Решение № 1660 от 08.04.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1660 гр. Пловдив, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114033 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. З., чрез пълномощник - адв. Р. Р., против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно кумулативно свързани осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както следва: за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева/51,13 евро, частично от 200 лева, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, и за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева/51,13 евро, частично от 495,53 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД бил сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сума в размер на 1550 лева. Посочва се, че на 08.07.2024 г. ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което следвало да заплати възнаграждение на поръчителя. Посочва се, че ищецът заплатил сумата в размер на 1750 лева по договора за потребителски кредит и сумата в размер на 495,53 лева по договора за поръчителство. Твърди се, че ищецът не 1 бил получил окончателния договор за кредит на траен носител. Изложени са съображения за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 10, ал. 1 ЗПК. Претендира се нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколко в процесния договор липсвало посочване на компонентите, включени в ГПР. Изтъква се, че ГПР не е формиран съобразно изискването на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, доколкото сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР. По съображенията, изложени по-горе кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключеният договор за поръчителство. По гореизложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се признава, че между него и ищецът е сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1550 лева, при лихвен процент в размер на 19,01 % и ГПР в размер на 20,76 %, при общ размер на задълженията от 1625,28 лева. Оспорва ищецът да е заплатил по договора сумата от 1750 лева.

Сочи, че към датата на подаване на исковата молба И. З. бил заплатил сумата от 1630,71 лева. Оспорва твърдението, че ответното дружество не е представило на ищеца договора за кредит на траен носител. Оспорват се правните съждения в исковата молба, че договорът е недействителен, доколкото не съдържал посочване на начина на формиране на ГПР. Не се оспорва, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не било включено в ГПР, като се твърди, че същото не представлявало общ разход по кредита. Сключването на последния договор било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.

ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита, като вземанията по този договор възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство. Излага, че договорът за поръчителство поражда за ищеца единствено права и го поставя в по-благоприятно положение. Поддържа, че евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство не води до недействителност на договора за кредит и на сключения във връзка с него договор за поръчителство. Претендира разноски.

В указания срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който са наведени доводи за неоснователност на 2 предявените претенции. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., за обезпечаване на който е сключен и процесния Договор за предоставяне на поръчителство. От своя страна ответникът сключил Договор за поръчителство с другия ответник „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който се е задължил да гарантира за задълженията на ищеца, срещу което е уговорено възнаграждение в размер на 754,72 лева. Сочи, че дружеството е получило сумата в размер на 614,82 лева.

Във връзка с начина на сключване на договора за кредит и предоставяне на поръчителство се изтъква, че кредитополучателят е имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора и да избере необезпечен кредит или да предостави друго обезпечение. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР, доколкото заплащането на същото не е включено като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит. Сключването на договор за поръчителство не можело да бъде квалифицирано като заблуждаваща търговска практика. Твърди, че наличието на свързаност между ответните дружества само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита, доколкото те са отделни юридически лица, с различен предмет на дейност. В договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това можело да стане както по сметка на поръчителя, така и по сметка на заемодателя. „Кредисимо“ ЕАД единствено получавал от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД плащането, но то не било титуляр на вземането и не се разпореждало със същото. По гореизложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 19.03.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 100 лева/51,13 евро на сумата в размер на 614,82 лева/314,35 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1550 лева за срок от 5 месеца. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 19,01 % и ГПР в размер на 20,76 %, като общият размер на всички плащания е 1625,28 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като му бил предоставен избор от две възможности:

1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от 3 ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищецът не представил съответното обезпечение, се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2024 г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 754,72 лева, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за кредит.

От представена по делото справка за извършени плащания по договор за кредит № ***** г. се установява, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 2245,53 лева, от която 1550 лева – главница, 62,40 лева – възнаградителна лихва, 3,31 лева – лихва за забава, 15 лева – за извънсъдебно събиране на просрочени вземания и 614,82 лева – възнаграждение за поръчителство.

Видно от справка за извършени плащания по договор за предоставяне на поръчителство № 3006340/08.07.2024 г. е заплатена сумата в размер на 614,82 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна безспорно се установява, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1550 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, 4 че ГПР по Договор за потребителски кредит № 3006340/08.07.2024 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.