Решение № 4674 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4674 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330109455 по описа за 2022 година

Производството по делото е по иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК чл. 86 от ЗЗД предявен от К. Ч. Л., ЕГН **********, от гр. Р., ул. “В. Л.“ № *, ,вх. * *, ап. ** чрез адм. О. против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 5300 лв.-главница-недължимо платена по договор за заем № ****/**** г., ведно със законанта лихва от 28.03.22 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.

16285/2021 г. на СРС. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на **** г. Предоставена е заемна сума от 4500 лв., като впоследствие и допълнителна такава от 1000 лв. От длъжника са заплатени 10800 лв. За заплащане на сума от 5300 лв. не е налице основание. В чл. 5 от договора се предвижда представяне на обезпечение чрез поръчителство на Фератум Банк.

За същото се дължи такса гаранция от 1235 лв. Възнаграждението по договора за поръчителство е нищожно. Тази такса не е включена в ГПР. Чрез 1 нея се заобикаля чл. 19 от ЗПК и представлява скрито възнаграждение за кредитора. Противоречията със ЗПК водят до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и поради чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита-5500 лв. Разликата до 10800 лв.-5300 лв. не се дължи и подлежи на връщане. Сумата е притендирана по чл. 410 от ГПК. Подадено е в срок възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че сключването на договора за гаранция не е задължително. Тази клауза е индивидуално уговорена. Ищцата е получила пълна информация за договора на електронната си поща. Посочва, че договорът е сключен от разстояние и договора е подписан електронно. Не е налице нарушение на ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателдства- договор за кредит **** от **** г., погасителен план, анекс към договор за гаранция от 12.05.2020 г. , погасителен план към договор за гаранция, е видно, че н а **** г. между страните е сключен договор за кредит по силата, на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 4500 лв., платим на 12 вноски. Общата дължима сума е 5535 лв. Лихвеният процент е 23%.ГПР-49,11 %. В чл. 5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на Дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечени, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. На **** г. между ищеца и „Фератум Банк“ ЕАД е сключен договор , по силата на който се обезпечава Договор за предоставяне на потребителски кредит от **** г., сключен между страните в производството. За обезпечаване на кредита, по силата на договора за гаранция, ищцата е следвало да заплати сумата в размер на 3374 лева.

О т изготвеното заключение от 11.09.2023 г. по извършената СТЕ се установява, че при кандидатстването за кредит, потребителят попълва формуляр с необходими данни, като е необходимо да маркира данни в секция 2

„Избери гарант“. В същата се предоставят две възможности: да избере „Гаранция от Фератум Банк“ или „Личен гаран/Поръчител“. При избор на някоя от двете възможности се зарежда форма с допълнителни данни за избрана такава.

С оглед установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед наличните данни за проведено предхождащо съдебно производство по чл. 410 от ГПК –ч. г. д. 16285/2022 г. на СРС и издадена в полза на ищцата заповед за изпълнение срещу, която е постъпило в срок възражение от ответника, настоящия съдебен състав намира, че е налице интерес у ищеца за водене на иска по чл. 422 от ГПК.

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по процесните договори за заем и поръчителство, които са недействителни. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

За основателността на предявения иск следва да се установи и че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т.

20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Клаузата на чл. 5 от Договора за 3 кредит възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитора.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен формален процент на ГПР и общата дължима сума, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за начина на формиране на ГПР и дали в него е включено възнаграждението за гаранта, което очевидно не е включено в общата дължима сума, но е заплатено в полза на 4 кредитора на датата на сключване на договора за кредит и още преди подписване на договора за поръчителство. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Съгласно практиката на СЕС практиката по посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.

С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и ищеца съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на това основание. Имайки предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Освен, че е недействителен договорът за кредит и предвидената в него клауза за осигуряване на гарант, то договорът за гаранция /поръчителство/, е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на 5 потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора - ищец, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът- потребител не е получил, каквато и да било услуга.

Предвид изложено, настоящият съдебен състав намира, че така сключеният договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване. По делото липсват доказателства установяващи плащане на притендираните суми от ищеца по договорите. Факта на плащане не се признава от ответника. Ето защо настоящия състав намира за недоказана една от предпоставките налагащи уважаване на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Поради това същия следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.