Решение № 3046 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3046 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100501521 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на Ц. П., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. С. Р., срещу решение № 21507 от 25.11.2025г., постановено по гр. дело № 41553/2025 г. по описа на СРС, 168и състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ АД искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че Ц. П. дължи на ищеца сумата от 352,73 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София, 1517, общ. „Подуяне“, ж.к. „******** ап. ********, с присъединен абонатен номер № ********, за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2024 г.; сумата от 73,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2025 г., и сумата от 29,89 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31698/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав.

Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение и противоречия с материалния закон в обжалваната му част. Поддържа се, че ищецът е пропуснал да докаже, съобразно разпределената му доказателствена тежест, при условията на пълно 1 и главно доказване, наличието на облигационно правоотношение между страните, поради което и при липсата на договор, същите не следва да се считат обвързани от общите условия на топлофикационното дружество.

Сочи, че липсват доказателства по делото, от които да следва извод, че ответникът е собственик или ползвател на топлоснабдения имот, тъй като представеният титул за собственост бил с предмет – право на строеж. В тази връзка ищецът следвало да представи доказателства за въвеждане на сградата в експлоатация, както и на енергийния си обект – абонатна станция и присъединителни съоръжения. При липсата на такива доказателства, сочи, че не се установява сградата изобщо да е топлоснабдена. С оглед на изложеното претендира за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните му части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

Претендира за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Б.А.. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено.

В частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. П. за признаване за установено, че ответникът дължи сумата над присъдения размер от 352,73 лв. до пълния претендиран размер от 414,58 лв., за периода 01.05.2021 – 01.04.2022г. – главница за доставена топлинна енергия, сумата над присъдения размер от 29,89 лв. до пълния претендиран размер от 30,98 лв. - за главница за дялово разпределение, сумата над над присъдения размер от 73,55 лв. до пълния претендиран размер от 94,91 лв. мораторна лихва върху главницата за ТЕ, сумата от 8,08 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 16.05.2025 г., решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на решението СРС е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя, и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред настоящия съдебен състав не са ангажирани нови доказателства.

По възраженията във въззивната жалба СГС намери следното:

2

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в частта, в която е признато за установено, че Ц. П. дължи сумата от 352,73 лв. представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“. Бл. 49, вх. „В“, ет. 7-8, ап. 62-62А, с присъединен абонатен № ********, за периода от 01.04.2022г. – 30.04. 2024 г., ведно със законната лихва за забава от 28.05.2025г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; сумата от 73,55 лв. мораторно обезщетение, начислено за периода от 15.09.2022г. до 16.05.2025 г., върху стойността на дължимата сума за потребената топлинна енергия в процесния имот; сумата от 29,89 лв., представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2022г. – 30.04. 2024 г., ведно със законната лихва за забава от 28.05.2025г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца „Топлофикация София“ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 31698/2025г. по описа на СРС, 168 –и състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Видно от приобщения по делото Нотариален акт № 75, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2007г., на нотарису, рег. № 358, на Ц. В. П. и други лица, в качеството си на собственици на част от УПИ парцел XII-194, кв. 18, бул.

„Ботевградско шосе - рамка“ – от една страна и П.С.Т., в качеството си на 3 управител н „Перперикон-4“ ООД си учредили взаимно право на строеж за построяването на 7-етажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, като страните се споразумели, че правото на строеж и правото на собственост върху Апартамент № 61 и Апартамент № 62, находящи се на етаж 7, в жилищната сграда, остават в изключителна собственост на ответника Ц. П..

С Разрешение за ползване № СТ-05-94 от 16.01.2013г. процесната сграда, чието построяване е предмет на Нотариален акт № 75, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2007г., на нотарису, рег. № 358, била въведена в експлоатация, ведно с „външно топлоснабдяване и абонатни станции“, находящи се в УПИ XIII-194, кв. 18 и преминаващ по улица общинска собственост.

От представения Договор № 07.04.2015г. и Протокол № 6 от ОС на ЕС се установява, че процесният имот е разположен в сграда, в режим на етажна собственост, която е била присъединена към топлоснабдителната мрежа и по силата на който, извършването на услугата дялово разпределение е възложено на „Топлофикация София“ ЕАД, във връзка с прието решение на етажните собственици на сградата от 14.09.2014г. Съобразно т. 6 от дневния ред на проведеното общо събрание на етажните собственици е прието решение за безвъзмездно предоставяне за ползване на помещението за абонатна станция на „Топлофикация София“ ЕАД. От представения и неоспорен списък на етажните собственици се установява, че ответникът Ц.

В. П. е присъствал лично на проведеното общо събрание, което е удостоверено с положения от него подпис.

От заключението на Съдебно-техническа експертиза и Съдебносчетоводната експертиза, които и настоящият състав кредитира изцяло, се установява, че за процесния период потребената топлинна енергия е отчитана по общия топломер, помещаващ се в абонатната станция, след приспадане на технологините разходи за абонатна станция. Дяловото разпределение се извъшрало от „Топлофикация София“ ЕАД, а топлинна енергия за отопление на имота и битово горещо водоснабдяване не е начислявана. Нчислявана е топлинна енергия за сградна инсталация, съобразно Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. – разпределяна в зависимост от пълния отопляем обем на имота – 290 куб.м. и този на сградата – 5708 куб.м. За процесния период се установява, че сумата за топлинна енергия за топлоснабдения имот възлиза на 414,58 лв., от които – погасени по давност са вземанията на ищеца в размер на 61.85 лв. за периода 01.05.2021г. – 31.03.2022г. или сумата от 352,73 лв.

Посочва се, че за процесния период от 01.03.2022г. – 30.04.2024г. е дължима такса за дялово разпределение в размер на 30,98 лв., от които, сумата в размер на 1,09 лв. – погасена по даваност за периода 01.03.2022г. – 31.03.2022г. или сумата от 29,89 лв.

От извършените от вещото лице изчисления се установява, че за главница топлинна енергия 414.58лв., спрямо срока за плащане на първата просрочена фактура №1021272084/31.07.2022г. - 14.09.2022 г. обезщетението за забава от 15.09.2022 г. до 16.05.2025 г., общо - съобразно всеки период на лихвена промяна е в размер на 94.91 лв., а съобразно непогасените по давност главници – 73,55 лв.

Основният спорен въпрос в рамките на въззивното производство е поддържаното от ответника възражение за липса на доказателства, за наличието на облигационно правоотношение между страните, с довод, че отсъстват доказателства, че въззивникът е собственик или ползвател на 4 топлоснабдения имот. Тези възражения на въззивника се неоснователни.