Решение № 295 от 22.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Смолян, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500432 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. №

6476/25.07.2025г. от ГД „Гранична полиция“ при МВР, чрез процесуалния представител - гл. юрисконсулт М.Х. срещу Решение 291/08.07.2025г., по гр. д. № 430 по описа за 2025г. на РС - Смолян.

С обжалваното решение, ГД „Гранична полиция" - МВР е осъдена да заплати на В. Д. сумата от 2 854,19 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.11.2022-04.03.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 361,38 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска - 10.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане.

Със същото решение, ГД „Гранична полиция“ - МВР е осъдена да заплати на В. Д. разноски по водене на делото в размер на 550,00 лв., за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС – Смолян, държавна 1 такса върху уважените искове в размер на 164,17 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 150,00 лева.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, изразяващи се в нарушение на материалния закон. Твърди се, че статутът на служителя е уреден в Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. ЗМВР обосновава различен метод на правно регулиране спрямо работното време, трудовото възнаграждение и др., с оглед специалния характер на акта. Размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определя съобразно правила, посочени в ЗМВР и издадените подзаконови нормативни актове.

Цитирано е Тълкувателно решение № 1/2020г. от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, постановено по ТД № 1/2020г., с което съдът приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В чл.187, ал. 4 ЗМВР е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време, към нормалната продължителност на работното време през нощта или с коефициент 1 /едно/.

Във връзка с изложеното, неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд бил стигнал до заключение за липса на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщане на отработени нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР. По този начин, неправилно съдът бил приел, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За служителите на МВР, с оглед специфичния характер 2 на работа е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг. чл. 187, ал. 1 и ал. З от ЗМВР). Различието на двете правни уредби по КТ и по ЗМВР е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия като например полагането на извънреден труд. В ЗМВР били предвидени компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага за съответните служители.

Излага се твърдение, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като приел, че на служителя се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд. Изказан е довод, че неправилността на решението по главния иск е обусловило и неправилност на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 ЗЗД. Отправя се искане за отмяна на решението и постановяване на такова, с което се отхвърлят исковите претенции. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

В Отговор на въззивната жалба, въззиваемият Д., моли за потвърждаване на обжалваното решение, като счита същото за правилно и законосъобразно. Намира размера на претенцията за напълно доказан.

Процесуалният представител на страната в о.с.з. потвърждава оспорването на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на разноски.

Смолянският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът В. Д. претендира от ответника ГД „Гранична полиция“ – МВР, сумата от 2 854,19 лв. - представляваща незаплатено възнаграждение за положен от него нощен труд в периода: 01.11.2022г. - 04.03.2025г.; сумата от 361,38 лв. - представляваща мораторна лихва за забава, ведно със законната 3 лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /10.03.2025г./ до окончателното изплащане. Ответникът оспорва исковете по основание и размер като счита, че всички дължими суми са изплатени на ищеца и не следва да се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.

Настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата страна. Не се оспорват фактическите изводи на първоинстанционния съд, че в периода: 01.11.2022г. - 04.11.2025г., ищецът работил по служебно правоотношение по ЗМВР в РД“ГП“ – Смолян към

ГД“ГП“, като заема длъжността „младши оперативен дежурен“ и е полагал труд на смени. В процесния период, същият е положил общо 1376 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в дневни с коефициент 1.143, както би следвало при хипотезата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Броят на тези часове, след преизчисляване по посочения ред нараства на 1572, от което следва че и неизплатеното дължимо възнаграждение за тази разлика се изчислява на 2 854,19 лева.

Основният спор в настоящото производство е правен и се концентрира около отговора на въпроса, следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния период да се прилагат разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в който случай би следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143, съгласно нормативната уредба, както счита ищецът и каквато методика не е била прилагана през процесния период. В този случай, биха се полагали 2 854, 19 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положени часове нощен труд, ведно с мораторна и законна лихва, според неоспореното заключение на вещото лице.

Разрешение на този спорен въпрос е даден с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че липсва празнота в ЗМВР относно 4 продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. касае се до различни, а не сходни по вид правоотношения. Прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта.

При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на 5 нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд - чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на I-ва категория труд - чл. 69 КСО и др.

С приемане на тълкувателното решение, съдебната практика по прилагане на основни принципи от специфичния характер на служебното правоотношение на служителите на МВР е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин / арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Не е без значение фактът, че след постановяване на тълкувателното решение, безпротиворечива остава задължителната практика на ВКС по идентични казуси - /Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2332/2023г., Решение № 84 от 13.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023г., Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3285/2023г., Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2330/2023 г., Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023г. , Решение № 220 от 4.04.2024г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023г., IV г. о., ГК, Определение № 549 от 8.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г., Решение № 84 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023г., III г. о., Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023г., IV г. о., Решение № 282 от 9.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 866/2023 г., III г. о., ГК и т.н./. Дори и след постановяването на Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, ВКС не отстъпва от възприетата позиция, като приема, че не са налице основания, положените часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143, поради което искове на основание чл. 178, ал. 1, т.