Решение № 3298 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3298 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330115114 по описа за 2023 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. *************, чрез юрисконсулт Д.Н., против Г. С. Р.

ЕГН **********, с адрес: гр. **********, чрез адв. А. Ц., в качеството му на особен представител, със съдебен адрес: гр. ******** с който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:

1. главница в размер на 289,62 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. - 08.07.2022 г.

2. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2021 г. - 10.05.2023 г. в размер на 35,15 лв.

3. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.05.2023 г.) до пълното изплащане на задължението, както и

4. направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 75,00 лв.

5. деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК

1

С исковата си молба ищецът твърди, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П., бул. ****“ № **** вх. *** ап. *** имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на стойност 289,62 лв. през периода 01.10.2021 г. - 08.07.2022 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 35,15 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2021 г. - 10.05.2023 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 6619/2023 г. на ПдРС, ХХ гр. състав, била издадена заповед № 3090/12.05.2023 г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.

Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 05.11.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ К. С. А.., чрез адв. А. Ц., в качеството му на особен представител, заявява, че предявеният иск е неоснователен и оспорва дължимостта на претендираните суми.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна старана следното:

Видно от представеното по делото ч.г.д. № 6619/2023 г. по описа на ПРС, ХХ гр. с. се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца претендирал от ответника сума в размер на 304,62 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за период 01.10.2021 г. - 31.10.2022 г.; 35,15 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 02.12.2021 г. - 10.05.2023 г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -11.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в общ размер от 75,00 лв.

Ищецът прави уточнение, че в исковата молба се претендират суми различни от описаните в заповедта за изпълнение, тъй като при справка е установено, че на 12.07.2022 г. ответникът е 2 продал процесния топлоснабден недвижим имот.

Ответникът не е бил открит за връчване на издадената заповед за изпълнение и същата е била връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск.

В предявеното заповедно производство заявителят е представил Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за клиентски номер ******с потребител Г. С. Р., а в исковото производство, Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент №******** Г. С. Р..

По делото е прието като доказателство Справка от Агенция по вписванията, от което се установява, че ответника по делото К. С. А. е продал процесния имот 12.07.2022 г.

Приети са доказателства за това, че Общото събрание на етажната собственост е избрало търговец за дялово разпределение на топлинна енергия и договор за топлоснабдяване на сградата.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. Ш., с което се установява, че АС обслужваща жилищния блок в гр. П. бул.“****“ №*****, вх.***, ап.****, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. За същия период всички 3 бр. отоплителни тела в имота са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. Отопляемият обем на имота е бил 140 куб. м. През имота на ответника преминава щранг лира. В имота на ответника всички 3 бр. отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен визуален отчет на ИРУ монтирани на същите. Трите монтирани ИРУ за дистанционен отчет са били технически изправни. Има монтиран един брой водомери за топла вода. Начисляванията за изразходваното количество ТЕ са ставали на база отчетни показания на устройството. Поради липса на консумация през процесния период, тази компонента не е начислявана. Вещото лице е посочило, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

От приетото заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В. Ш., се установява, че стойността на потребената ТЕ за процесния период 01.10.2021 г. 08.07.2022 г. е в размер на 289,62 лева. Вещото лице е установило, че лихвата за забава изчислена върху всяка неплатена месечна сума за периода 02.12.2021 г. - 10.05.2023 г. включително е в размер общо на 35,15 лева.

С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява дължимост на сумите за топлинна енергия както са предявени с исковата молба и установени от заключението на вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се дължи съответно плащане.

Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани в размера претендиран в исковата молба, а именно 289,62 лева главница и 35,15 лева лихва за 3 забава, към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.11.2021 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.

Следва да се признае за установено дължимостта на законна лихва върху сумата 289,62 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 11.05.2023 г., по ч. гр. д. №17502/2021 г. на ПРС, до окончателното издължаване.

По отношение на разноските:

В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е направил разноски в размер на 75,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив.

А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 1 025,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 400,00 лева за възнаграждение на собен представител, 450,00 лева за възнаграждение на вещи лица, 100,00 лева за за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. С. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.“***“ №**** вх.***, ап.****, чрез адв. А. Ц., в качеството му на особен представител, със съдебен адрес: гр. П. ул. "****" № ****, че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. П. ул. "****" № ***** чрез юрисконсулт П. П., има вземане спрямо него в размер на: 289,62 (двеста осемдесет и девет лева и 62 ст.) лева главница представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. - 08.07.2022 г., 35,15(тридесет и пет лева и 15 ст.)лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 289,62 лева за периода 02.12.2021 г. - 10.05.2023 г., както и законна лихва върху главницата от 289,62 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №6619/2023 г. на ПРС - 11.05.2023 г., до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Г. С. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.“**** №***, вх*** ап.***, чрез адв.

А. Ц., в качеството му на особен представител, със съдебен адрес: гр. П., ул. "***" № **** да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. П. ул. "****" № ****чрез юрисконсулт П. П., сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д.

№6619/2023 г. на ПРС.

4

ОСЪЖДА Г. С. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.****“ №***, вх.*** ап.****, чрез адв. А. Ц., в качеството му на особен представител, със съдебен адрес: гр. П., ул. "****" №**** да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "****" № ****, чрез юрисконсулт П. П., сумата от 1 025,00 (хиляда двадесет и пет)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

5