Определение № 1943 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1943 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002900197 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД против решение № 1203/25.11.2024г. по гр.д.№ 2032/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 530/10.04.2024 г. по т.д.№ 766/2023г. на Софийски градски съд, в частта му с която са уважени предявените от К. Н.

Х. обективно съединени искове срещу касатора, като : 1/ е признато за установено, на основание чл. 95б, ал.1 , т. 1 от ЗАПСП, че „БТВ Медиа Груп„ ЕАД е извършило нарушение на авторските права на К. Х., върху индивидуализирани в диспозитива на решението - с наименование, продължителност и дата на публикуване на интернет страницата www.youtube.com, в канал с наименование „Ultras Hammers„ - 5 видеоклипа, което нарушение се изразява в осъществено използване на части от тези произведения, без съгласието на автора, чрез преработка и предлагане по безжичен път достъп на неограничен брой лица, като част от предаването „Преди обед“ от телевизионната програма на 21.09.2022 г., излъчена по телевизия БТВ и достъпна на интернет страницата www.btv.com.; 2/ „БТВ Медиа Груп „ ЕАД е осъдено да заплати на К. Х., на основание чл. 95 ЗАПСП сумата от 6 000 лева – обезщетение за претърпени от същия имуществени и неимуществени вреди от така установеното нарушение, съизмерими с неполучено възнаграждение за използването на произведенията и претърпени негативни психически изживявания от нарушението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.04.2023г. до окончателното й изплащане; 3/ постановено е разгласяване диспозитива на решението, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, за сметка на ответника .

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното:

1

Неправилно е отречено, че за процесното използване на авторските произведения на К. Х. от ответното дружество, намира приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Неправилно е ограничението й до „цитиране“ на литературни произведения, но не и на аудио-визуални такива, както и че „обзорът“ следва да е на самото цитирано произведение, независимо от относимост към конкретната тема, каквито ограничения законодателят не е предвидил. Като е приложил стеснително тълкуване на разпоредбата, въззивният съд се е произнесъл в протИ.речие със закона.

Противен извод би обосновал извод за правомерно използване на произведенията на ищеца, доколкото от събраните доказателства, вкл. свидетелски показания / анализирани подробно в относимост към този довод /, се установяват всички предпоставки от хипотезиса на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Страната навежда съображения против извода на съда, че не се установява изискуемото от разпоредбата „посочване на автора„, предвид обозначаването на кадрите с „Източник:youtube“, доколкото това съответствало на обичайната журналистическа практика и при установената фактическа обстановка – неустановимост на автора при извършената нарочна проверка в съответната секция на канала, към момента на изготвяне на репортажа, за което свидетелства журналистката С. Г.. Според касатора, при липсата на директен линк към facebook страницата в интернет към същия този момент, посочена от свидетелката, осъществената от нея проверка се явява извършена добросъвестно и с дължимата грижа. Не са ангажирани от ищеца доказателства, че към момента на изготвяне на репортажа същият е могъл да бъде идентифициран, като автор на видеоклиповете, вкл. чрез данни в youtube канала „Ultras Hammers“, който сам администрира, поради което няма пречка да променя, изтрива, допълва и изобщо – да контролира съдържанието на страницата по свое усмотрение. Още повече – при неустановимо обозначение като автор, към релевантната за спора дата, предвид последващо въведена друга и липса на архивирани данни. Според касатора е неправилно да се уважи претенция на автор, в хипотеза като настоящата, в която същият не се е погрижил да спази ЗАПСП, като посочи името си „по обичайния за това начин“ / арг. от чл. 6, ал. 1 ЗАПСП /, в случая - на мястото, където са публикувани видеоклиповете. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение, като прекомерен спрямо установените вреди. По начало, съобразяването му и предвид „личността на автора„, предполагаща по-висока репутационна щета, касаторът твърди в разрив с обхвата на твърдените от самия ищец неимуществени вреди. Относно имуществените, неправилно съдът е отказал да кредитира свидетелските показания на С. Г., за обичайно възнаграждение до 200 лева на минута ползване на авторски произведения, в практиката на ответното дружество. Не са съобразени от съда и множество, релевантни за определяне размера обстоятелства, като: 1/материалът, инкорпориращ нарушението е свален незабавно след протИ.поставянето на ищеца; 2/ положени са обичайните усилия за откриване на автора, коментирани по-горе ; 3/ неположена от самия автор грижа за надлежното му обозначаване като такъв; 4/ инициирани от ответника и водени добросъвестно преговори за доброволно разрешаване на спора, осуетено от поведението на 2 ищеца; 5/ малкото времетраене на нарушението - сумарно до около 120 секунди.

Ответната страна – К. Х. – оспорва касационната жалба, поради необоснованост на допълнителните селективни критерии по формулираните въпроси, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с подробни доводи, съобразени при произнасянето по –долу.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че пред него не е пренесен спора относно авторството на ищеца и разгласяването на произведенията на същия– чрез публикуване на интернет страница www.youtube.com, представляваща страница за споделяне на видеоклипове от потребители и по-конкретно – в канал с наименование „ Ultras Hammers„, със съответна продължителност на всеки от клиповете. Не е пренесен и спор относно факта, че части от видеоклиповете, с обща продължителност около 128 секунди, са използвани в телевизионна програма на телевизия БТВ, в телевизионното предаване „Преди обед“ на 21.09.2022г., като предаването е публикувано и на интернет страницата на телевизията www.btv.com. Приел е, че няма между страните спор и относно факта, че към момента на изготвяне и разпространение на предаването на БТВ, данни за авторството на К. Х. – установени към последващ момент за налични към видеоклиповете, в youtube канала „Ultras Hammers“, чрез записа „ Видео : IDOLUM ( Kristiyan Bore Hristov )„ - не е имало. Безспорно е счетено и съдържанието на нарушението : използване чрез преработка на авторските видеоклипове и предлагане по безжичен път достъп до неограничен брой лица. Спорни е счел въпросите: налице ли са предпоставките за приложение на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП , както и относно размера на дължимите обезщетения, при липса на основание за свободно ползване съгласно посочената разпоредба.

Относно приложението на чл. 24, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 23 ЗАПСП въззивният съд не е споделил съображението на първоинстанционния – че разпоредбата е приложима само за литературни произведения, а напротив – извън изключението „компютърни програми„, съгласно ал. 2 на разпоредбата, всички останали видове произведения са възможен нейн обект, като при аудиовизуалните „цитирането„ се изразява във възпроизвеждане на малки части от тях, оформени така, че да не представляват копираща творба. Приел е, обаче, че „цитирането„ по смисъла на разпоредбата е да се направи „обзор“ на самото авторско произведение, от което се цитира, а не и на външни обстоятелства и събития, макар свързани с темата на произведението, вкл. не и за обзор на друго авторско произведение, в случая - на филма „Нямаш място в нашия град“ и на поведението и емоциите на агитката на футболен клуб 3

„Миньор-Перник“. За този си извод съдът се е позовал на постоянната практика на СЕС, по приложението на чл. 5, ал. 3, б.“г“ от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 22.05.2001г. : решения по дела С-435/12 , С-138/16, С- 145/10, в които е прието, че различните изключения и ограничения по чл. 5, пар. 2 и 3 от Директивата подлежат на стриктно тълкуване, като разпоредбите отклоняващи се от общ принцип / в случая – от принципа за изключително право на авторите да разрешават или забраняват възпроизвеждане на техните произведения /, установен със същата Директива, трябва да бъдат предмет само и единствено на стриктно тълкуване. Наред с тази, съдът е констатирал и липса на друго, визирано в чл.

24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП условие за приложение на разпоредбата - непосочване на автора на цитираното произведение. Съдът е споделил, че от събраните по делото доказателства / в частност – показания на св. С. Г. / не се установява добросъвестно проведена от служители на телевизията проверка за установяване автора на видеоклиповете, при дължима по-голяма от обичайната грижа, в качеството на професионалисти, занимаващи се по занятие с използване на защитени за авторство произведения. Съдът е отчел, че ответникът не е доказал осъществена пълната възможна проверка / при съобразена от първоинстанционния съд за възможна такава в съответна интернет страница във facebook /, позовавайки се на показанията на самата свидетелка, за неизчерпателност на издирването, изхождайки от убеждението, че се касае за любителски / фенски / видеоклипове, за които е обичайно авторът да не се афишира. Следователно, не се установява посочването на автора да е било невъзможно. При така установеното, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП е счетена за неприложима.

Относно размера на присъденото обезщетение съдът е коментирал, като негодни за определяне на обезщетението за имуществени вреди, събраните писмени и гласни доказателства, за средната пазарна цена на ползването на авторски произведения от съответния вид, с която се съизмерва пропусната за автора полза от използване на произведенията му без негово съгласие / среден размер на лицензионно възнаграждение за съответния вид ползване /. Поради това съдът е счел, че същото следва да се определи съгласно чл. 95а, ал. 1 , т. 1 и ал. 2 вр. с чл. 95, ал. 3 и ал. 4 от ЗАПСП, съобразявайки и относими, налични по делото данни, като приходите на нарушителя от използване на произведението, съизмерими с приходите от реклама в предаването и на сайта, на който предаването е било публикувано, но не всички, а само рекламния спот в непосредствена близост с по времето на излъчване на части от процесните видеоклипове: по признание на самия ответник 875,61 лева от излъчване на предаването и 18,82 лева от реклама на интернет страницата на телевизията, на която е било публикувано. С оглед репариращата функция на обезщетението са счетени за съобразими и понесените разходи по създаване на произведенията, за които, обаче, не са събрани доказателства, като съдът е коментирал обстойно негодността на представените от ищеца. В съответствие с изричен довод на ищеца във въззивната му жалба, въззивният съд е обосновал завишения размер на обезщетението с

„личността на автора„ : събраните гласни

4 доказателства / св. Д. и Йорданов /, че К. Х. се ползва с привилегия на агитката на футболен клуб „Миньор – Перник„, с каквато разполагат само още няколко човека, да заснема събитията й, изграждайки определено нИ. на доверие в тази затворена общност, основано на начина по който реализира заснемането, монтирането и разпространението на видеоклиповете за нея. От една страна личността му е изключително значима за качеството на материала, а от друга - с нарушението на авторските му права е накърнено доверието на тази, обичайно затворена общност. Отделно са съобразени показанията на тези свидетели, за претърпени от К. Х. яд и разочарование, при узнаване за нарушението, желание да преустанови работа в България, тъй като тук не се пази и цени трудът. Съдът е приел, че доказателства за вреди над обичайните / чрезвичайни / не са събрани, поради което и общият размер на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди е определен на 6 000 лева, като изрично е посочено, че при определянето му е отчетено и поведението на автора – създал трудности за установяване на самоличността му, макар и преодолими, които лесно би могъл да осуети с простото си обозначаване в канала Youtube. Размерът изрично е обоснован и с целена за нарушителя възпираща и предупредителна функция, без да се прекрачват границите на справедлИ.стта и да се стига до неоснователно обогатяване за автора. В аспект на последното е отчетено и обстоятелството, че видеоклиповете изначално не са създадени с търговска цел.