Определение № 2002 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2002 гр. София, 29.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501910 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на Г. В. Д. и В. Г. Д. срещу определение № 10485/ 30.05.2025г. на СГС, ЧЖ, II А, постановено по гр.д. № 2194/25г., с което са оставени без разглеждане подадените от тях частни жалби срещу съдебен акт на СРС.

Жалбоподателите излагат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно е прието, че Г. Д. няма интерес да обжалва постановеното определение без да се съобрази, че той има интерес от уважаване на жалбата на своя задължителен другар. В противен случай ще е лишен от възможността да се ползва от становищата на същия и това накърнява правният му интерес. Съдът не е съобразил, че В. Д. не е имал възможност да отстрани порока, който е основен предмет на делото и не му е указана банкова сметка, по която да внесе държавната такса. Не му е посочен и размерът й. Това е довело до фактическа и правна невъзможност за упражняване на правата на жалбоподателя, тъй като постановените съдебни актове са лишени от пълни, точни и ясни мотиви, което се явява пречка за обжалването им.

Затова молят съда да отмени атакуваното определение. Да се дадат указания на В. Д. относно правата му в случай, че не заплати държавната такса. Да се посочи нейният размер и се посочи основанието за нейното заплащане.

1

Съдът след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба с за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да постанови обжалваното определение СГС е приел за недопустими, подадените от Д.и частни жалби срещу съдебен акт на СРС.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Съгласно ТР №2/23.06.2022г. на ОСГТК на ВКС функционално компетентен да се произнесе по подадената частна жалба е САС.

Както предявяването на иск е обусловено от наличието на правен интерес, така и обжалването на съдебни актове го предпоставя. Липсата на такъв е основание да се приеме, че подадената жалба / въззивна или частна/ е недопустима. В разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК са регламентирани съдебните актове, които подлежат на обжалване.

С обжалваното определение пред СГС, СРС е освободил от заплащане на държавна такса Г.

Д. във връзка с обжалвано от него разпореждане № 20118543/18.03.2023г. на СРС, постановено по гр.д. № 13052/18г. Поради което той няма интерес да обжалва, съдебният акт, постановен по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, тъй като той е в негова полза и уважава искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса.

В случая жалбоподателите нямат качеството на задължителни или необходими другари по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК. Освен това освобождаването от държавна такса е строго лично искане до съда и се преценява спрямо всеки, който е поискал да бъде освободен с оглед на неговото материално и гражданско състояние, дори и да има качеството на задължителен или необходим другар. Това обстоятелство е правно релевантно по отношение на извършваните процесуални действия и действието на съдебното решение, което да е установи общи за другарите факти със СПН. В производството по чл.83, ал.2 от ГПК е без значение дали ищците са задължителни или необходими другари. Това не обуславя правният интерес от обжалване за Г. Д., който е постигнал целения от него правен 2 резултат, а именно освобождаване от заплащане на държавна такса.

С оглед на изложеното подадената от него частна жалба срещу определение на СРС № 20133059/30.11.2024г. по гр.д. № 13052/18г. е недопустима поради липса на правен интерес.

Частната жалба на В. Д. срещу същото определение в частта, в която са му дадени указания за внасяне на държавна такса по сметка на СГС, също е недопустима. Съдебният акт няма преграждащ характер по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, нито попада в хипотезата на чл.274, ал.1 ,т.2 от ГПК. Неговата правилност и законосъобразност подлежат на проверка при постановен съдебен акт, препятстващ по- нататъшното развитие на делото, респективно упражняване на негови права- обжалване на разпореждане на СРС, с което е върната исковата му молба. Самият акт, с който се дават указания не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. За пълнота следва да се посочи, че СРС е посочил размера на държавната такса, съдът, по чиято сметка тя да се внесе, както и правните последици от невнасянето й.

Няма задължение да се посочва и банковата сметка, по която държавната такса да бъде внесена. Това не е порок на съдебния акт.

За съда не съществува задължението да посочи основанието за дължимост на държавната такса. То е общоизвестен факт- Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която е приета от МС на Република България и е обнародвана в Държавен вестник.

Поради изложеното правилно СГС е оставил без разглеждане частната жалба на В. Д. срещу обжалваното определение на СРС.

Изложеното налага извод за правилност на атакуваното определение и неоснователност на частната жалба.

Воден от горното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10485/ 30.05.2025г. на СГС, ЧЖ, II А, постановено по гр.д. № 2194/25г.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4