Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 961 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1617/2023
Вид
Решение № 961
Подписан
06.07.2023
В сила
05.07.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300501617 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 35155/20.04.2023г. /на ЧСИ/, от длъжника И. П. П. с ЕГН **********, против Разпореждане с изх.№:

32687/05.04.2023 г. по изпълнително дело № 20178240407598 по описа на ЧСИ К.П. с рег. № ***, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставено без уважение искането му, направено с молба с вх. №

23624/15.03.2023г., да прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на задълженията и поради настъпила перемпция.

Жалбоподателят поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, както и че по делото не са били извършвани изпълнителни действия повече от две години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ.

Взискателят „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД чрез юрк.

П.П. е взел становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил интерес от изпълнението.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство и кога ще стане това.

Следва да се съобрази момента на постановяване на това тълкувателно решение и обстоятелството, че до 26.06.2015 г. са прилагани указанията, дадени в Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД , обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото 2 съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Изпълнителното производство е започнало по молба от 27.11.2014 г. на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК ***до ЧСИ В.А., peг.

№ ***, при който е образувано изпълнително дело № 20148270400451, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 07.07.2014 г. от Районене съд – Пловдив , въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 5652/2014 г. на ПРС против длъжника З.Г.П. с ЕГН **********, а предмет на изпълнение са парични задължения.

С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано от взискателя да се проучи цялостното имуществено състояние на длъжника и да се пристъпи към изпълнение, като взискателят е възложил на ЧСИ и всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

На 12.03.2015г. е постъпила молба от взискателя „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД за присъединяване на изп. дела № 23/2013г., 516/2013г., 278/2014г.. и 451/2014г., всички пред ЧСИ В. А., към изп. дело № 798/2011г., и за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи.

Видно от мотивите на ЧСИ П., в изпълнение на Заповед № СД-047/08.01.2016г. на Министъра на правосъдието, на 31.01.2016 г. целият служебен архив на ЧСИ В.А., peг. №***, е прехвърлен за продължаване от ЧСИ А.А., peг. № ***, с район на действие Окръжен съд Пловдив, поради което изпълнително дело № 20148270400451 по описа на ЧСИ В.А. е продължено под № 5703/2016 г. по описа на ЧСИ А.А., peг. № *** на КЧСИ.

На 30.09.2016г. п о изп. дело № 5703/2016г. на ЧСИ А.А. е постъпила молба от взискателя „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с искане да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени от ГПК способи, включително чрез изпълнение върху притежавани от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица / л.33 от приложеното копие на изп.дело/.

Видно от мотивите на ЧСИ, в изпълнение на Заповед № СД-041/19.01.2017 г. на Министъра на правосъдието, на 26.01.2017 г. целият служебен архив на ЧСИ В.А., peг. № ***, е върнат за продължаване от ЧСИ А.А. на ЧСИ В.А.. Изп. дело № 5703/2016г. по описа на ЧСИ А.А. е продължило като изп.дело с № 20148270400451 по описа на ЧСИ В.А..

В изпълнение на Заповед № СД-04-57/30.06.2017г. на Министъра на правосъдието и на Заповед № 115/03.07.2017 г. на Председателя на Окръжен 3 съд Пловдив, целият служебен архив на ЧСИ В. А., peг. № ***, е прехвърлен за продължаване от ЧСИ К.П., peг. № ***, с район на действие - Окръжен съд Пловдив. Изп.д № 20148270400451 на ЧСИ В.А. е продължило под № 20178240407598 по описа на ЧСИ К.П., като по последното е наличен протокол за приемане на изпълнително дело от 08.07.2017 г. / л. 34 от изп.д.

7598/2017 г. на ЧСИ К.П./.

На 19.10.2017 г. по изп.д. 7598/2017 г. на ЧСИ К.П. е постъпила молба от взискателя „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с искане за предприемане на действия по принудително изпълнение – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

В хода на производството длъжникът З.Г.П. е починала, като с разпореждане на ЧСИ К. П. от 02.11.2018 г. са конституираните като длъжници наследниците и А. П. П. - дъщеря и И. П. П. - син.

От взискателя „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД периодично са продължили да постъпват молби с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху трудово възнаграждение и вземания на длъжника, насрочване на опис на движими вещи, извършване на публична продан на недвижими имоти на длъжника - на 16.11.2018 г., на 26.08.2019 г., на 06.10.2021 г., на 23.10.2020 г., на 27.01.2023 г.

По изп. дело е постъпила молба с вх. № 23624/15.03.2023 г. от длъжника И. П. П. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т,8 от ГПК, поради настъпила перемпция и погасителна давност, която е оставена без уважение от ЧСИ К.П. с обжалваното тук Разпореждане с изх. № 32687/05.04.2023 г.

Съдът намира, че така постановеният отказ да се прекрати изпълнителното производство е законосъобразен. Към момента на постановяване на отказа да се прекрати изпълнителното производство перемпцията не е била настъпила и не са били налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като периодично след 2015 г. са предприемани действия от взискателя, прекъсващи давността и не е бил налице период, от две години, в който такива действия да не са предприемани.

Неоснователно е било и искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство по съображения за изтекла погасителна давност. В ГПК не е предвидена възможност за длъжника да направи възражение за давност пред съдебния изпълнител, тъй като той не разполага с такова правомощие. Материалноправната защитата на длъжника в този случай е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по реда н а чл.

439 от ГПК, като недължимостта на вземането, основана на възражение за изтекла давност, може да се установи само от съда в исково производство. Ето защо не са били налице законови предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство и на това основание.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е 4 неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 35155/20.04.2023г. /на ЧСИ/, от длъжника И. П. П. с ЕГН **********, против Разпореждане с изх.

№: 32687/05.04.2023 г. по изпълнително дело № 20178240407598 по описа на ЧСИ К.П. с рег. № ***, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставено без уважение искането му, направено с молба с вх. №

23624/15.03.2023г., да прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на задълженията и поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5