Решение № 3549 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3549 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100514805 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20107572/28.04.2021г., постановено по гр.д. №1094/2021г. по описа на СРС, 125 състав, поправено с решение №20199838/18.10.2021г., е признато за установено, че „Д. Л.“ АД, вписано в ТР на Кьолн под номер HBR 2168, със седалище в Германия, гр. Кьолн, извършващо дейност на територията на РБ чрез Д. Л. – Търговско представителство България, ЕИК *******, дължи на И. П. Г. сумата от 133,33 евро обезщетение за отмяна на полет LH2438 за дата 07.11.2019г. от Лондон до Мюнхен, дължимо на основание чл.7, §1, б. „б“ от Регламент ЕО/261/2004г. на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.07.2020г., до плащането, за която сума по гр.д. №33933/2020г. от СРС, 125 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е отхвърлен искът до пълния му предявен размер от 400 евро. Осъдено е „Д. Л.“ АД, вписано в ТР на Кьолн под номер HBR 2168, със седалище в Германия, гр. Кьолн, извършващо дейност на територията на РБ чрез Д. Л. – Търговско представителство България, ЕИК *******, да заплати на И. П. Г. сумата от 108,33 лева разноски 1 по делото и сумата от 108,33 лева разноски по заповедното производство.

Осъден е И. П. Г. да заплати на „Д. Л.“ АД, вписано в ТР на Кьолн под номер HBR 2168, със седалище в Германия, гр. Кьолн, извършващо дейност на територията на РБ чрез Д. Л. – Търговско представителство България, ЕИК *******, разноски по делото в размер на 234,70 лева, както и разноски по заповедното производство в размер на 176,03 лева.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца И. П. Г., чрез пълномощника адв.

А. И., срещу решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно поради необоснованост и неправилна преценка на доказателствата в производството.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че на ищеца било предложено премаршрутиране, което той не е приел, поради което неправилно било приложено правилото на чл.7, §2 от Регламент 261/2004. Представената от ответника разпечатка нямала връзка с ищеца, поради което не било доказано подобна възможност да е била доведена до знанието му и той изрично да е отхвърлил това предложение. Твърдението за предложен алтернативен полет за първи път било релевирано с отговора на исковата молба, като в предходната комуникация между страните дружеството отказвало изплащане на обезщетение, като се позовавало на стачка. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния му предявен размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Д. Л.“ АД, извършващо дейност на територията на РБ чрез Д. Л. – Търговско представителство България, ЕИК *******, чрез пълномощника адв. П. П., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца отхвърлителна част.

Поддържа, че от ищеца били изложени противоречиви твърдения, а именно, че е бил премаршрутиран от ответника за полет, който пристигнал с повече от три часа закъснение, а впоследствие заявил, че е организирал сам пътуването си. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че на ищеца е предложено премаршрутиране, но същият е отказал това предложение.

Подадена е от ответника и насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен, като се излагат оплаквания, че в тази част същото е неправилно поради противоречие с материалния закон. От 2 събраните по делото доказателства се установило, че ищецът е бил уведомен за отмяната на полета по-малко от 7 дни преди началото му по разписание, и му е предложено премаршрутиране, което му е позволявало да замине не покъсно от един час преди началото на полета по разписание и да достигне до своя краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание, поради което пътникът нямал право на обезщетение, съгласно чл.5, параграф 1, б. „в“, iii) от Регламент 261/2004.

Позовава се на решение на СЕС, според което въздушният превозвач не дължи обезщетение, когато пътникът откаже да се качи на борда на самолет, изпълняващ полет, позволяващ му да достигне крайната си дестинация в първоначално планираното време за пристигане. Поради изложеното моли за отмяна на решението в частта, с която предявеният иск е уважен и за отхвърляне на иска.

Постъпил е отговор на жалбата от насрещната страна И. П. Г., чрез пълномощника адв. А. И., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част. Счита, че не е установено по делото ищецът да е бил уведомен за възможността за премаршрутиране и изрично да я е отхвърлил. Посоченото в исковата молба премаршрутиране било извършено от пътническата агенция на ищеца, а не от ответника, както било уточнено с допълнителна молба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

За да възникне право на обезщетение по чл.7, §1, б. „б“ от Регламент 3

(ЕО) 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация и се е явил на гишето за регистрация не по – късно от 45 минути преди часа на излитане, а в тежест на ответника е да установи, точното изпълнение по договора за въздушен превоз. В Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети е уредено правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз.

Регламентът определя конкретен размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 400 евро при полет с разстояние между 1500 км. и 3500 км., какъвто е настоящият случай.

В случая не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е налице правоотношение по договор за въздушен превоз. Ответникът не оспорва, че ищецът е имал закупен билет за полети LH 2483 Лондон – Мюнхен и LH 1702 Мюнхен – София за датата 07.11.2019 г., както и че полет LH 2483 Лондон - Мюнхен е бил отменен поради организирана от синдикат стачка.

Съгласно чл.5, §3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че стачката на кабинния персонал не освобождава ответното дружество от изплащане на предвиденото в Регламент (ЕО) 261/2004г. обезщетение на пътниците, чийто полет е отменен. С даденото задължително за българския съд тълкуване от Съда на ЕС с решение от 23.03.2021г. по дело №С-28/20 се приема, че стачка, започнала по призив на синдикална организация на персонала на опериращ въздушен превозвач, в съответствие с предвидените в националното законодателство условия и която е последвана от категория персонал, необходим за осъществяване на полет, не попада в обхвата на понятието "извънредно обстоятелство" по смисъла на чл.5, §3 от Регламент (ЕО) 261/2004г.

4

Съгласно чл.5, §1 от Регламент (ЕО) 261/2004г., при отмяна на полет съответните пътници: имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са: информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.

Съгласно чл.5, §4 от Регламент (ЕО) 261/2004г., тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.

С оглед на цитираните разпоредби, за да е налице правото на парично обезщетение по чл.7, §1, б. „б“ във вр. с чл.5, §1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004г., е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: пътникът да е бил информиран за отмяната в срок, по-кратък от две седмици преди началото на полета по разписание, да не му е предложено премаршрутиране, съгласно условията на чл. 5, пар. 1, б. "в", подточки ii)-iii) от Регламента и опериращият въздушен превозвач да не може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Съобразно задължителното тълкуване на СЕС, дадено с решение от 22.12.2021г. по дело №С-263/20, спазването на задължението за своевременно информиране на пътника за отмяната на полета му трябва да се преценява изключително с оглед на чл.5, §1, б.“в“ във вр. с чл.5, §4 от Регламент (ЕО) 261/2004. Опериращият въздушен превозвач трябва да докаже, че е уведомил своевременно пътниците за отмяната на съответния полет. По делото е прието като доказателство представеното от ответника Съобщение за пресата от 05.11.2019 г., гр. Франкфурт относно обявената на 07.11-08.11. 2019 г. стачка на кабинния персонал и предвиденото информиране за всякакви промени чрез 5

SMS или електронна поща на пътниците, които са предоставили съответните данни за контакт. От цитираното по-горе решение на СЕС по дело №С263/20 следва, че уведомяването на пътника за отмяната на полета не е необходимо да е лично, а може да бъде извършено чрез посредник, посредством който договорът за въздушен транспорт е бил сключен с пътника, стига същият пътник да е разрешил изрично на посредника да получава предаваната от споменатия опериращ въздушен превозвач информация. В този смисъл настоящият състав на съда приема, че ищецът е бил информиран за отмяната на полета в срок от два дни преди началото му по разписание.

Следователно в настоящия случай е налице хипотезата на чл.5, §1, б.

„в“, подточка iii) от Регламент (ЕО) 261/2004. Съгласно посочената разпоредба, пътникът не би имал право на обезщетение за отмяната на полета, когато му е предложено премаршрутиране, което би му позволило да замине не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигне крайния пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В конкретния случай в исковата молба ищецът посочва, че е бил информиран за отмяната на полета и неговото премаршрутиране, поради което въпросното твърдение представлява признание на неизгодни за ищеца факти и следва да бъде преценено от съда, съобразно правилото на чл.175 от ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото (в този смисъл е и установената съдебна практика, напр. решение №311 от 27.01.2020г. по гр. д. № 3463/2018 г. на ВКС, 4-то гр. о., решение №60081 от 18.06.2021г. по т. д. № 1037/2020 г. на ВКС, 2-ро търг. отделение, определение №1001 от 20.07.2011г. по гр. д. № 1589/2010 г. на ВКС, решение №141 от 14.07.2016г. по гр. д. № 7446/2014 г. на ВКС, 4-то гр. отделение, решение №56 от 14.05.2021г. по гр. д. № 3408/2020 г. на ВКС, 1-во гр. отделение и др). Това се отнася и до хипотезата, в която при редовна искова молба, ищецът сам направи признание на факт, какъвто е настоящият случай При извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва да изследва дали направените от страните признания на неизгодни за тях факти кореспондират или са в противоречие с останалите обстоятелства по делото.