Присъда № 50 от 13.04.2022, Софийски градски съд

Мотиви към присъда, постановена по ВНЧХД № 3496/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав

С присъда от 26.05.2021 г. на СРС, НО, 93 състав, постановена по НЧХД № 17816 по описа на СРС, НО за 2018 г., подсъдимият Й. Б. Т. – ЕГН-**********, е признат за невиновен в това, че на 27.06.2018 г., в гр. София, по друг начин – в сведение по прокурорска преписка № 37973/2018 г. по описа на СРП, е казал нещо унизително за честта и достойнството на И.А.Г. в нейно присъствие, чрез изразите: “жена с психически проблеми“, „неграмотница“, „явна мозъчна метаморфоза“, „тази морална, може би и материално фалирала жена“, поради което и на основание чл.304 от НПК, подс. Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1 от НК.

С присъдата и на основание чл.190, ал.1 от НПК, частната тъжителка И.А.Г. е осъдена да заплати на подсъдимия Й. Б. Т., направените по делото разноски в размер на 1300 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частният тъжител И.А.Г.. С така депозираната въззивна жалба срещу постановената от СРС първоинстанционна присъда се твърди, че същата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, постановена в нарушение на закона и при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подробно конкретизирани в сезиращият съда документ. Изтъква се, че обжалваната присъда не може да се счита съобразена с обективната истина, както и, че цялостната дейност на първата инстанция по проверката и анализа на материалите по воденото наказателно производство, не съответства на заложените в българското законодателство стандарти. Излагат се и твърдения за установеност на осъществено от подс. Т. деяние, в извършването на което е обвинен, като в тази връзка се отправя искане същия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено законосъобразно наказание.

В допълнението към подадената от частната тъжителка Г. въззивна жалба се излагат обстойни съображения относно неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната присъда, постановена в нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, явяваща се и изключително несправедлива и по същество ревиктимизираща подателя й. Подробно се изтъкват доводи за наличие на смислово неясни изречения в мотивите към обжалвания съдебен акт, и за за остатъци от съдържанието на друг акт, което е в противовес със установената съдебна практика. Излагат се твърдения за липса на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства; за неяснота досежно начина на формиране на убеждението на решаващият съд относно фактите, свързани с предмета на доказване. Сочи се, че първостепенният съд не е обсъдил доводите, изложени от повереника на частният тъжител в хода на съдебните прения, които се претендира, че и не са прецизно вписани, а някои от тях и изобщо липсващи в изготвения съдебен протокол, поради което и съответните аргументи не са били обсъдени от решаващия първоинстанционен съд. Излага се, че вътрешното убеждение на първия съд по фактите е изградено в нарушение на системата от процесуални правила в НПК, гарантиращи установяването на обективната истина, като се претендират допуснати съществени нарушения на чл. 13, чл.14 и чл.107, ал.2 и 5 НПК. Заявява се проявена от СРС превратност при обсъждане на доказателствения материал, тъй като съдебния състав е боравил с доказателствата, отклонявайки се от действителното им съдържание. Излага се, че обжалваната оправдателна присъда е и необоснована, в резултат на грешното прилагане от първия съд на правилата на формалната логика, въз основа на които е достигнал и до грешни правни изводи.

В допълнението към депозираната въззивна жалба се прави анализ на обективните и субективни признаци от състава на престъплението, за което подс. Т. е обвинен, като се излага, че визираните в тъжбата оценъчни изрази, използвани от конкретния подсъдим, са 1 оскърбителни за личната чест и достойнство на частната тъжителка И.Г., съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение; обективно обидни са с оглед използваните думи и вложеното в тях съдържание, по който начин неоправдано е показано неприлично отношение спрямо същата с цел да бъде уязвена, чрез позорящо внушение и създадено у трети лица отрицателно впечатления за нея.

С така подадената въззивна жалба и с допълнението към нея се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимия Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като му бъде наложено законосъобразно наказание, или алтернативно – да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато на първостепенният съд за ново разглеждане.

Постъпило е и възражение срещу депозираната въззивна жалба с допълнение от подс.

Й. Б. Т., чрез упълномощения от него защитник – адв. В.П. – от САК, с искане постановената от първоинстанционният съд присъда, да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна, и да бъде отхвърлена подадената срещу нея въззивна жалба.

Във възражението се излагат обстойни аргументи срещу тези, изтъкнати във въззивната жалба и в допълнението към нея. Сочи се, че съображенията, изложени от тъжителката Г. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно изготвения съдебен протокол и съдебните прения, са неоснователни. В частност се заявява, че съдебния протокол от 26.05.2021 г., съдържа всички законови реквизити, регламентирани в чл.311 от НПК, които в процесния случай са изпълнени от към съдържание, ред и форма. Изтъкват се съображения за неоснователност и на възражението на частната тъжителка и жалбоподателка по настоящото производство, в насока, че вътрешното убеждение на пръвоинстанционният съд е изградено в нарушение на системата от процесуални правила в НПК, гарантиращи установяването на обективната истина, както и за неправилност и необоснованост на атакуваната присъда. Излагат се аргументи за безспорна установеност по делото, от фактическа страна, че на посочената в тъжбата дата, подс. Й. Б. Т. е депозирал по висяща прокурорска преписка № 37973/2018 г. по описа на СРП „сведение“, в което е посочил по отношение на тъжителката И.А.Г. изразите: “жена с психически проблеми“, „неграмотница“, „явна мозъчна метаморфоза“, „тази морална, може би и материално фалирала жена“, по който начин, обаче, от обективна страна е упражнил свое законов право, тъй като становището му е било подадено по образувана проверка до органи на Полицията, което не предполага насоченост спрямо частната тъжителка, изтъквайки в тази връзка, че тези думи не са отправени в нейно присъствие, каквото е изискването на материалноправната норма на чл.146 НК.

На следващо място, във възражението се излагат и доводи относно липса на субективна страна на претендираното за извършено от подс. Т. престъпление, а именно – липса на пряк умисъл за засягане честта и достойнството на тъжителката Г., тъй като използваните изразни средства и тяхното предназначение е било насочено към даване на ясен отговор и позиция относно съществуващите между двамата като съседи отношения, и обясняване на налични проблеми във връзка с вече отправени твърдения за неправомерни действия от негова страна.

С така подаденото възражения от подс. Й. Б. Т. , въз основа на изложените в него доводи за правилност и обоснованост на обжалваният първоинстанционен съдебен акт, предвид липса на обективната и субективна страна на инкриминираното с тъжбата престъпление, се претендира, че въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от частният тъжител И.А.Г., са неоснователни; същите не намират опора в събраните по делото доказателства, а по същество постановената от Районния съд присъда е правилна и законосъобразна, с оглед на което се отправя искане същата да бъде изцяло потвърдена В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, тъжителката И.А.Г., редовно призована, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, 2 включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната от нея въззивна жалба с допълнение.

Упълномощеният повереник на тъжителката И.А.Г. – адв. Л.Т. – от САК, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, приемайки, че първоинстанционната присъда е неправилна, постановена при допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Счита, че при така установената фактическа обстановка, подсъдимият е следвало да бъде признат за виновен в извършването на престъплението „обида“, като оспорва изводите на първия съд, че отправените обидни квалификации били лична защита на подсъдимия и изразяване на мнение, както и, че това не е станало в присъствието на тъжителката. Намира, че използваните от подсъдимия Т. изрази са оскърбителни за личната чест и достойнство на тъжителката Г. и значително надхвърлят необходимото съдържание на становището по подадения от нея сигнал до Прокуратурата, който тя е написала и след като самият прокурор се е разпоредил тя да се запознае с това съдържание. Моли съда да отмени оправдателната присъда по отношение на подсъдимия Й. Б. Т. и да му наложи наказание по своя преценка.

Другият упълномощен повереник на тъжителката И.А.Г. – адв. Х.Д. – от АК – Плевен, редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.

Подсъдимият Й. Б. Т. , в лична защита, подробно разказва за подадената от тъжителката жалба до Прокуратурата; наличието на множество междусъседски конфликти между двамата и поводите за това, като твърди, че обвинението е скалъпено с цел да бъде изнуден да плати на тъжителката голяма сума пари. Счита, че в случая няма разгласяване на позорни твърдения, тъй като написаното от него е депозирано пред разследващ полицай.

Излага обстойни съображения, че използваните от него изрази, не са обидни. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, като коригира допуснатите в нея технически грешки, както и да признае разноските по първото дело.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият Т. отново моли съда да потвърди обжалваната присъда, като акцентира върху повода за конфликта, нежеланието на тъжителката той сам да ремонтира оградата и добавя, че „мозъчна метаморфоза“ не може да бъде обида, а е състояние.

Съдът, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства показанията на свидетеля А.Т.Г., снети в о.с.з. на 10.03.2021 г.; Постановление на прокурор при СРП за отказ от образуване на ДП за престъпление от общ характер, както и останалите материали, съдържащи се в пр.пр. 37973/18 г. по описа на СРП; Годишен финансов отчет на фирма „Ч.С. 2004“ ООД и „Ч.С. 2011“ ЕООД и за 2017 г. и 2016 г.; справка за съдимост на подсъдимия Й. Б. Т.; пълномощни и др.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло така събраните гласни и писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството.

Пред настоящата инстанция, бяха събрани нови гласни или писмени доказателствени средства, въз основа на които, анализиран в съвкупност с приобщените в хода на първоинстанционното производство доказателства и доказателдствени средства, въззивният 3 съд изгради своите изводи по фактите.

Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, първоинстанционният съд е приел за установено, от фактическа страна, че на 26.06.2018 г., частната тъжителка И.Г. подала сигнал с вх. № 230000-9245 до Началника на 06 РУ – СДВР, против подс. Й.Т.. В сигнала описала, че е собственик на УПИIV-186, кв.22, находящ се в гр. София, ул. „**** III“ № 437, а неин съсед – в УПИ на ул. „****“ № ***, бил подсъдимият. Изложила също, че на съседната сграда били монтирани видеокамери и възразявала да бъде записвана, поради което ще подаде жалба до КЗЛД. В сигнала отразила, че на 01.03.2018 г., подсъдимият бил подал срещу нея жалба в СО за извършен от нея насип на земни маси в имота й, което довело до авариране на част от подпорната стена, изградена по общата вътрешна регулационна линия м/у двата имота, като посочила, че приема това за основателно. Описани били констатации, дадени в писмо от зам.кмета на р-н “Витоша“, че не е установена направа на пресни земни насипи и част от подпорната стена се е самосрутила, както и дадени указания съвместно да предприемат действия за възстановяването на стената. Изложила твърдения, че не контактува с подс. Т., но поради дадените указания, направила предложение спрямо него в тази насока, без да постигнат разбирателство. Описала влошаване на отношенията им, продиктувано от употребата на багер от страна на под. Т. и допълнително подкопаване на подпорната стена. Отправила искане за извършване на проверка и за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР към подс. Т..