Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1322 от 31.05.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1391/2024
Вид
Определение № 1322
Подписан
31.05.2024
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 30.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501391 по описа за 2024 година

С определение № 4754 от 30.03.2024 г., по гр.д. № 14091/21 г., СГС, І-1 с-в, отменя на основание чл. 253 ГПК определение от 2.11.2021 г., СРС, в частта, в която е допуснато изменение на иска за имуществени вреди за сумата от 137 000 лв., като оставя без уважение молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение в тази част.

Срещу определението е постъпила частна жалба от Н. Б. П.. Твърди, че съдът не е посочил срок и ред за обжалване. Изрично се поддържа в жалбата, че искането за увеличение е обосновано с наличието на нови факти, съотносими с непристойното поведение, обидни изрази и квалификации, обективирани от ответниците в отговора на исковата молба. Твърди, че размерът на иска е посочен в исковата молба от адвоката без да е съгласуван с ищцата. Сочи, че имуществената вреда е свързана с възникнало ново обстоятелство по отношение на поредно грубо и недопустимо посегателство, което установила случайно с оглед извършена препродажба от 2022 г. от несобственик. Изтъква, че съдът избирателно приложил закона, като се произнесъл само по отмяна на увеличението досежно имуществената вреда, но не и за неимуществената, претенцията за която също била увеличена – това, според жалбоподателката, сочело на очевидно противоречие във волята на съда. Намира, че съдът е взел предвид без основание възраженията на насрещната страна относно неправилно допуснатото увеличение на иска. Счита, че съставът на СГС не е разполагала с правомощия да отменя актове на СРС, тъй като не се касае до „същия състав“ по смисъла на чл. 253 ГПК. Твърди, че не се касае и до предявяване на нов иска, а само до увеличаване на размера му. Моли да се отмени акта на съда.

Ответниците А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. оспорват частната жалба.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от Н. Б. П. с искове за обезщетяване на вреди.

1

Твърди се, че ответниците проявили недобросъвестно поведение, превратно упражнили процесуалните си права, като неоснователно завели иск за делба на имот, който не е тяхна собственост, като така упражнили върху ищцата психически натиск. Обезщетението за моралните вреди е оценено на 5000 лв., а това за имуществените - в размер на 137,10 лв., което е стойността на платените такси и разноски по недобросъвестно водения процес.

С молба от 23.09.2021 г. (л. 194) ищцата е заявила искане за увеличаване на размера на предявените искове, съответно на 50 000 лв. и на 137 000 лв. Увеличението е допуснато с протоколно определение от 2.11.2021 г. без мотиви и делото след прекратяване пред СРС е изпратено на СГС по подсъдност.

Градският съд, като е счел, че исковата молба е нередовна, е дал указания на ищцата да посочи как е формирана исковата й претенция (о.з. 18.11.2022 г.). В пет последователни молби ищцата е пояснявала своите твърдения, като в частта относно имуществените вреди е посочила, че са настъпили нови обстоятелства, които са свързани с нов самостоятелен обект в същата сграда – таванско помещение. Твърди се, че ищцата претърпяла вреда, поради обогатяване за нейна сметка на ответниците, които нарушили правото й на собственост с извършване на нищожни сделки.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

На първо място следва да се посочи, че правото на жалбоподателката да инициира инстанционен контрол относно процесното определение не е нарушено, въпреки че в същото не е посочено ред и срок за негово обжалване. Жалбата е постъпила още преди да се връчи съобщението за акта на съда и може да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба съдът приема следното:

Предмет на контрол от настоящата въззивна инстанция е само искът, касаещ обезщетяването на имуществените вреди, тъй като само в тази част е налице произнасяне на СГС в обжалвания акт. Доколкото се касае до два отдени самостоятелни кумулативно съединени иска за обезщетяване на различни по своето естество вреди, логично и обосновано е съдът да разглежда претенциите поотделно и да постановява актовете си за всяка от тях при съблюдаване на различни предпоставки. В този смисъл напълно неправилни са оплакванията на жалбоподателката, че съдът избирателно приложил закона, като се произнесъл само по отмяна на увеличението досежно имуществената вреда.

Непроизнасянето на съда спрямо иска за неимуществени вреди по никакъв начин не сочи на противоречие във волята на съдебния състав (както се твърди в жалбата), а сочи единствено на факта, че исковата претенция, в частта относно моралните щети е приета от съда за редовна и може да бъде разгледана от него по същество.

На следващо място - първоинстанционният съд (СРС), пред който е била подадена молбата за изменение на исковете, безкритично е допуснал увеличение на същите, в това число и на иска за имуществени вреди, който е бил предявен първоначално само за сумата от 137, 10 лв., като в първоначалната искова молба е бил ясно индивидуализиран относно перата, от които е формирана тази стойност. Увеличението на иска до сумата от 137 000 лв.

2 е допуснато преждевременно, без съдът да изясни на какво основание ищцата е счела, че таксите и разноските (които е поискала да й бъдат присъдени, като понесени вреди) са увеличени до посочената сума. Доколкото обаче производството е пренесено (поради увеличение на иска и за неимуществени вреди над сумата от 25 000 лв.) пред градски съд, последният вече е бил компетентен да провери редовността на исковата претенция. СГС е придобил правомощията на съд, разглеждат спора, като обаче всички извършени до момента действия са запазили своето значение и сила, а производството е продължило своето развитие, така както би било и ако същото е образувано от самото начало пред градската инстанция. В този смисъл се касае именно до „същия съда“ по смисъла на чл. 253 ГПК, обратно на твърденията на жалбоподателката.

Именно в изпълнение на посоченото по-горе процесуално задължение за проверка на редовност на исковата молба, съдът (СГС) е изискал от ищцата да посочи как е формирана стойността на вече изменената част на иска. Действията на съда са надлежни и съответни на закона, тълкувателната практика и решенията на ВКС, според които съдът е длъжен служебно, при това по всяко време на производството, да следи за редовността на исковата молба и в случай на констатирано несъответствие между обстоятелствена част и петитум да изиска уточнения от страната. Ако съдът не изпълни това свое правомощие той ще ограничи правото на защита на насрещната страна (която ще е лишена от възможност да се защитава по редовно заявен и надлежно конкретизиран иск), респ. ще постанови порочен акт, който ще подлежи на инстанционен контрол и отмяна (или обезсилване). Изцяло в интерес и на самата частна жалбоподателка е исковият процес да се провежда при спазване на всички процедурни изисквания, тъй като постановяването на незаконосъобразен акт само ще отложи във времето търсената от нея защита.

След като СГС е предоставил възможност на ищцата да уточни своята претенция за имуществени вреди и след като неколкократно тя е подавала молби в тази насока, по делото се установява, че т.нар. „увеличение на иска“ по своето естество съставлява добавяне на изцяло нова искова претенция, която е основана на нови факти (незаявени в исковата молба), от които ищцата претендира, че са настъпили вреди и заявява искане да получи парична обезвреда за тях. Това е изрично потвърдено и в самата частна жалба, където се сочи, че искането за увеличение на иска е обосновано с наличието на нови факти, съотносими с непристойното поведение, обидни изрази и квалификации, обективирани от ответниците в отговора на исковата молба (т.е. след подаване на иска). В този смисъл по делото се установява, че се касае до напълно нова претенция, чиито правопораждащи факти (напр. препродажаб от 2022 г. от несобственици) са настъпили дори след подаване на исковата молба (депозирана на 24.02.2021 г.) в хода на висящия вече процес. Категорично при това положение не се касае до увеличаване на цената на иска, а до последващо кумулативно съединяване на искове, което е недопустимо за настоящият процес. Безспорно, за ищцата няма пречка да предяви за защита тези свои права, но това не може да бъде допуснато в настоящото производство, редом с първоначалните искове. Приложим е общия исков път в отделно производство.

3

При констатиране на посочения порок за първоинстанционният съд е била налице процесуалната възможност да прекрати производството в частта на иска за имуществени вреди над сумата от 137, 10 лв. до сумата от 137 000 лв., тъй като същото се е явявало недопустимо. Правно еквивалентен се явява и резултата, който е постигнат с отмяна на определението, с което е допуснато изменение на иска. Пропускът на съда се е свел само до липсата на указания относно реда за обжалване, тъй като контролираното определение подлежи на инстанционна проверка. Този извод е основан на т. 7 "б" от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, според която определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато същият не е бил предявен като частичен (какъвто е и настоящият случай), подлежи на самостоятелен инстанционен контрол чрез частна жалба. Следователно, след като е отменил определение, с което е допуснато увеличението на размера, съдът е следвало да укаже на страната, че този акт подлежи на обжалване. Този пропуск обаче не е ограничил правата на ищцата, както бе посочено погоре.

Предвид казаното подадената частна жалба следва да се отхвърли, тъй като с обжалваното определение съдът е привел исковата претенция в рамките на допустимата такава и е очертал надлежно предмета на спора по искането за обезщетяване на имуществени вреди.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Б. П. срещу определение № 4754 от 30.03.2024 г., по гр.д. № 14091/21 г., СГС, І-1 с-в, в частта, в която се отменя на основание чл. 253 ГПК определение от 2.11.2021 г., СРС, в частта, в която е допуснато изменение на иска за имуществени вреди за сумата от 137 000 лв., като се оставя без уважение молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение в тази част.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4