Решение № 2416 от 20.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2416 гр. Варна, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Д.а като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110112738 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. ***, срещу „ЗАД А“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***, осъдителен иск с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв.

– частичен иск от сума в общ размер на 335,21 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № *** от 16.12.2019 г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** от констатирано на 28.10.2020 г. в гр. Варна застрахователно събитие, за което е образувана щета под № 13020030106330, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.08.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

По твърдения в исковата молба, между страните бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** със срок на действие от 17.12.2019 г. до 16.12.2020 г., застрахователната премия по който била заплатена изцяло към датата на исковата молба. На 28.10.2020 г. ищецът установил, че автомобилът, който бил паркиран на ул. „Жолио Кюри“ № 16 в гр. Варна, имал увреждания по врата задна дясна. На 29.10.2020 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, при когото била образувана застрахователна претенция (щета) под № 13020030106330. Извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на щетите, в който като увреден детайл бил посочен врата задна дясна. По преписката ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 82,11 лв., което счита за недостатъчно да покрие разходите за ремонт, последните възлизащи 1 по предварително проучване на 417,32 лв. Затова и намира, че ответникът е останал задължен за разликата от 335,21 лв.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на процесния застрахователен договор, настъпването на застрахователно събитие в периода на покрит риск и уведомяването му за това, както и изплащането на застрахователно обезщетение по образуваната преписка в размер на 82,11 лв. Поддържа, че установеното увреждане било на боята на заден десен панел на МПС и задължението му по договора било изцяло погасено с доброволно заплатената сума. Последната била определена в съответствие с уговорения между страните начин на обезщетяване по експертна оценка и съобразно приложимите клаузи на т. 73 и 74 от ОУ при частична щета на МПС над 12 г. (в случая на 14 г.), според които експертната оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите съгласно Методика на застрахователя.

Освен това в случая било налице подзастраховане по смисъла на т. 22 от ОУ, тъй като в срока на действие на застрахователния договор ищецът завел още осем щети с № 13020030106323, № 13020030106324, № 13020030106325, № 13020030106326, № 13020030106328, № 13020030106329, № 13020030106331,

№ 13020030106332, всички за настъпили застрахователни събития в един и същ ден – 28.10.2020 г., и по тях били изплатени обезщетения от общо 1511,06 лв., като МПС не било дозастраховано. Затова обезщетението при следваща щета, каквато се явявала процесната, следвало да се определи по реда на т. 22.2 вр. т. 21 ОУ, като се намали в пропорция, равна на съотношението между договорената застрахователна сума (12500 лв.) и сбора от изплатените обезщетения (1511,06 лв.). Така процентът на подзастраховане възлизал на 12,09 % и след намаляване на обезщетението с него се получавала платената сума от 82,11 лв., която била преведена на ищеца с платежно нареждане от 16.11.2020 г.

В условията на евентуалност оспорва размера на иска като завишен, несъответстващ на средните пазарни цени към датата на събитието.

По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа иска и прави възражение за нищожност на клаузите по т. 73, т. 74 и т. 22.2 от Общите условия към застрахователния договор, на които се позовава ответникът, поради противоречие с нормите на КЗ и ЗЗП. Отделно счита, че в случая не било налице подзастраховане на автомобила по смисъла на чл. 389 КЗ и т. 21 от ОУ, тъй като към релевантния момент на сключване на застрахователния договор застрахователната сума не е била по-ниска от действителната стойност на МПС. Възразява още, че нямало плащане по други щети преди процесната, което да налага дозастраховане, респ. редуциране на обезщетението при наличие на подзастраховане. В хода на устните състезания моли за уважаване на 2 частичната претенция и присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и обективираното в него искане.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.

1 КЗ за заплащане на част от дължим остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило в периода на действие на сключен между страните застрахователен договор за имуществено застраховане на собствен на ищцата лек автомобил.

Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“; 2.) настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования автомобил, както и 4.) причинно-следствена връзка между щетите и застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, с които обосновава релевираните възражения, вкл. наличието на подзастраховане на автомобила.

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ , обективиран в застрахователна полица № *** от 16.12.2019 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** и срок на действие от 17.12.2019 г. до 16.12.2020 г., както и че застрахователната премия по договора е заплатена изцяло. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените писмени доказателствени средства – комбинирана застрахователна полица (л. 6), квитанции за извършени плащания по полицата (л. 7) и свидетелство за регистрация част I на МПС (л. 5). Следователно между Д. В. Д. и „ЗАД А“ АД е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, по което ответното застрахователно дружество се е задължило да заплати на ищеца застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.

Не е спорно, че в периода на покрит риск – на 28.10.2020 г. е констатирано такова застрахователно събитие , настъпило докато автомобилът е бил в паркирано състояние на ул. „Жолио Кюри“ № 16 в гр.

Варна, при което е увредена задна дясна врата на МПС.

3

Видно от приложеното заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от дата 29.10.2020 г. (л. 51) и опис на щетите по претенция № 13020030106330 (л. 52), на 29.10.2020 г. застрахователят е уведомен за така констатираното събитие, за което е образувана застрахователна претенция (щета) под № 13020030106330 и на 30.10.2020 г. е извършен оглед на превозното средство от експерт на застрахователя, при който са потвърдени като налични декларираните увреждания по задна дясна врата на автомобила.

В описа е посочен този увреден детайл, като е отразен и начинът на възстановяването му, а именно: чрез боядисване.

Не е спорно, че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат от декларираното събитие, поради което съдът намира за доказана и пряката причинно-следствена връзка между събитието и вредоносните последици.

Безспорно е още, а се потвърждава и от приложеното платежно нареждане от 16.11.2020 г. (л. 59) и доклад по преписка по щета от 17.03.2021 г. (л. 85), че на 16.11.2020 г. в полза на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 82,11 лв. по процесната щета № 13020030106330 за увредената задна дясна врата на застрахования автомобил.

Спорно е дали с това плащане е погасено изцяло задължението на ответника, респ. дали е дължим претендираният с иска остатък. За да даде отговор на тези въпроси, съдът съобрази следното:

При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл.

386, ал. 1 и ал. 2 КЗ. В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).

Според приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза (л. 89 и сл.) увреждането по врата задна дясна на процесния автомобил се изразява в наранено лаково покритие в задната част на детайла, непосредствено до калник заден десен, като за възстановяването му е необходимо боядисване. Вещото лице определя общата средна пазарна стойност на възстановителния ремонт към датата на събитието в размер на сумата от 392,16 лв., от която: 271,20 лв. за труд, при средна цена на труда от 30 лв. с вкл. ДДС/1 нормочас (изчислена като средна аритметична стойност 4 между цените, предлагани в 6 бр. сервизи, вкл. официални и неофициални; сертифицирани с европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и несертифицирани сервизи) и необходими общо 9,04 часа за извършване на дейностите по разоборудване и оборудване на задна врата дясна (1,5ч.), боядисване (5,04ч.), получаване на цвят (1ч.) и ускорено сушене в бояджийска камера