Решение № 979 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20211100901714 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част трета, Глава тридесет и втора от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на починалия на 07.03.2012г. вследствие на трудова злополука Д.П.Д.. При проведено наказателно производство за виновен за трудовата злополука бил признат К.Т.К. за извършено престъпление по чл.

123, ал. 1 НК. Сочи се, че по разгледан граждански иск в наказателното производство К.Т.К. бил осъден да заплати на ищцата – в качеството й на наследница на починалия, обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 66.66 лв. – разноски за производството. Плащане по така признатите вземания в полза на ищцата не било извършено, като за принудителното му събиране било образувано изп.д. № 20177880400174 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ.

В исковата молба се излагат твърдения, че длъжникът К.К. притежава 50% от дружествените дялове в ответното „Н.“ООД, възлизащи на 217 635 лв., върху които в хода на изпълнителното производство бил наложен запор. С постановление на ЧСИ Колев от 25.06.2021 г. е постановено овластяване на ищцата да предяви иск пред СГС за прекратяване на ответното дружество. Претендира прекратяване на основание чл.

517, ал. 3 ГПК на ответното „Н.“ООД.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, при неспазване на установения за това срок, в който изразява становище при оспорване основателността на иска, като излага доводи за нередовното му уведомяване за предприетите действия по принудително изпълнение – както на дружеството, така и на задължения съдружник. Сочи се, че при това положение не е започнал да тече срокът за 1 доброволно изпълнение по изпълнителното дело, като не са възникнали предпоставките на чл. 517, ал. 3 ГПК за основателност на иска, включително и за издаване на постановлението за овластяването на длъжника за завеждане на исковото производство.

По делото не са постъпили допълнителна искова молба и писмен отговор по нея в сроковете за това.

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК от Б. Д. Д. против „Н.“ООД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Изпълнителен лист от 21.11.2016г., същият е бил издаден по НОХД № 2542/2015 г. по описа на СГС, НО, 9 състав, срещу длъжника К.Т.К., ЕГН **********, за сумата от 50 000 лв. – главница за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 66.66 лв. – съдебни разноски, платими в полза на гражданския ищец в производството – Б. Д. Д..

По делото е безспорно, че за събиране на сумите по изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 20177880400174 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ и район на действие СГС и което е видно от приетата като писмено доказателство по делото Сметка изх. № 1553/01.03.2021 г. на съдебния изпълнител, в която са посочени дължимите в полза на взискателя Б.Д. суми – предмет на принудителното изпълнение в общ размер на 103 185.61 лв. – в която освен сумите по изпълнителния лист, са включени и такси и разноски, начислени като дължими в изпълнителното производство.

Представено е Запорно съобщение изх. № 9066/25.07.2017г., изпратено по изпълнителното дело до Служба по вписванията, за налагането на запор върху притежаваните от длъжника К.К. дружествени дялове в Н. ООД и съставляващи 50% от капитала на дружеството. Видно от обективираното в съобщението, запорът е наложен като способ на изпълнението за събиране на вземанията на взискателите в производството - Д. Д., Б.Д., С. Д., С.П. и П.К..

Представено е Постановление изх. № 4619/16.06.2021 г. на ЧСИ Колев за овластяване на взискателя Б.Д. да предяви иск за прекратяване на Н. ООД, на основание чл. 517, ал. 3 ГПК. В мотивите на постановлението се сочи, че по молба на взискателя с вх. № 2687/01.06.2020 г. е поискано прекратяване на участието на длъжника в дружеството, като съобщение до последното е било връчено чрез залепване на уведомление на 28.02.2021 г. след трикратно посещение на адреса на управление на дружеството, при които не е било открито лице, съгласно да приеме съобщението. Посочено, че към момента на издаване на постановлението е изтекъл 2 тримесечният срок, съобразно разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК и са налице предпоставките за това.

Приложена е молба от взискателя с вх. № 2687/01.06.2020 г., в която е направено искане за налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника К.К., притежавани в Н. ООД и прекратяване на участието му в дружеството.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК – за прекратяване на търговското дружество при насочване на изпълнението срещу притежаваните от съдружника дружествени дялове в него. Предвидената процесуалната възможност за предявяване на иск с такъв предмет се съдържа в Глава „Изпълнение върху вземанията на длъжника“ – част от Изпълнителното производство в ГПК. За основателността на иска, необходимо е съдружникът /длъжник/ да притежава дружествени дялове в капитала на дружеството и в този смисъл вземане към него в равностойност на съответната част от капитала.

Необходимо е срещу съдружника да е насочено производство по принудително изпълнение и да е приложен способ на изпълнението – запор върху притежаваните от него дружествени дялове в търговско дружество. Следва да е налице валидно отправено от взискателя волеизявление за прекратяване участието на съдружника в търговското дружество, като съобщение за това да е надлежно връчено на адреса на управление на дружеството. Необходимо е да е изтекъл 3-месечен срок от датата на връчването на съобщението, след което съдебният изпълнител да е овластил взискателя да предяви иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, при упражняване на което право същият ще се явява процесуално легитимиран. За наличието на тези предпоставки съдът следи служебно.

В случая, от събраните в хода на производството писмени доказателства се установи категорично наличието на висящо производство по изп.д.№ 20177880400174 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ и район на действие СГС, което е инициирано по молба на ищцата Б.Д. въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист, сумите по който са предмет принудителното изпълнение. Установи се, че длъжник по изпълнителния лист и образуваното въз основа на него изпълнително производство е К.К., като безспорно е, че същият е съдружник в ответното Н. ООД. При служебно извършена справка съдебният състав установи, че длъжникът по принудителното изпълнение – К.К., притежава 50% от дружествените дялове в ответното дружество. Безспорно се установи и насочване на принудителното изпълнение чрез налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника, като с тяхната парична равностойност, равняваща се на вземането на съдружника към търговското дружество, следва да бъде извършено погасяването на дълга.

От друга страна, в хода на производството не се събраха доказателства, от които 3 да се установи, че длъжникът е извършил плащане на сумите – предмет на изпълнението в срока за доброволно изпълнение, включително и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство, което обуславя основателността на иска и възложено в тежест на доказване от ответника. С оглед на това, по искане на взискателя, обективирано в молба входирана на 01.06.2020 г., е постановено налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника в Н. ООД, като впоследствие е издадено и Постановление от 16.06.2021г. за овластяването на неудовлетворения взискател да поиска прекратяването на дружеството по съдебен ред в приложение разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК. В молбата от 01.06.2020 г. се съдържа надлежно волеизявление на взискателя с искане за прекратяване участието на длъжника в ответното дружество. Спорен е въпросът относно наличието на предпоставките за издаване на постановлението в този смисъл и по-конкретно надлежното уведомяване на дружеството – част от капитала на което е обект на наложения запор. Установяването на този факт настоящият съдебен състав приема от обективираното в мотивите на постановлението на съдебния изпълнител при обсъждане предпоставките за издаването му. В този смисъл, видно от текста на същите, до Н. ООД е изпратено съобщение с изх. № 434 от 18.01.2021г., съдържащо изявление на взискателя за прекратяване, като на разписката върху гърба му е отбелязано посещението на адреса му на 29.01.2021г.; на 07.02.2021г. и на 28.02.2021 г., като при всяко посещение е залепяно уведомление. Посочено е, че предвид факта, че лицето не е открито на адреса му на управление, е било залепено уведомление.

Постановлението на съдебния изпълнител в тази част по своя характер представлява официален свидетелстващ документ, като възприетото в мотивите като фактическа обстановка, установена от материалите по делото, съдът приема като ползващо се материална доказателствена сила относно конкретните факти. В този смисъл, съдебният състав приема за доказан факта, че в хода на изпълнителното производство е изпратено съобщение до дружеството, в което е отразено, че при неколкократното посещение на адреса, не е било открито лице, съгласно да приеме съобщението. Видно от отразените дати, същите са в рамките на един месец, като първата и последната дата са в началото и в края на периода. Видно от датите на посещенията на адреса, същите са с интервал повече от седмица, като едната от тях е в почивен ден – в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Така извършените констатации от връчителя и възпроизведени в постановлението на съдебния изпълнител, съдът намира, че не установяват предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 4, които не са идентични с тези по чл. 47, ал. 1 ГПК, като са допълнени с необходимостта от допълнителни констатации от връчителя относно това, че не е намерил достъп до канцеларията на търговеца или въпреки осъществения достъп, не е намерил някой, който е съгласен да приеме съобщението. Само в тези случаи има смисъл прилагане на разпоредбата с възможност за връчване чрез 4 залепване на уведомление. В другия случай, когато бъде констатирано, че офисът на дружеството не се намира на адреса /преместен на друг адрес, липса на табели и обозначителни знаци и установен друг обитател на адреса/, приложима е хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК- за прилагане на съобщението към преписката като редовно връчено, без да е необходимо извършването на по-нататъшни действия по издирването на търговеца. В случая, от направеното отбелязване не става ясно коя от двете хипотези на процесуалната норма следва да бъде приложена, за да бъде прието връчването за редовно. В този смисъл не е посочено дали на адреса е открит офис на дружеството, но не и лице от канцеларията му, което да е съгласно да приеме съобщението, и които предпоставки следва да са налице кумулативно и надлежно отбелязани в разписката от връчителя, за да бъде прието връчването по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК за редовно.

Възможно е връчителят да изложи констатациите си в този смисъл въз основа на лично възприетото от него при посещението му на адреса или въз основа на предоставени му данни от друго лице, като във втория случай, необходимо е да бъдат посочени имената, адреса или други индивидуализиращи данни на лицето, дало сведенията.

В случая липсват данни, от които да става ясно дали връчителят е извършил проверка дали дружеството се помещава на адреса му на управление и от какво става ясно това, което прави връчването нередовно и в този смисъл уведомяването на дружеството – ненадлежно. При това положение, не се установява да е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК 3-месечен срок, предпоставящ правото да бъде издадено постановление за овластяването на взискателя да предяви иска си предмет на разглеждане в производството, което от своя страна е обвързано с надлежната му процесуална легитимация, което влече след себе си неоснователност на предявения иск.