9.2022г., с който В. С. е заявила достъп до имота на 21.9.2022г.

Съгласно показанията на св. К., леля на ответницата, която също живее в сградата, имотът има пътна врата, която се заключва, и входна врата на единствения вход към сградата.

Сградата е 3-етажна като всеки етаж има по един апартамент, който се заключва с отделен ключ. Към 2022г. започнали много кражби и живущите решили, че ще сменят заключващия механизъм на пътната врата. Когато бил сменен заключващият механизъм, ищцата и майка й вече не живеели там, изнесли се през 2020г. Свидетелката не знае дали майката на ищцата има ключ, тъй като ключът го дава управителят. Вратата към сградата се отваря само от вътре, започнали да я заключват по настояване на В. от 2019г. След като се изнесла спрели да я заключват, а след това отново започнали заради кражбите. Свидетелката сочи, че живее на третия етаж, на втория етаж живее ответницата Б. Х. Х. с майка си, до 2010г. на първия етаж живеели родителите на свидетелката, след това там заживели племенникът й К. и В. с детето им. К. починал 2019г. и през 2020г. В. с детето се изнесли. След 2020г. свидетелката 3 не е виждала В. в жилището, освен понякога да внася и изнася вещи, по-съществено през м.март и м. септември 2022г., когато изнесла повече багаж заедно с баща си. Тя имала ключ от жилището, а през вратата със сменената брава достъпът бил чрез имейл до Б. и тя й отваряла.

От показанията на св. С., дядо на ищцата, се установява, че дъщеря му В. живеела в апартамента на първия етаж с бащата на детето си К. до 2019г., когато той починал. Тогава ответницата Б. Х. Х., сестра на К., й казала да напусне, защото не е желана там. В. се изнесла през 2020г. с повечето багаж, но останали мебели, които изнасяли по части със свидетеля. През 2021г. нямали достъп до имота, защото нямали ключ, пускали ги само с предварителна уговорка. Бил сменен патронът на дворната врата, а вратата към сградата била заключена.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи със съсобствената вещ изцяло съобразно нейното предназначение, стига да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е посочено в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д.

№ 1009/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о. вземането по чл.

31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.

Законът, с разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС, установява, че когато общата вещ се ползува лично от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици ,за ползата от която те са лишени, от деня на писмено поискване. За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на субективните права .

Ползващият съсобствен имот титуляр на правото започва да пречи по смисъла на закона, когато към него е отправена покана от друг съсобственик с искане за ползване на имота, 4 съобразно на дела му в съсобствеността и не му е предоставена гарантираната от закона възможност за съвместно ползване на общата вещ.

В Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик съдията И.П. примерно са изброени хипотези, при които претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:1) той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 2) той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; 3) ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.