Решение № 261544 от 05.05.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12867/2020
- Вид
- Решение № 261544
- Подписан
- 05.05.2022
- В сила
- 19.02.2024
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 147, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р E Ш Е Н И Е
София, …..05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и осми септември през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от младшия съдия
Тонев гр. д. № 12867 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273
ГПК.
С решение от 21.07.2020 г. СРС, 151 с-в, по гр. д. № 34240/2019 г. е признал за установено по иск по чл. 422 ГПК, че З.Б.М. дължи на "ЕОС М." ООД сума в размер на 6777,07 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит за периода 19.04.2013 г. - 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2018 г. до окончателното плащане и сумата от 2770,37 лв. - лихва за периода 19.08.2015 г. -19.07.2018 г., за които суми по ч.гр.д. № 59439/2018г. по описа на СРС, 151 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.10.2018 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от З.Б.М. с оплаквания, че решението е неправилно като незаконосъобразно. Въззвивницата излага, че била поръчител по договор за потребителски кредит от 19.10.2009 г., сключен между „Ю.И. Е.Д.Б.“ АД /“Ю.Б.“ АД/ и С.А.Д., за сумата от 11800 лв. На 18.01.2016 г. банката цедирала вземанията, произтичащи от горепосочения договор, на „Е.М.“ ЕООД. На 05.09.2017 г. между цесионера и главния длъжник било сключено споразумение за разсрочване на паричното задължение. Твърди, че това споразумение имало характера на договор за новация /подновяване/ по смисъла на чл. 107 ЗЗД, като поради липсата на съгласие от страна на М. поръчителството не било запазено като обезпечение. В условията на евентуалност, излага възражение за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД, т.к. шестмесечният срок бил започнал да тече от 05.03.2018 г. – денят следващ падежа на последната вноска по погасителния план, обективиран в Приложение № 1 към споразумението за разсрочване от 05.09.2017 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения от въззиваемото дружество установителен иск.
Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба - "Е.М." ЕООД оспорва същата като неоснователна.
Изразява становище, че Споразумението за разсрочване на парично задължение, сключено между цесионера и главния длъжник, не водело до новация на дълга по смисъла на чл. 107 ЗЗД, т.к. с него само били уговорени условия, при които вече съществуващото задължение да се погаси.
Излага се, че началният момент на течението на 6 – месечният срок по чл. 147 ЗЗД е моментът на настъпване на изискуемостта на цялото задължение, като в настоящия случай крайният срок за погасяване на задължението съгласно договора за кредит бил 19.10.2019 г.
С въззивната жалба, уточнена с допълнителна молба, е направено доказателствено искане за задължаване насрещната страна да представи Споразумение за разсрочване на парично задължение от 05.09.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него. Писменото доказателство е представено от въззиваемото дружество, което излага, че след подписването на споразумението погасителни вноски не са правени, поради което на основание чл. 4 от същото то е автоматично прекратено. С протоколно определение от 28.09.2021 г. съдебният състав е приел писменото доказателство – Споразумение за разсрочване на парично задължение от 05.09.2017 г. и Приложение № 1 към него.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 141 ЗЗД. Ищецът-"Е.М." ЕООД твърди, че на 19.10.209 г. е сключен договор за потребителски кредит с № FL499017 между "Ю.И. Е.Д.Б." АД /кредитор/ и С.А.Д. /кредитополучател/, по силата на който дружеството е предоставило на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 11800 лв. Поръчител по договора е З.Б.М. – ответник в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото. Главният длъжник не е изпълнил задължението си да погаси кредита съгласно уговорения погасителен план. С договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. задължението на С. А., за което поръчител е З.М., е прехвърлено от "Ю.Б." АД на "Е.М."
ЕООД, за което поръчителят е бил уведомен от цесионера с исковата молба.
Със заявление вх. № 3071804/11.09.2018 г. "Е.М. "
ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.А.Д. и З.Б.М. за сумата от 6777,07 лв. - главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 2770,37 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 19.08.2015 г. – 19.07.2018 г.
На 09.10.2018 г. СРС, 151 с-в, по ч. гр. д. № 59439/2018 г. е издадал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната сума. Длъжникът З.М. е подала възражение по чл. 414 ГПК. Ищецът е получил съобщение с указание за предявяване на иск за установяване на вземането си на 16.05.2019 г. Исковата молба е подадена на 13.06.2019 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че поръчителят З. М. дължи на - "Е.М."
ЕООД сумата от 6518,45 лв. – главница за периода 19.09.2013 г. – 19.07.2018 г., представляваща част от претендираната в заповедното производство главница, ведно със законната лихва върху нея, от заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и сумата от 2770,37 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата, начислена за периода 19.08.2015-19.07.2018 г.
На 19.10.209 г. е сключен договор за потребителски кредит с №FL499017 между "Ю.И. Е.Д.Б." АД /кредитор/ и С.А.Д. /кредитополучател/, по силата на който дружеството е предоставило на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 11800 лв.
Поръчител по договора е З.Б.М.. Падежът на последната вноска по договора е 19.10.2019 г. През първата година от срока на издължаване лихвата е фиксирана - 12% на годишна база, а през следващите години – променлива, равна на сбора от Базов лихвен процент на „БПБ“ АД за потребителски кредити и надбавка в размер на 4,25.
Договорено е, че погасяването на кредита се извършва на вноски съгласно погасителния план.
Общият размер на всички плащания възлиза на 23869,66 лв. С подписването на договора за кредит кредитополучателят и поръчителят са потвърдили, че са предварително уведомени за всички условия по договора, прочели са го и са съгласни с условията.
Видно от представения погасителен план месечните вноски са в размер на по 169,30 лв. през първата година от срока за издължаване на кредита и по 202,21 лв. през следващите години. Представено е и подписано от главния длъжник Допълнително споразумение във връзка с договор за потребителски кредит №FL499017/19.10.2009 г. от 09.03.2015г., с което длъжникът е признал размера на задължението си, договорено е частично опрощаване за половината от дълга и е постигнато съгласие за нов погасителен план. С допълнителното споразумение е уговорено, че при непогасяването изцяло или частично в срок, на която и да е вноска, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение по споразумението, действието на последното се прекратява.
На
18.01.2016 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който "Ю.Б." АД /цедент/ е продал възмездно на "Е.М." ЕООД /цесионер/ свои парични вземания, сред които и вземането по процесния договор за кредит. По делото е представено е пълномощно от цедента, с което цесионерът е упълномощил цедента да уведоми длъжниците, чиито задължения са прехвърлени, за цесията. С пълномощно Райна
Миткова - Тодорова в качеството си на управител на "Е.М." ЕООД е упълномощила адвокат Г.Х. да уведоми всички длъжници за договора за цесия /прехвърляне на вземанията/, сключен между съответния цедент и "Е.М." ЕООД, по силата на който вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на дружеството-цесионер.С исковата молба е приложено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което З.М. е уведомена за сключения между „Ю.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД договор за прехвърляне на вземания.
Във въззивното производство е прието новоузнато от въззивницата доказателство – Споразумение за разсрочване на парично задължение с изх. № МА 00086752/05.09.2017 г., сключено между цесионера-ищец „Е.М.“ ЕООД и главния длъжник – С.Д., с което е договорен нов погасителен план за изплащане на задължението. В чл. 4 от цитираното споразумение изрично е предвидено, че при забава на плащане или на дължима вноска по това Споразумение, същото се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника.
Видно от Бордеро № 9051110/19.10.2009 г. сумата от 11800 лв. е усвоена по кредит № 4138243.
Поръчителят въззивник в настоящия процес не твърди и не доказва изпълнение на задължинията, произтичащи от процесния договор за кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От събраните доказателства се установи, че въззивницата е сключила с "Ю.И Е.Д.Б." АД договор за поръчителство от 19.10.2009 г., с който е обезпечено изпълнението спрямо банката изпълнението на задължението на С.Д. по Договор за потребителски кредит № FL499017/19.10.2009 г. С договора за поръчителство е обезпечено изпълнението на длъжника по договора за кредит, с който е отпусната сума в размер на 11800 лв. със срок до 19.10.2019 г. с лихва при годишен лихвен процент, уговорен между банката и кредитополучателя.
Вземанията по договора са прехвърлени от кредитодателя на ищеца- "Е.М." ЕООД на 18.01.2016 г., за което ответнцата е уведомена с уведомление, приложено към исковата молба от 13.06.2019 г.
Между цесионера – „ЕОС М.“, и главния длъжник – С.Д., е сключено Споразумение за разсрочване на парично задължение с изх. № МА 00086752/05.09.2017 г., с което е договорен нов погасителен план за изплащане на задължението. В чл. 4 от цитираното споразумение изрично е предвидено, че при забава на плащане или на дължима вноска по това Споразумение, същото се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника.
Съдът намира за неоснователно възраженията на ответницата, поддържани пред въззивната инстанция, че с подписването на посоченото споразумение е извършено подновяване на задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД, поради което, доколкото липсвало изрично съгласие в противен смисъл, поръчителството се е прекратило. Трайно в практиката на Върховния касационен съд е установено разбирането, че „способите за преструктуриране на даден кредит, вкл. разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по см. на чл.107 ЗЗД, която за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път“ (решение № 789/2002 год. по гр.д. № 2292/2001 год. на V-то г.о., решение № 130/2009 год. по т.д. № 650/2008 год. на II-ро т.о.).
Преди всичко, въззивницата не твърди и не доказва положителния факт на изпълнение на споразумението от 05.09.2017 г., поради което необорено остана твърдението на въззиваемото дружество, че след подписването му не са правени погасителни вноски, с което е нарушено договореното и споразумението е прекратено автоматично на основание чл. 4 от същото. След прекратяването на споразумението поради неизпълнение отношенията, свързани с договорите за кредит и поръчителство, се уреждат на основата на първоначално приетите клаузи по Договор за потребителски кредит № FL499017/19.10.2009 г.
Разпечатката съдържа 43 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a2d21a2-ca4a-401f-9138-c14848b48f8b