Определение № 1460 от 24.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1460 гр. Варна, 24.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900393 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: С . С. С., ЕГН **********, с адрес: ************************, действащ чрез адв. В. Й. Н. от САК, със съдебен адрес: *************** срещу

ОТВЕТНИК: Застрахователно дружество „Бул инс" АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец", ***, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, действащи чрез адв. А. И., преупълномощен от адв. М. Г.

С определение No 1063 / 26.07.2023г. ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по предявения иск. Впоследствие е влязла в сила присъда на 20.09.2023г. по отношение на виновния водач, причинил ПТП-то, в резултат, на което са настъпили и вредите, за които се предявява настоящия иск, поради което и ищецът се счита за освободен от държавна такса и разноски, на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.

С разпореждане No 4018/26.07.2023 г. съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение.

Ответникът е търговско дружество, като се желае да се ангажира отговорността му именно с оглед осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена с причинителя на вредите, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговските спорове.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявените искове с оглед на разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил 1 писмена застрахователна претенция към ответника на 26.10.2021г., допълнена със заявление от 27.09.2022г. за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществение вреди, като съответно и с писма от 09.11.2021г. и 21.01.2022г. ответникът е отказал изплащане, поради липса на влязъл в сила съдебен акт, установяващ виновността на водача, отговорността, на когото е застрахована при ответника. С оглед на горното и предявените искове се явяват допустими в хипотезата на отказ да плати - чл.498 ал.3 предл. второ от КЗ.

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищецът е посочил следната банкова сметка със статут на клиентска сметка съгласно чл. 39 от ЗАдв. - IBAN: ************* при „Интернешънъл Асет Банк“ АД с титуляр – адв. В. Н..

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси / такива не се поставят изрично на разглеждане/ и по допускане на доказателствата, като уважи всички допустими, относими и необходими доказателствени искания.

В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, , поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2023г. от 10:15ч., за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.374, ал.2 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 30.10.2020 г., около 17:00 ч., М. Д. управлявал л. а. „Мерцедес ЦЛК 200" с peг. № ******* по републикански път II-29, като в района на км 7-8 пътят продължавал с ляв завой. Същият нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил вляво по посоката си на движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се по нея л. а. „Рено Канго" с peг. № *******, управляван от Н. С. При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на Стелиян С.ов С., като пътник в л. а. „Мерцедес 2

ЦЛК 200" с peг. № *******. Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 351/2020 г. по описа на РУ на МВР - Аксаково, пр. пр. № 8391/2020 г. по описа на ОП Варна. Воденото НОХД № 746/2022 г. по описа на ОС - Варна, приключило с влязла сила на 20.09.2023г. Присъда, с която Мариян Светлинов Добрев е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на две лица, сред които Ст. Ст. Ст. и средни телесни повреди на още две лица.

Ищецът е баща на починалия на място Ст. Ст. Внезапната му загуба довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на Ст. Ст. Той бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на неговата смърт. Твърди, че до този момент съжителствали под един покрив в изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Към настоящия момент ищецът все още не можел да приеме внезапната загуба на своя син. Не минавал и ден, през който той да не тъжал за него. Скръбта на ищеца била несравнима и неутешима. Твърди,че както е прието в българското общество и семейните отношения със сина му били традиционно близки, като помежду им имало духовна взаимност и емоционална свързаност.

Смъртта на Стелиян С.ов С. била пряка и непосредствена последица от получените от процесното ПТП увреждания. Налице била причинно-следствена връзка между станалото ПТП, получените увреждания и настъпилата смърт. Сочи, че освен неимуществени вреди от загубата на сина си, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за погребението на Стелиян С. С. в общ размер на 1 890,00 лева, за което имал издадена фактура от погребалната агенция. Водачът на л. а. „Мерцедес ЦЛК 200" с peг. № ******* М. Св. Д. попадал в кръга лица, чиято отговорност се покривала от застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на валидност от 14.01.2020 г. до 13.01.2021 г., издадена от ЗД "Бул Инс" АД. Предявил претенция през застрахователя, но последният отказал изплащане на обезщетение.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Предвид влязлата в сила присъда, не оспорва фактите съобразно чл. 300 ГПК относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли пряко от непозволено увреждане, обаче, подлежали на пълно и главно доказване. Сочи, че размерът на претенцията бил несъобразен с икономическата конюнктура в страната и вредата, като бил прекомерен.

Прави възражение и за съпричиняване. Твърди, че Ст. Ст. е бил без поставен предпазен колан, като пътник на предна дясна седалка в л.а.„Мерцедес" с peг. № *******, като ако е бил с такъв е могъл да избегне или ограничи травмите си до степен неопасна за живота.

Претенцията за лихва от датата на смъртта на Ст. Ст. също била неоснователна и не била съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. След предявяване на претенцията, застрахователят изискал допълнително документи за установяване основателността й.

Такива не били представени от молителя, поради което и на основание чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ, 3 дружеството не било в забава и не дължало лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице.

В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова молба, с която поддържа предявения главен, респ. акцесорен иск по основание и размер. Намира възраженията на ответника по размера за неоснователни, както и оспорва твърденията за наличие на съпричиняване. Изрично сочи, че в настоящия случай синът му не бил допринесъл по никакъв начин за настъпване на произшествието. Твърди, че след като застрахователят отказал плащане, то бил в забава от датата на деликта.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в него фактически и правни доводи и доказателствени искания.

II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА

НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:

Предявени с а о т ИЩЕЦА: С. С. С., ЕГН **********, с адрес: **********, срещу ОТВЕТНИКА: Застрахователно дружество „Бул инс" АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец", ***, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговия син Стелиян С.ов С., починал на 30.10.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на републикански път II – 29, на 7-8 км, по вина на водача на лек автомобил Мерцедес ЦЛК 200 Компресор с рег. No ******* – М. Св. Д., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 30.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 1 890 лв. /хиляда осемстотин и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в сторените разходи от ищеца за погребението, съобразно фактура No 27 / 02.11.2020г., поради смърттта на неговия син Ст. Ст. Ст., починал на 30.10.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на републикански път II – 29, на 7-8 км, по вина на водача на лек автомобил Мерцедес ЦЛК 200 Компресор с рег. No ******* – М. Св. Д., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, 4 считано от датата на увреждането- 30.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД , доколкото се твърди, че синът на ищеца е съпричинил настъпването на собствената си смърт, чрез непоставянето на предпазен колан.

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:

Доколкото е налице влязла в сила присъда п о НОХД № 746/2022 г. на В ОС, то на основание чл. 300 ГПК същата обвързва съда с установеното в нея досежно дееца, деянието и настъпилите последици. В този смисъл и с ъ д ъ т ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че М. Св. Д., ЕГН **********, на 30.10.2020г., на 7-8 км. по път II-29 Варна – Добрич, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ ЦЛК 200 Компресор" с peг. № ******* , нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: - чл. 20 ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, - чл. 21 ал.2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“ и – чл. 47 ал.3 от ППЗДвП „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна на въведената забрана имат следните изображения и наименования: В 26 – Забранено е движението със скорост по-висока от означената – 60 км/ч.“ и с това причинил по непредпазливост смърт на К. Т. С., ЕГН **********, смърт на Ст. Ст. Ст., ЕГН ********** и средни телесни повреди на Ст. Й. Кр. и на Н. Й. Кр.