Решение № 15082 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15082 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. М.А при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.А Гражданско дело №

20241110116338 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца . срещу ответника . обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 7823,32 лв., представляваща превозно възнаграждение (навло) за извършен автомобилен превоз от . по договор, обективиран в . товарителница от 13.02.2024г., за товар – два пожарни автомобила марка ., който превоз е извършен с композиция . и на сумата от 3911,66 лв., представляваща превозно възнаграждение (навло) за извършен автомобилен превоз от . по договор, обективиран в . товарителница от 13.02.2024г., за товар – един пожарен автомобил марка ., който превоз е извършен с композиция ., за сбора от които възнаграждения е издадена фактура № . от 16.02.2024г.

Ищецът . твърди, че по възлагане от ответника . извършил срещу възнаграждение два международни автомобилни превоза на пожарни автомобили от ., за което били съставени два броя . товарителница от 13.02.2024г. По единия от договорите, обективиран в . товарителница от 13.02.2024г., за товар – два пожарни автомобила марка ., превозът бил извършен от ищеца с композиция ., а по втория, обективиран в . товарителница от 13.02.2024г., за товар – един пожарен автомобил марка ., превозът бил извършен от трето за спора лице ., на който ищецът превъзложил превоза, с композиция .. Твърди, че и двата превоза били изпълнени съобразно уговореното, товарът бил доставен на получателите в . на 15.02.2024г. без забележки и рекламации, което се установявало от подписите им на товарителниците. Твърди, че след извършване на превоза платил на третото лице, на което превъзложил един от превозите дължимото възнаграждение. Ответникът като изпращач 1 обаче не платил уговореното възнаграждение по нито един от договорите, като по договора за двата пожарни автомобила същото било в размер на 7823,32 лв., а по втория – в размер на 3911,66 лв., като за общата стойност на възнаграждението по двата договора от 11734,98 лв. ищецът издал на ответника фактура с № . от 16.02.2024г., която последният не заплатил, с оглед на което се претендира осъждане на ответника да заплати навлото по двата договора.

Претендира се законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2024г., както и разноски за производството.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове, като твърди, че е платил претендираните възнаграждения, за които е издадена обща фактура № . от 16.02.2024г. от страна на ищеца, с платежно нареждане от 09.04.2024г., веднага след като е получил гаранция, че третото лице "., което е извършило единият от превозите, няма да .рави искане за плащане към ответника, за каквато гаранция ответникът приема плащането на възнаграждението от ищеца към третото лице.

Счита, че са налице два договора за превоз с различни превозвачи, като само по единия превозвач е ищецът, тъй като няма доказателства за възлагане и на двата превоза на ищеца, респ. за превъзлагане на единия превоз на третото лице "., каквото твърди ищецът. .ротив, ответникът бил предал товарите на всеки от двамата превозвачи, така както било посочено в товарителниците, респективно дължал плащане на дължимото възнаграждение на всеки превозвач поотделно. Твърди, че веднага след плащането към третото лице, в определения от закона срок, добросъвестно и доброволно е заплатил на ищеца цялата дължима като възнаграждение сума по двата договора, поради което не е станал повод за завеждане на делото, както и че ищецът недобросъвестно, без да го уведоми за .равеното плащане към третото лице на 19.03.2024г. и без да му изпрати покана, два дни по-късно е предявил процесните искове. Отделно от това намира за неправилно издаването на обща фактура за възнагражденията по двата договора, а отделна фактура само за възнаграждението по първия договор, изпълнен от ищеца, с превозна цена от 7823,32 лв. ищецът не бил издавал, нито му бил изпращал. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете с оглед извършеното плащане, както и моли да не се присъжда на ищеца законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на извършеното плащане и разноски за производството. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 1 Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.).

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договори за превоз с твърдяното съдържание, че е превъзложил един от превозите по . товарителница от 13.02.2024г., за товар – един пожарен автомобил марка ., на третото лице "., както и че е изпълнил задължението си да превози товарите до мястото на получаване в срок и съобразно уговореното.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че е 2 погасил взе.ията чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Съобразно заявените от ищеца факти, които формират основанието на исковете, по които съдът дължи произнасяне, ищецът основава претенциите си на сключени с ответника договори за международен автомобилен превоз на товари, които са вид превозни договори, чиято уредба се съдържа в Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (.), доколкото мястото на прие.е на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държани, поне една от които е договаряща (чл. 1, пар. 1 от Конвенцията). Договорът за международен превоз на стоки е двустранен, неформален, консенсуален договор, поради което за неговото сключване е достатъчно единствено постигане на съгласие между страните. Съгласно чл. 4, изр. 1 от Конвенцията договорът се установява с товарителница. Предвидената форма е за доказване, а не за действителност, доколкото съгласно чл. 4, изр. 2 от Конвенцията липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция, т.е. сключването на договора за превоз може да се доказва и с всички други допустими от закона доказателствени средства. Тук следва да се има предвид и установената в чл. 9 от Конвенцията оборима презумпция, че товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.

В случая по делото са приети два броя международни товарителници (.) от 13.02.2024г., в които като изпращач е посочен ответникът .. В едната товарителница като превозвач е вписан ищецът . и същата се отнася до превоз от ., . на 2 броя пожарни автомобила марка ., чийто превоз следвало да се извърши от ищеца с композиция ., а в другата като превозвач е вписано трето лице . и превозът по същото .равление се отнася до 1 брой пожарен автомобил марка ., чийто превоз следвало да се извърши от третото лице с композиция ..

Между страните не е спорно, че възложеният превоз е осъществен и товарът по двете товарителници е предаден на получателя в . на 15.02.2024г., който го е приел без възражения, за което са .равени и съответните отбелязвания в товарителниците.

Страните не спорят и че дължимото навло по двата договора се равнява на сумата от 11734,98 лв., от които 7823,32 лв. за превоза на двата пожарни автомобила, извършен от ищеца и 3911,66 лв. за превоза на пожарния автомобил извършен от третото лице. Липсва спор и че за дължимото възнаграждение е издадена обща фактура от ищеца на ответника с № . от 16.02.2024г., която е осчетоводена и от двете страни, като е включена в дневника на покупките на ответника към месечната справка-декларация по ЗДДС за м.03.2024г. съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Установява се от приетото преводно нареждане от 09.04.2024г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е заплатил след завеждане на делото на 3 ищеца сумата по фактура № . от 16.02.2024г., представляваща дължимото възнаграждение по двата договора, като сметката на ищеца е заверена със сумата на 10.04.2024г.

Единственият спорен между страните въпрос по делото е този дали ответникът е станал повод за завеждане на делото и обоснован ли е бил неговият отказ да плати навлото с твърдения, че един от превозите е бил възложен на трето за спора лице и до плащане на дължимото се на третото лице възнаграждение от страна на ищеца на 19.03.2024г., ответникът не е платил на ищеца, за да избегне опасност от двойно плащане.

По спорния между страните въпрос, съдът намира следното:

Установява се от представената заявка-договор от 12.02.2024г., че ищецът е възложил на третото лице . превоза на 1 брой противопожарен камион . с адрес на доставка: ., . при уговорено навло от 2000 евро (3911,66 лв.).

Установява се от приетата по делото вайбър кореспонденция, проведена между управителите на ищцовото и ответното дружество, чиято достоверност не е оспорена, че за периода от 16.02.2024г. до 13.06.2024г. ищецът чрез неговия представител многократно е подканял представителя на ответното дружество да му заплати сумата от 6000 евро във връзка с осъществен транспорт, както и че управителят на ответника, без да се противопоставя на уговорката между страните и без да поставя допълнителни условия, е обещавал плащане. В този смисъл е проведената кореспонденция от 10.03.2024г. между двамата управители, като .ример в този смисъл е изявлението на управителя на ищцовото дружество Т. М. от 10.03.2024г. „Ако в понеделник пусна забраните до 14 дни след това, ако не си платил, тръгва делото. То ще оскъпи шестте хиляди евро с 50 %, а оттам няма да има връщане.“ И отговорът на управителя на ответното дружество В. Д. „Официална заявка за транспорт има ли пусната към теб? Подпис и печат на документ за заявяване на транспорт?

Официална кореспонденция по темата“, както и по-нататъшната кореспонденция, съгласно която управителят на ищеца М. пита: „Кога ще платиш?“, а управителят на ответника отговаря: „При абсолютно първа възможност и се надявам да е още тази седмица.“, както и „Бавят плащания към нас и от там идва целият проблем.“, а също така отговор на управителя на ответника Д. от 25.03.2024г. „Ако нямаме плащане от . до сряда, ще ходя директно натам да се разправям с тях.“. Съдът намира, че обсъжданата кореспонденция касае именно неформалната уговорка между страните за сключване на договори за превоз, единият от които е превъзложен от ищеца на третото лице ., тъй като кореспонденцията касае извършен транспорт на стойност, съответстваща на общия размер на дължимото възнаграждение по издадената фактура от 16.02.2024г. – 6000 евро, които се равняват точно на претендираната сума от 11734,98 лв., и до място на доставяне на товара в ., а също така никоя от страните не твърди, нито установява между тях да е съществувало през този период друго, различно от процесното правоотношение. Не се установява, противно на твърденията на ответника, и същият да е бил в договорни отношения с третото лице ., като вписването на ответника като изпращач в една от товарителниците от 13.02.2024г. с превозвач третото лице не установява договорна връзка между тях с оглед на всички събрани доказателства по делото, които оборват вписаното в товарителницата. .ротив, установява се, че отношения с 4 третото лице е имал единствено ищецът, който му е превъзложил част от превоза по силата на заявка от 12.02.2024г., съответно е издал фактура с № . от 15.02.2024г. и му е платил възнаграждение за извършения превоз – потвърждение за плащане от 19.03.2024г.