Решение № 135 от 08.02.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Плевен, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430102016 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба от В. М. М., чрез ад. М. К., против СД „НИКИ И.И И СИЕ“, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от Н. И. и М. Т.

М., от гр. Плевен, с която се твърди, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, представляващ ***, находящ се в *** в сградата на ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 40.30кв.м. който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект “За търговска дейност”. Твърди се, че първият ответник СД „НИКИ И.И И СИЕ“, гр. Плевен, ЕИК***, е наемател на описания недвижим имот, а вторият ответник М. Т. М., е баща на ищцата, както и и съсобственик на останалите 2/3 ид.ч. от недвижимия имот. Твърди се, че бащата на ищцата, отв. М.- лично и като представляващ малолетната към онзи момент ищца, на 31.05.2010г., като наемодател, е сключил договор за наем с отв. СД „Ники И.и и СИЕ“- като наемател, с предмет- процесния недвижим имот, за срок от 10 години и месечен наем в размер на 700лв., за което е било издадено разрешение по гр.д.№2333/2010г на ПлРС. Твърди се, че за периода на действие на договора ищцата не е получавала припадащата й се част от наема, съответстваща на притежаваните от нея идеални части от обекта, в размер на 233,33лв. Твърди се, че след изтичане на срока на 1 наемното правоотношение, на 31.05.2020г., нов договор за наем не е сключван между ответниците, но наемателят е продължил ползването на имота, без на ищцата – навършила пълнолетие на 03.05.2021г, да бъде заплащан наем или обезщетение за ползване- нито от страна на наемателя, нито от страна на баща й, като съсобственик. Твърди се, че ищцата отправила писмена покана до ответното дружество наемател, в която посочила, че следва да й се заплаща по 800лв. на месец за ползването за притежаваната от нея идеална част, от процесния недвижим имот. Твърди се, че след изтичане срока на договора, имотът продължава да се полза от наемателя, без да бъде заплащан наем или обезщетение. В заключение, моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 236, ал.2 ЗЗД, да осъди отв. СД „Ники И.и и СИЕ“ да заплати на ищцата сумата от 5133,26лв, представляваща сбора от главниците за 23 месеца по 233,18лв/месечно, за периода 03.05.2021г. -03.04.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда, при условията на евентуалност, в случай че бъде установен наемен договор между ответниците, или изплащане на наемната цена, да осъди втория ответник- М. Т. М., на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, да заплати сумите, които е получил, в размер на 5133,26лв., за периода 03.05.2021г.- 03.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. СД „НИКИ И.И И СИЕ“, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от Н. И., депозиран писмен отговор, в който се твърди, че на 15.03.2017г, договора за наем със СД е прекратен и е сключен нов договор за наем, с наемател „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД, представлявано от Н. И. и месечен наем от 500лв.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. М. Т. М., депозира становище, в което се посочва, че на 15.03.2017г., договорът за наем на процесният недвижим имот е прекратен със СД „Ники И.и и СИЕ“ и е сключен нов договор с друго дружество, а именно „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД, с месечен наем, в размер на 500 лв. Счита, че за периода от 03,09,2021г. - 03,06,2023г. дължи на ищцата сумата от 3600 лв., съобразно притежавана от ищцата ид. част от имота и след приспадане на 10% ДОД.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните 2 по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от 15.11.2023г, по реда на чл. 228, ал.3 от ГПК, като ответник е конституиран „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД, ЕИК***, представлявано от Н. И.. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявеният от ищцата В. М., против новоконституираният ответник, при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 238, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 7590лв., съставляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим имот- ***, за периода 03.05.2021-11.04.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ против него- 03.10.2023г. На ответника „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД е даден срок за отговор по чл. 131 от ГПК; по делото няма депозиран отговор от страна на ответника.

По делото, с протоколно определение от 18.01.2024г, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направеното от ищеца изменение на размера на предявените искове- главен и евентуални, като същите са приети за разглеждане за сумата от 6938,93лв., за процесния период 03.05.202111.04.2023г.

По делото няма спор между страните, че отв. М. М. е баща на ищцата В.

М. М.. По делото, безспорно се установява, видно от представеният по делото нот. акт за дарение на недвижим имот, №51, рег.№535/2010г, на Нотариус П.Х., че ищцата В. М. М., е собственик на 1/3 ид. част от процесния недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, с площ от 40.30 кв.м. който се намира в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект „за търговска дейност”, съставляващ *** , със застроена площ от 40,30 кв.м. По делото безспорно се установява също факта на сключване на договор за наем от 31.05.2010г, с предмет- процесния ***, между отв. М. М., като наемодател, лично и като представляващ ищцата- малолетната към този момента В. М., и отв. СД „НИКИ И.И И СИЕ“, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от Н. И., като наемател- л. 16. От съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за срок от 10 години, считано от 01.06.2010г., с месечна наемна цена от 700лв. Изрично в договора за наем е посочено, че за неговото сключване е дадено разрешение по гр.д.№2333/2010г на ПлРС. Договорът е сключен с нот.

3 заверка на подписите и е вписан в Служба по вписванията Плевен. По делото се установява също, че до ответниците СД „НИКИ И.И И СИЕ“, гр. Плевен, представлявано от Н. И. и М. Т. М., е изпратена покана от ищцата, връчена на 21.03.2023г., в която същата заявява, че дължимият й наем следва да се заплаща на нея лично, както и че след изтичане на срока на договора от 2010г, наемателя следва да сключи нов договор или на освободи имота.в поканата ищцата изрично се противопоставя наемателя СД „НИКИ И.И И СИЕ“, гр. Плевен, да продължи на полза имота. Установява се също, че в хода на производството, до отв. „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД, е изпратена покана-л.78, в която ищцата се противопоставя на ползването на имота; поканата е връчена м.08.2023г. По делото, от страна на отв. СД „НИКИ И.И И СИЕ“, гр. Плевен, представлявано от Н. И. и отв. М. Т. М., са представени писмени доказателства за прекратяване на наемните правоотношения, възникнали въз основа на описаният по – горе договор за наем, и сключването на нов наемен договор- от 17.03.2017г, с наемател- отв. „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД. В тази връзка, по делото, с отговора на ИМ, от първоначалните ответници, са представени едни и същи доказателства- молба от наемателя СД „НИКИ И.И И СИЕ“, за прекратяване на договора, датирана от 15.02.2017г. и договор за наем от 15.03.2017г., в заверено копие, за срок от 5 години и наем от 500лв./месечно. По делото, в хода на о.с.з. на 03.10.2023г, от страна на СД, чрез Н. И., е представен за констатация договор за наем от 15.03.2017г - в оригинал. След направена от съда констатация за идентичност, е констатирано, че представеният оригинал не е идентичен с представените заверени копия, досежно срока на договора, като в оригиналът е посочен срок от 8 години. По делото, в проведеното о.с.з. на 18.01.20254г, от страна на представляващият ответните дружества, Н. И., е представен заверено копие от договор на наем от 15.03.2017г., със срок от 8 години, и отново оригиналът на договора, за констатация, като след констатация за идентичност, съдът е върнал оригинала на договора. С оглед на направените от съда констатации за неидентичност на представените с отговорите на ИМ заверени копия от договорите за наем, от дата 15.03.2017г. с посочен срок на договора от 5 години, и липсата на представен оригинал на същия, то същите не следва да бъдат кредитирани при постановяване на настоящия съдебен акт. По делото, от страна на ответното С, чрез представляващ Н. И., са заверени копия от квитанции- л. 110-123 от делото, за заплатен наем от 500лв., за периода 4

15.03.2017-01.10.2023г., с посочен наемател и платец- отв. НИКИ ФЕШЪН 13 ООД. По делото в с.з. на 03.10.2023г., от отв. М. са представени- в оригинал, за констатация от съда, ПКО №1 – за сума от 250лв. и ПКО №2- за сума от 500лв., съставляващи заплатен наем. По делото, отв. М., по реда на чл. 176 от ГПК, заявява, че е получавал дължимият месечен наем от 500лв., от страна на наемателя отв. „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД. Съдът констатира, че ПКО и квитанциите са издадени от отв. „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД. По делото, като свидетели са разпитани М. Димитрова и Цв. Дикова; св. Димитрова посочва, ищцата- нейна дъщеря, че не е получавала наем от 2013 година. Посочва, че ищцата е водила разговор с наемателя, за заплащане на наема, но същият е заявил, да се обърне към баща си. Посочва, че знае, че ищцата писмено е отправяла покана, както и че месечният наем е в размер на 1100 евро. Св.

Дикова- баба на ищцата посочва, че през м. март. 2023г, тя и ищцата са водил разговор с представляващият Н. И., но същият е заявил, че има отношения само с бащата М. М.. Свидетелката посочва, че И. е заявил тогава, че наемът е 700лв. , но от продавачка разбрала, че наемът е 1000лв.

На основание обсъдените по- горе писмени доказателства, направените констатации на съда и твърденията на ответниците, съдът приема за установен факта на прекратяване на наемния договор от 2010г. , от една страна и от друга- факта на сключване и на съществуването на договор за наем от 15.03.2017г., с предмет процесния Магазин, с наемател отв. „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД, представляван от Н. И.. Макар че представеният договор, като частен документ, няма достоверна дата и не може да се приеме, че е съставен на посочената в него дата /15.03.2017г,/, по арг. чл. 181, ал.1 от ГПК, съдът приема за установен факта на неговото съществуване, като приема за достоверна дата- датата на представянето му в съда. Направените от ответниците изявления и твърдения са именно в насока, че отношенията им са уредени от последващ наемен договор, сключен от Н. И. като представляващ ООД. Следва да се посочи, че по своята правна същност, наемният договор е неформален, поради което и писмената форма не е форма за действителност. В този смисъл, независимо от липсата на достоверна дата на сключване на договора, не може да се приеме, че такъв не съществува, доколкото неговото съществуване се установява от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. С оглед изложеното, съдът приема за установено съществуването на договор за наем между отв. М. и отв.

5

„НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД, от 2017 година, със съдържанието, в което е представен.

Доколкото в настоящия случай спорът е сведен до срока на договора от 2017 година, респ. дали същият има действие и понастоящем, съдът приема за установено следното: съобразно нормата на чл. 130, ал.3 от СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Такова разрешение е дадено от съда при сключването на първоначалния наемен договор от 2010г., доколкото такова разрешение е необходимо, в случай на сключване на наемен договор за срок повече от три години, тъй като това действие има характер на действие на разпореждане. Съобразно нормата на чл. 229, ал.2 от ЗЗД, лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Поради изложеното, към твърдяната дата на сключване на договора- 15.03.2017г, ищцата все още е била малолетна, поради което, нейният баща и законен представител, е има правната възможност да извършва само действия на управление и в този смисъл – може да сключва наемен договор- за притежаваната от ищцата 1/3 идч.ч., за срок до три години / за пълнота същото е правното положение до навършване на пълнолетие на ищцата/.