Решение № 217 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330109171 по описа за 2023 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника Н. В. Х. с ЕГН: ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 815, 59 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.01.2018 г. до 06.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. П. ул.

"Д.Т." №..., ап. ... ; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2018 г. до 31.12.2022 г. от 146, 93 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25 лева - държавна такса и 50 лева – юрк. възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 936/ 10.02.2023г. по ч. гр. дело № 1763/2023 г., по описа на РСПловдив, 23-ти гр. с-в.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника, с който се признава иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че исковата претенция е основателна до размера на претендираните с исковата молба суми, а именно: сумата от 815, 59 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.01.2018 г. до 06.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. П. ул. "Д.Т." №..., ап. ... ; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2018 г. до 31.12.2022 г. от 146, 93 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.02.2023 г. до изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в открито съдебно заседание, че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.

По отношение на разноските:

2

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени и претендирани разноски в общ размер от 150 лв в исковото и заповедното производство, като именно за тази сума следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

В. Х. с ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 815, 59 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.01.2018 г. до 06.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. П. ул. "Д.Т." №..., ап. ... ; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2018 г. до 31.12.2022 г. от 146, 93 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 936/ 10.02.2023г. по ч. гр. дело № 1763/2023 г., по описа на РС- Пловдив, 23-ти гр. с-в.

ОСЪЖДА Н. В. Х. с ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от общо 150 лева съдебноделоводни разноски в исковото и заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3