Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260534 от 29.03.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 748/2020
Вид
Решение № 260534
Подписан
29.03.2021
В сила
08.04.2021
Състав
МАРИЯ ЯНКОВА ВРАНЕСКУ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И

Е

Гр.София, 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 748 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ, образувано по молба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ срещу „Б.Ф.“ ООД, ЕИК ******.

Молителят твърди, че дружеството ответник отговаря на условията и е неплатежоспособен търговец на основание чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като повече от 2 месеца не е изплащал възнагражденията на своите работници. Твърди, че на работниците и служителите в дружеството са начислени, но не са изплатени трудовите възнаграждения за периода м. юни 2018 г. до м. ноември 2019 година. Твърди, че всяко едно от дължимите от работодателя трудови възнаграждения, е забавено с повече от 2 месеца, на повече от 1/3 от работниците. Твърди, че невъзможността за изплащане на възнагражденията е обективно и трайно състояние на работодателя-търговец. Моли да се обяви неплатежоспособността на дружеството, да се определи първоначалната дата и да се открие производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Ответникът „Б.Ф.“

ООД, уведомен за производството по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не взема становище по молбата.

Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

Съгласно приложен Протокол за извършена проверка, съставен на 28.01.2020 г. се установява, че от страна на служители при ИА „ГИТ“ е била осъществена проверка по отношение изпълнение правилата на трудовото законодателство в дружеството – „Б.Ф.“ ООД. Резултатите от проверката са показали, че в ответното дружество се допуска неизпълнение на задължението на работодателя да изплаща в срок начислените трудови възнаграждения на служителите. В тази връзка проверяващия орган е издал задължителни предписания - работодателят да изплати трудовите възнаграждения на работещите във фирмата в съответствие с чл. 128, т. 2 КТ. Определен е срок за изпълнение на задълженията - 10.02.2020 година.

По делото са приобщени като писмени доказателства платежни ведомости изготвени от „Б.Ф.“ ООД относно начислените възнаграждения на наетите при него работници, полагащи им се за периода м. юни 2018 година- м. ноември 2019 година, както и заверени копия от платежни нареждания за извършени кредитни преводи от работодателя. Същите доказателства са подробно разгледани от вещото лице в представената по делото експертиза.

От постъпилия от Служба по вписванията - гр. София писмен отговор се установява, че „Б.Ф.“ ООД не е вписано, като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2019 г. за територията на цялата страна. С писмо на МТИТС се предоставя информация, че „Б.Ф.“ ООД не разполага с въздухоплавателни средства, а единствено фигурира като авиационен оператор. С друго писмо Отдел „ПП“ към СДВР при МВР е предоставило по делото Справка от Централизираната информационна база с данни на АИС-КАТ, от която се разбира, че към 14.10.2020 г. няма налични данни за регистрирани ППС, чиито титуляр на собственост да е дружеството - „Б.Ф.“ ООД.

От приетата по делото съдебно счетоводна - експертиза се установява, че 22-ма работници и служители са с начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения от „Б.Ф.”ООД за периода от м. юни 2018 г. до м. ноември 2019 г., а именно: Д. Г. Р., Е. И. Ц., Х. В. М., Ц. П. П., В. Д.Д., С. И. Г., Е. С. Г., К. Д. Я., К. Ц. Ц., Н. Г. М., В. Н. Б., Н. В. Н., Г. С., К.

П. К., П. И. К., С. Х. П. , Т. С. Г., М. Т. С., М. Б. С., Г. Б., Л. Д. Я., Н. В.

М.. Според вещото лице общата дължима сума на дружеството към работниците и служителите за разглеждания период е в размер на 255 109.39 лева. Вещото лице сочи, че в протокола за извършена проверка от Дирекция „ Инспекция по труда”- гр. София се твърди, че съгласно утвърдените вътрешни правила за работна заплата в „Б.Ф.”ООД е написано, че изплащането на трудовите възнаграждения става на 24-число на месеца, следващ месеца в който се начисляват. Следователно възнагражденията стават изискуеми на 25-число на съответния месец, в който се изплащат. Предвид, че от дружеството не са били представени подробни счетоводни документи, то експертизата посочва общи суми на задълженията на търговеца към кредиторите му, формирани от приложените документи по делото. Според вещото лице последните плащания извършени от дружеството са направени в полза на М.С., а именно на 09.08.2019 г. в размер на

1223,69 лева и на 20.08.2019 г.в размер на 5937,69 лева. Вещото лице сочи, че от 2015 г. до 2020 г., както и към датата на изготвяне на заключението по експертизата няма информация за структурата на активите и пасивите на дружеството, тъй като същото не е публикувало годишни финансови отчети в Търговския регистър. Вещото лице приема, че съгласно публикувания баланс към 31.12.2014 г. дружеството „Б.Ф.”ООД, притежава активи и пасиви, както следва: активи- дълготрайни материални активи - 4 х. лева, машини, съоръжения- 4 х. лева; - текущи краткотрайни активи - 423 х. лева; суровини и материали - 9 х. лева, вземания от клиенти и доставчици 132 х. лева, др. вземания – 70 х. лева или общо 202 х. лева; - парични средства – 212 х. лева, в брой - 192 х. лева, в безсрочни сметки/депозити/ - 20 х. лева; - разходи за бъдещи периоди - 25 х. лева, сума на актива - 452 х. лева. Пасиви - собствен капитал - 10 х. лева, текуща печалба /загуба/ - 203 х. лева или общо 213 х. лева; - Задължения - 239 х. лева; задължения към доставчиците /в.т.ч. до 1 г./ в размер на 120 х. лева; др. задължения /в.т.ч. до 1 г./ -119 х. лева, към персонала /в.т.ч. до 1 г./ - 44 х. лева; осигурителни задължения - 35 х. лева, данъчни задължения – 37 х. лева или общо сума на пасива 452 х. лева. Вещото лице сочи, че експертизата не може да посочи данни за имуществото и паричните задължения на дружеството към датата на изготвяне на заключението, поради факта, че не разполага с документи, които удостоверяват това. Вещото лице приема предвид постъпили писма съответно от Агенцията по вписванията и Столична дирекция на вътрешните работи-отдел „Пътна полиция”, че дружеството не притежава имоти, вписани за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2019 г., както и не притежава собствени пътно-транспортни средства. Вещото лице приема, след анализ на последния публикуван за 2014 г.

ГФО в Търговския регистър, че се установява, че паричните средства са били в размер 212 х. лева към 31.12.2014 г., а задълженията в размер на 239 х. лева. към същата дата. Според вещото лице не може да се установи дали вземанията от доставчици и клиенти в размер на 202 х. лева към 31.12.2014 г. са реализирани. Вещото лице приема, че задълженията към момента на изготвяне на заключението установени след запознаване с документите по делото са спрямо работници и служители - 255 109.39 лева, а към републиканския бюджет в размер на 256 239.43 лева. Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на експертизата не може да се посочи структурата на краткотрайните активи на търговеца поради липса на информация, но по баланса към 31.12.2014 г. е следната: -текущи краткотрайни активи - 423 х. лева; Суровини и материали - 9 х. лева, вземания от клиенти и доставчици 132 х. лева; др. вземания – 70 х. лева или общо 202 х. лева; - парични средства - 212 х. лева, от които в брой - 192 х. лева, а в безсрочни сметки/депозити/ - 20 х. лева. Според вещото лице към датата на изготвяне на експертизата няма показатели, въз основа на които да бъдат изчислени коефициентите на ликвидност, рентабилност и финансова автономност за периода от м. юни 2018 г. до м. ноември 2019 година. Вещото лице приема, че коефициентът на обща ликвидност за периода от юни 2018 г. до ноември 2019 г., е под единица, което означава, че фирмата не би могла да покрива текущите си задължения с текущите /краткотрайни/ активи. Коефициентът за бърза ликвидност за периода юни 2018г . до ноември 2019 г., е под единица , което означава, че фирмата не би могла да покрива бързи плащания на краткосрочните си задължения. Коефициентът за незабавна ликвидност за периода юни 2018 г. до ноември 2019 г., е под единица, което означава, че фирмата не е била в състояние да покрие бързи плащания на краткосрочните си задължения. Коефициентът за абсолютна ликвидност е със същите стойности като, коефициентът за незабавна ликвидност, за периода юни 2018 г. до ноември 2019 г., а именно същият е под единица, което означава, че фирмата не е била в състояние да покрие бързи плащания на краткосрочните си задължения. Вещото лице приема, че ответното дружество е свръхзадлъжняло, тъй като за периода м. юни 2018 г. до ноември 2019 г., коефициентът за финансова автономност е под норматива от 0,33, а коефициентът на задлъжнялост е много висок. Според вещото лице за периода юни 2018 г. до ноември 2019 г., коефициентите за рентабилност би трябвало да са отрицателни величини, защото финансовият резултат е загуба и показват степента на декапитализация на дружеството. Вещото лице сочи, че експертизата не разполага с информация за да отговори дали „Б.Ф.“ ООД е в състояние да погасява дължимите суми към кредитори с размера на печалбата преди лихви, амортизации и данъци.

Също така сочи, че към 31.12.2020 г. няма информация, която да потвърди дали има налични свободни средства и бързоликвидни активи за удовлетворяване вземанията на работниците и на останалите кредитори на „Б.Ф.” ООД, като към 31.12.2014 г. налични свободни средства и бързоликвидни активи са били общо 202 х. лева, от които 132 х. лева вземания от клиенти и доставчици и 70 х. лева- други вземания, в брой са били 192 х. лева, а в безсрочни сметки 20 х. лева. Вещото лице изрично отбелязва, че тъй като фирмата не е открита на посочения адрес и липсата на счетоводни данни от от с/ки : 421 „Персонал”- аналитично, „Разходи за заплати” ,45309 „ДДС за внасяне”; 454”Разчети за данъка върху дохода на физически лица”; 460”Разчети със СО”;461 „ Разчети с ДЗПО”;462 „ Разчети със 30”, е направен анализ само на документите приложени към делото /ведомости за заплати и платежни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуеми парични задължения чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.

По делото се установи наличието на изискуеми и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено в обема на специални знания на вещото лице, се установява и, че „Б.Ф.“ ООД има изискуеми и непогасени парични задължения към своя персонал. Това положение датира в периода посочен в исковата молба по чл. 625 ТЗ, което обстоятелство се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от събраните в достатъчен обем писмени доказателства, че ответникът се е отклонил от задължението си да заплати в полза на наетите от него работници начислените им трудови възнаграждения през процесния период. При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът съобрази и липсата на съдействие от длъжника при осигуряване на достъп до цялата необходима първична счетоводна документация. Липсата на съдействие, създава необходимост от прилагане на процесуалната последица на разпоредбата на чл. 161 ГПК.

Съпоставката на списъчния състав с наетите в тези месеци работници с броя на работниците, които са останали с неудовлетворени вземания за трудови възнаграждения показва, че делът на тези работници надвишава установения предел в чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ, а именно 1/3 от списъчния състав. По отношение периода на забава, а именно поне 2 месеца, считано от настъпване изискуемостта на вземанията за работни заплати, събраните доказателства свидетелстват за това, че работодателят не е заплатил възнагражденията на своите работници за повече от два месеца, считано от м. ноември 2019 година.