Решение № 327 от 25.09.2020, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 327

25.09.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Сливен

Първи въззивен граждански състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Надежда Н. Янакиева

Мартин Ц. Сандулов

Юлиана И. Толева

Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Юлиана И. Толева Въззивно гражданско дело № 20202200500521 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 13650 от 28.07.2020г., подадена от М. Т. Д. , ЕГН: **********, действаща чрез пълномощник, срещу Решение № 645 от 08.07.2020г., постановено по гражданско дело № 2886 по описа на Районен съд Сливен за 2019г., с което М. Т. Д. , ЕГН: **********, адрес: град Сливен бул. „П.Х.** е осъдена да заплати на Й. Д. П.

, ЕГН: **********, адрес: град Сливен, ул. „Б.Ш.** на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 1803,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане и сумата от 532,00 лева, представляваща сторените по делото разноски съобразно уважения размер на исковата претенция. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2000,00 лева. Ищцата Й. Д. П. е осъдена да заплати на ответницата М. Т. Д. сумата от 25,00 лева, представляваща сторените по делото разноски съобразно отхвърления размер на исковата претенция.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство, с която решението се обжалва в уважителната му част като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Навежда оплакване, че при формиране на правните изводи съдът не е анализирал всички събрани по делото доказателства, в това число и изслушаната и приета по делото съдебно техническа експертиза. Въззивникът посочва, че по делото липсва доказателство за пасивна процесуална легитимация на ответницата, счита, че съдът не е аргументирал и въз основа на кои доказателства, приети по делото, прави извод за наличие на активна процесуална легитимация на ищцата. Оспорва извода на съда за доказаност на причинно – следствената връзка между възникнал проблем във водопроводната мрежа в жилището на ответницата и настъпилите вреди в жилището на ищцата. Въззивникът счита, че заключението на изслушаната съдебно техническа експертиза се основава на предположения, а не на обективно установени данни. В тази връзка навежда оплакване, че съдът неправилно не е взел предвид възражението за необоснованост на заключението на експертизата и е отхвърлил без мотиви направеното искане за назначаване на повторна тройна съдебно техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени към първоначалната такава. Счита, че по този начин съдът е 1 допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли въззивния съд да назначи тройна съдебно техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставения в единичната такава.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, който отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. В постъпилия отговор пълномощникът на въззиваемия изразява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения, че от представения и приет като писмено доказателство пред първоинстанционния съд договор за изработка от 02.05.2019г. се установява, че ответницата е собственик на апартамент № 6, находящ се в град Сливен на ***, вх. Б, ет. 2. Намира, че от приетото заключение на съдебно техническата експертиза се доказва наличието на причинно следствена връзка между теча във водопроводната система на жилището, собственост на ответницата и настъпилите вреди в ищцовия апартамент.

Релевира подробни доводи за обоснованост на заключението на съдебно техническата експертиза, поради което счита, че изложените от въззивника оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с възражението срещу заключението на експертизата и искането за назначаване на повторна такава , са неоснователни. Излага подробни съображения в тази посока. В заключение моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

По направеното от пълномощника на въззивника доказателствено искане за допускане и назначаване на тройна съдебно техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в първоначалната експертиза, съдът се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК, като не е уважил доказателственото искане, тъй като не е налице твърдяното процесуално нарушение, следователно липсва визираната в чл. 266, ал. 3 ГПК предпоставка за допускане и събиране на доказателства във въззивното производство.

В откритото съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

В откритото съдебно заседание въззиваемата не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК – адвокат Димитрова.

Пълномощникът оспорва жалбата, не прави доказателствени искания. В хода на устните състезания излага съображения във връзка със заключението на допуснатата и назначена в първоинстанционното производство съдебно техническа експертиза. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски, представя списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно, тъй като отговаря на изискванията на чл. 236 ГПК, а в обжалваната част е допустимо. Решението не е обжалвано в частта, в която предявеният иск е отхвърлен и в тази си част е влязло в сила.

Проверката на законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт, която настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава 2 от наведените във въззивната жалба оплаквания.

Районен съд Сливен е бил сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД.

Основателността на предявената искова претенция е обусловена от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие и/или бездействие), което да е 2) противоправно, тоест фактически извършеното да е в колизия с правно дължимото поведение и в 3) причинно-следствена връзка с това са произтекли 4) вреди и което поведение е и 5) виновно. Ищецът носи доказателствената тежест да докаже първите четири материални предпоставки (юридически факти) от фактическия състав на деликта, а ответникът носи доказателствената тежест да проведе обратно доказване, като обори презумпцията за вина (арг. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 154, ал. 2 от ГПК). Всяка страна трябва да проведе това доказване пълно и главно – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 153 от ГПК.

В разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, законодателят е регламентирал т. нар. ограничен въззив (апелация), с оглед на което настоящата инстанция намира, че страните не спорят относно наличието на причинени на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в причинени течове, следи от влага, мухъл, ронеща се мазилка в санитарното и кухненското помещение на апаратамент, находящ се в град Сливен, п.к. 8800, бул. „П.Х.**. Спорен по делото е въпросът дали твърдените имуществени вреди са причинени следствие противоправното и виновно поведение на ответницата, изразяващо се в бездействие да поправи възникналата авария във водопроводната мрежа на обитавания от нея апартамент, находящ се в град Сливен, п.к. 8800, бул. „Панаьот Хитов“, блок 22, вход „Б“, ап. 6. За първи път в производството с въззивната жалба се оспорва и собствеността на ответницата върху процесния апартамент.

От нотариален акт № 134, том IV, дело № 1535/83 се установява, че П.П.Д., ЕГН: ** е собственик на самостоятелен обект с адрес: град Сливен, п.к. 8800, бул. „П.Х.**.

С нотариален акт за дарение № 4, том V, рег. № 9739 дело № 607 от 2018г. на нотариус Николина Стойчева, рег. № 123 в НК, с район на действие Районен съд Сливен П.П.Д., ЕГН: ** е дарила на ищцата Й. Д. П. , ЕГН: ********** гореописания недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***. с адрес на имота: град Сливен, п.к. 8800, бул. „П.Х.**

От представения от ответницата по реда на чл. 192 ГПК договор от 02.05.2019г., сключен между нея и „Промонт 2004“ ООД, ЕИК: 102866483 се установява, че в обитавания от нея апартамент, находящ се в град Сливен, п.к. 8800, бул. „П.Х.** дружеството се е задължило да изпълни строително монтажни дейности, изразяващи се в демонтаж на фаянс, на поцинковани и пвц тръби, доставка и монтаж на ппр и пвц тръби, доставка и измазване с хоросан, доставка и залепяне на фаянс и фугиране на стойност 247,73 лева. За извършените дейности е съставен протокол образец 19 на 29.09.2019г., подписан от възложителя и изпълнителя.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.П.Д., И.М.И., Д.Г.В., Б.М.Х., Е.С.К.

От показанията на свидетелката Д., леля на ищцата, се установява, че същата живее в гореописания имот, собственост на ищцата. Установява се, че през месец март 2019г. в банята и кухнята на апартамента се появил теч. Свидетелката уведомила за теча ответницата, която живее в апартамента над нея, но същата отказала да предприеме действия с твърдението, че в нейната баня няма теч и причината не идва от тръбите в нейната баня. Установява се, че свидетелката Д. се обърнала за съдействие към община Сливен и към Районна прокуратура Сливен. С времето последиците от теча се задълбочили, в началото на месец април 2019г. се получило късо съединение в инсталацията. Течът спрял през месец юни 2019г. след смяна на тръбата в апартамента, обитаван от ответницата. От 3 показанията на свидетеля Митев, районен инспектор, посещавал апартамента на ищцата по сигнал, се установява, че по стените и по таваните в банята и в кухненското помещение имало следи от влага, мокро, мухъл. Установява, че лицата, които извършвали ремонта в горния апартамент споделили на свидетеля, че там имало пукнати тръби. От показанията на свидетелката В. – приятелка на свидетелката П. Д., се установява, че през пролетта на 2019г. в апартамента, в който живее свидетелката Д., в банята и в кухнята се появил теч, около две седмици след появата на теча станало късо съединение, следствие, на което били повредени готварската печка и бойлера. Установява се, че течът е спрял, но причинените щети не са отстранени.

От показанията на свидетеля Х. се установява, че фирмата, в която той работи е била наета от ответницата да извърши ремонт в нейната баня. Подменени са отклонения на питейния водопровод, при ремонта работниците установили, че близо до горната плоча на апартамента на ответницата, където има връзка на тръбата, има влага и е мокро.

Работниците подменили канализационни и водопроводни отклонения. Установява се, че ремонтните дейности приключили през месец май 2019г., но протоколът бил подписан едва през месец септември 2019 г., като се изчаквало, ако се появи друга повреда да се отстрани в рамките на изпълнението на договора. От показанията на свидетеля К., един от работниците, извършили ремонта на банята в дома на ответницата, се установява, че са работили по канализацията в щранга, отвеждали тръби, сменили тръба, фаянс и фугирали.