Решение № 101 от 19.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Търговско дело № 20244100900050 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 55, ал.1, предложение трето във връзка с чл. 87, ал.1 и чл. 258 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът - „ТУНЬОСТРОЙ”-ЕООД, гр. Свищов - излага в исковата си молба, че по силата на договор с ответника от 24.08.2020 година изградил сграда – родилно отделение II, по одобрен проект за свинеферма в село Българско Сливово в имот ***, но не получил уговореното възнаграждение. По реда на настоящото производство го претендира в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва и разноски. Претендира и сумата от 1 402,96 лв., мораторна лихва върху дължимите 30 000 лв. от фактурирането на строителството на 02.11.2023 година до предявяване на исковете.

Ответната страна - „БИЛЯНА“-ООД, село Българско Сливово, община Свищов – признава сключването на договора. Позовава се на неизпълнение на договора, заради което е отказал да плати исковата сума. Ищецът се ангажирал да се снабди с удостоверение, че е вписан в Камарата на строителите, но не сторил това. Работата по процесното хале била некачествена. Наложило се за завършване на строежа ответникът да прибегне до трето лице. На свой ред е предявил иск за сумата от 24 000 лв., част от авансово платено за процесното помещение възнаграждение, по размер твърдяно да възлиза на 108 000 лв. ведно със законна лихва и разноски.

Ищецът по първоначалния иск е репликирал, че е работил с подизпълнител, надлежно регистриран в Камарата на строителите. Затова неговата регистрация не била нужна.

1

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от приложения договор от 24.08.2020 година, че страните постигнали съгласие ищецът срещу възнаграждение да изгради свинеферма в село Българско Сливово в имот ***. Предвидено е, че ищецът не може да преостъпва извършването на строителните работи на подизпълнител. По повод строителството на процесното хале на 29.11.2022 година и на 29.12.2022 година като аванс ответникът платил на ищеца съответно 48 000 и 60 000 лв. – признанията на ищеца в исковата му молба и платежните документи по листи 5 и 6 от преписката по делото на Свищовски районен съд.

Строително-монтажните работи са извършени от „Мегистрой“-ООД – показанията на свидетеля М. Ч., строителен техник в това дружество. „ТУНЬОСТРОЙ”-ЕООД, гр. Свищов е фактурирал исковата сума и заедно с акт за извършените работи е поискал плащане – фактура № 543 от 01.11.2023 година и акт № 3, листи 19 и 20 от преписката по делото.

Първоначалният иск е недоказан и на това основание подлежи на отхвърляне, а насрещния иск е основателен и следва да бъде уважен.

По делото е установен валиден договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите, по силата на който ищецът по първоначалния иск е следвало да изгради свинеферма, а ответникът – да заплати възнаграждение.

Изпълнението на задълженията на ищеца е голословно и в противоречие със събраните по делото доказателства. Чл. VII.1 от договора изрично забранява наемане на подизпълнител без оторизация на ответника-възложител. Такова одобрение на поръчващия по делото не е доказано. Недоказано е и самото изпълнение на строително-монтажните работи.

Изслушаната експертиза сочи безспорния по делото факт, че понастоящем свинефермата е изградена, но изрично сочи липсата на строителна документация кой е сторил това. Дори да се приеме, че това е ищецът по първоначалния иск, очевидно е неизпълнението на задължението по чл. VII.1 от договора, не е спорно и че работата ответникът-възложител не е приел. Според чл. 266, ал. 1 от ЗЗД той дължи възнаграждение за приетата работа. Дали строително-монтажните работи към ноември, 2022 година са качествени страните спорят и този факт по делото не е доказан. На базата на събраните доказателства изводът, че ищецът е изправна страна по договора би бил произволен.

Насрещният иск е основателен, предвид цитираните по-горе платежни документи и изявлението по насрещната искова молба. Основано на неизпълнението на задълженията на изпълнителя то има правната стойност на разваляне на договора по смисъла на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите. С това отпада основанието за плащане на авансите от ноември и декември, 2022 година и сочи основателността на претенцията.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК сочат, че ответникът по първоначалния иск има право на разноски, по делото доказани като сума от 4 560 лв.

Следва да се присъдят с решението.

2

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявените от „ТУНЬОСТРОЙ”-ЕООД, гр. Свищов, против „БИЛЯНА“-ООД, село Българско Сливово, община Свищов, искове, с които на основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева) лв., възнаграждение по договор за изработка от 24.08.2020 година на свинеферма в село Българско Сливово в имот ***, законна лихва върху вземането, сумата от 1 402,96 (хиляда четиристотин и два лева и деветдесет и шест стотинки) лв., мораторна лихва от 02.11.2023 година до предявяване на исковете и разноски, като неоснователни.

Осъжда „ТУНЬОСТРОЙ”-ЕООД, гр. Свищов, да заплати на „БИЛЯНА“-ООД, село Българско Сливово, община Свищов, сумата от 24 000 (двадесет и четири хиляди лева) лв., част от платен при отпаднало основание аванс за изграждане на хале – родилно отделение II, претендиран да възлиза на 108 000 лв., по договор от 24.08.2020 година, на основание чл. 55, ал.1, предложение трето във връзка с чл. 87, ал.1 и чл. 258 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законна лихва върху вземането, считано от 21.12.2023 година до окончателното му заплащане, както и сумата от 4 560 (четири хиляди петстотин и шестдесет лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3