Решение № 941 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000503214 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 09.06.25г. /с участието на секретаря Илиянова/ въззивно гражданско дело № 3214/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-8 състав от 10.04.23г. по г.д. № 5505/15г. е уважен /частично – до размера на сумите, посочени в диспозитива на съдебния акт/ иск по чл. 422 от ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД против С. Т..

Решението на СГС се обжалва /в позитивната за ищеца - установителна част/ от ответника С. Т..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че е предоставил /в качеството си на банка и на основание на договор от 15.08.11г., допълнен с няколко анекси/ на „Фреш – 2000“ ООД паричен заем /кредит/ в размер на общо 500 000 евро; че ответникът е поел задължение /при условията на чл. 101 от ЗЗД/ да носи солидарна отговорност /заедно с посочената фирма/ за погасяване на дълга; че двамата посочени длъжници /търговско дружество и физическо лице/ са неизправна страна по учреденото правоотношение/не са изпълнили надлежно задълженията си за погасяване на кредита съгласно договорените условия/.

С оглед това: „Уникредит Булбанк“ АД претендира – вземанията й по сделките /до размера на сумите, конкретизирани в исковата молба; впоследствие - в диспозитива на първоинстанционното решение/ да бъдат установени по реда на чл. 422 от ГПК.

Жалбата е неоснователна /решението на първоинстанционния съдия е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Горните обстоятелства /наличието на учредено кредитно правоотношение и на такова по чл. 101 от ЗЗД; наличието на реално усвояване – получаване на предоставената от банката парична сума и частичната неизправност на дружеството - кредитополучател/ 1 следва да се приемат за безспорни към момента /на този етап от процеса/: такъв извод налага съдържанието на разменените пред въззивния съд книжа /жалба и отговор на същата/. Не се явяват спорни /отново предвид конкретния текст на въззивната жалба/ и сторените от първоинстанционния съдия /в контекста на съдържанието на събраните в процеса писмени и експертни доказателства/ изчисления /с които е обоснован размерът на „присъдените“ суми/.

С оглед горното: настоящият съдебен състав не излага съображения в тези насоки /и препраща към доводите на първоинстанционния съдия – при условията на чл. 272 от ГПК/.

Спорни на практика /към момента; на този етап от процеса/ са само обстоятелствата: надлежно ли е била обявена предсрочната изискуемост на кредита и налице ли е основание /по смисъла на чл. 31 от ЗЗД/ за унищожаване на поетото от ответника /в хипотезата на чл. 101 от ЗЗД/ задължение /за анулиране на учредената солидарна отговорност/. В тази две насоки:

Процесната нотариална покана е била връчена надлежно /при условията на чл. 46 от ГПК/ на майката на ответника /връчването е било сторено преди образуване на настоящото производство - в съответствие с постановката по т. 18 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/.

Обстоятелството – какво точно правоотношение /по трудов договор или по граждански такъв/ е било учредено между нотариуса и връчителя на съобщението се явява без значение /с оглед конкретната редакция на чл. 50 от ЗННД; релевантното обстоятелство по този законов текст е само това - да е съществувало реално и конкретно овластяване на съответния служител и преди всичко – волеизявлението на банката да е било доведено до знанието на длъжника, в това число и при условията на чл. 46 от ГПК; именно тези два факта се явяват надлежно установени по делото/. От друга страна /в същата връзка/:

Събраните по делото писмени и експертни доказателства /преценени в съвкупност/ сочат, че: към момента процесният кредит се явява падежирал изцяло /всички вземания на банката са вече изискуеми/. Това обстоятелство следва да бъде съобразено в контекста на правилото по чл. 235, ал. 3 от ГПК, а и в контекста на постановките по ТР № 8 от 19г. на ВКС /с други думи: наличието на т. нар. „предсрочна изискуемост“ на този етап от процеса се явява ирелевантно обстоятелство досежно правата на кредитора - ищец/.

Фактът, че ответникът е бил дееспособен /по смисъла на чл. 31 от ЗЗД/ към релевантните за спора времеви периоди /когато са били учредявани съответните правоотношения/ се явява надлежно установен с всички /приети в рамките на двете съдебни производства – първоинстанционно и въззивно/ експертизи /в това число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/. Експертизите са изготвени след съобразяване на всички доказателства по делото /релевантни за преценката по посоченият законов текст/ в това число и със съдържанието на събраните в процеса гласни доказателства. Процесният /посоченият/ доказателствен материал – не позволява да бъде направен обратен извод /в позитивен за ответника смисъл/.

В този смисъл: по делото не се установява процесната сделка /правоотношение/ да страда от порок /по смисъла на чл. 31 от ЗЗД/, т.е. в случая не е налице основание заявената имуществена отговорност на длъжника да бъде анулирана.

Предвид изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.

Доказателства за сторени от ищеца съдебни разноски /за производството пред САС/ не са представени.

Съдът,

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част/ решение на СГС 1-8 състав от 10.04.23г. по г.д. № 5505/15г.

Определението на СГС от 22.08.23г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/ не е обект на въззивна проверка /този съдебен акт не е обжалван пред САС/.

В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано от ищеца/.

Решението е постановено при участие на „Диплан Пропърти Мениджмънт„ АД /трето лице – помагач/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3