Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8981 от 07.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8656/2022
Вид
Решение № 8981
Подписан
07.08.2022
Състав
ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8981 гр. София, 07.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110108656 по описа за 2022 година

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Предявени са от „ФИРМА“ ЕООД срещу Б. ИВ. ДЖ. следните обективно кумулативно предявени искове /съобразно уточнителна молба от 15.03.2022 г./: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 858.40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № . от 13.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането; за сумата от 157.77 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.09.2020 г. /падежа на първата неизплатена вноска/ до 10.06.2021 г. /датата на изтичане на погасителния план/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45909/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, както и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД против посочения ответник за заплащане на сумата от 520.21 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 167.66 лв., представляваща неизплатена мораторна лихва за периода от 11.07.2019 г. до 10.06.2021 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищецът „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ., твърди, че на 13.06.2019 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № ., въз основа на който му предоставил сумата от 1700 лв., със срок на договора от 24 месеца, размер на вноската от 101.62 лв. и падеж 10-ти ден от месеца, при ГПР 44,98% и годишен лихвен процент 38,30%, лихвен процент на ден – 0.11 %.

Възнаградителната лихва твърди да е възникнала като задължение в деня на подписване на договора, като страните уговорили заплащането разсрочено във времето в рамките на погасителния план. По същия начин било уговорено заплащане на възнаграждение за пакет 1 от допълнителни услуги съгласно споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги от същата дата. Позовава се на настъпил краен падеж на договора – 10.06.2021 г.

Твърди, че поради неплащане на уговорените вноски на падежа, ответникът бил изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава за периода от 11.07.2019 г. до 10.06.2021 г. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба с вх. на СРС № 83479/ 27.04.2022 г., подаден чрез куриерска фирма „Е.“ на 26.04.2022 г. /първият присъствен ден след 23.04/, т.е. в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът оспорва предявените искове. Навежда възражение за нищожност на Общите условия, като съдържащи неравноправни клаузи, както и на уговорената клауза за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. Доколкото договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, то нищожността на клаузата за договорна лихва влече и недействителност на цялата сделка. Ищецът не бил дал възможност на ответника да уредят доброволно отношенията си. Навежда възражение за недействителност и на споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. Сочи, че е извършвала частични плащания, като в нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД кредиторът не ги бил отнасял за погасяване на основното задължение. Релевира и възражение за давност. Счита, че не дължи и лихва за забава. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:

По претенцията за незаплатена главница и възнаградителна лихва:

По делото е представен № . от 13.06.2019 г. и приложимите към него Общи условия на заемодателя, от който се установява, че „ФИРМА“ ЕООД, като заемодател, и Б. ИВ. ДЖ., като заемополучател, са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило да предостави на заемополучателя парична сума в размер на 1700 лв., срещу насрещното му задължение да я върне на 24 равни месечни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва, платими на 10-то число от месеца.

Месечната вноска била определена на 101.62 лв., формирана на база годишен лихвен процент (ГЛП) от 38.30 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 44.98 %. Видно е от договора, че потребителят е закупил и допълнителен пакет услуги за цена от 1256.16 лв., заплащането на която било разсрочено също за 24 месеца, поради което и стойността на услугата била калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена с този разход в размер на 153.96 лв. Общата стойност за връщане (заедно с пакета от допълнителни услуги) била определена на 3695.01 лв. Договорът бил сключен след попълване на искане за отпускане на потребителски кредит от страна на заемополучателя, в който същият е посочил съществена за заемодателя информация относно финансовото си състояние и трудовата си заетост. Към договора е изготвен и погасителен план, съгласно който крайният срок за издължаване на кредита е 10.06.2021 г.

Ответникът не оспорва да е подписал гореописания договор, нито пък оспорва усвояването на заемната сума от 1700 лв., а последното се установява и от приетото заключение на ССчЕ. Предвид изложеното съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата 1700 лева.

Процесният договор несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на 2 ответника заем съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв, за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размерът на кредита; размерът на лихвения процент; размерът на ГПР /44.98 %/, който е в границите, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК; общата стойност на плащанията, брой, периодичност и дати на плащане на отделните вноски; изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, такъв е изготвен и след всяко анексиране на договора, погасителните планове са подписани от кредитополучателя; предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден.

Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/ съгласно специалния ЗПК. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Видно от отбелязване в последен абзац на част „декларации“, кредитополучателят е получил своя екземпляр от договора, споразумението, общите условия и погасителния план в деня на сключване на контракта. Ползваните в договора абревиатури са пояснени в представените при подписването му общи условия. От представените стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 2 ЗПК.

Макар и получена в деня на сключване на договора следва да се приеме, че кредиторът е дал възможност на кредитополучателя да прецени своите възможности за погасяване на заемната сума и да се запознае със съществените условия по издължаването и на тази основа ответникът е пристъпил по свое решение към подписване на контракта, поради което и не следва да се приема, че същият е бил изненадан от съдържанието му.

Съдът намира, че договорът отговаря на изискванията, които поставя Законът за потребителския кредит.

С оглед изложеното не са налице сочените от ответника основания за недействителност на договора поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК.

Противно на възраженията на ответника уговорената годишна възнаградителна лихва не надвишава определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер /който е около 50 % на годишна база/. Ето защо в случая клаузата, регламентираща възнаградителната лихва, не е нищожна нито на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, нито поради противоречието с добрите нрави. При преценка действителността на клаузата за възнаградителна лихва съдът взе предвид, че при определяне съдържанието на договора страните са ограничени от изискването по чл. 9 ЗЗД същото да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира максималния размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити и възнаградителната лихва като компонент от него, наред с другите посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК разходи, би била нищожна, когато надхвърля петкратния размер на законната лихва – арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК. При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието с добрите нрави следва да се извърши с оглед същността и функциите на тази лихва. Тя е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс и овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от 3 тях, явява се дължима по договора насрещна престация. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора.

Действително, както сочи ответникът в отговора на исковата молба, в съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размера на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. Съдебната практика, която приема, че за противоречащи на добрите нрави се счита уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени заеми и превишава двукратния размер на законната лихва за обезпечените с ипотеката такива е неморална, преобладаващо е формирана преди влизане в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Фиксираният в раздел VІ от договора лихвен процент от 38.30 % на годишна база е под петкратния размер на законната лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 10,00% и не бележи превишение. Отпускането на кредита е извършено за един ден и сумите са осигурени от небанкова финансова институция, която се издържа (осигурява си средства, с които осъществява по занятие дейност по отпускане на заеми) от доходи от лихви, което предполага и по – високи такива спрямо предлаганите от банките. Отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, чието отпускане е бързо одобрено, а връщането е следвало да се осъществи за некратък период от време, съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за необезпечен кредит, осигурен от небанкова финансова институция на лице, което има кредитна задлъжнялост (за рефинансирането на които е усвоен кредитът), то следва да се приеме, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като е обясним с разходите, които прави заемодателят, както и с риска, който носи от неиздължаване съгласно уговореното, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Както се посочи, уговореният по договора ГПР не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на добрите нрави, тъй като уговореният процент на „оскъпяване“ на заетите парични вноски не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.