Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260075 от 09.02.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2639/2021
Вид
Решение № 260075
Подписан
09.02.2022
В сила
05.03.2022
Състав
МАРТИН СТОЯНОВ СТАМАТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260075

/ 09.02.2022 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 2639 по описа за 2021 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл.

„ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Н.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ЗПЗ (***) №***, с която се претендира да бъдат солидарно осъдени „А.Д.” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: *** и Д.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да му заплатят сумата от: 19 556.08 лв. – неплатена част от дължимата цена по писмен Договор № *** за доставка на стоки от 03.05.2018г., за която са издадени фактури № ***/***.; № ***.;

№ ****.; № ***.; № ***., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 22.02.2021г. до окончателното й изплащане и сумата от 5073,44 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 01.08.2018г. до 19.02.2021г.,

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: между страните съществували трайни търговски отношения съобразно формален договор за продажба на стоки.

Уговорените количества били доставяни от продавача - ищец на купувача – ответник срещу стокова разписка, като за всяка доставка ищецът издавал съответна фактура. Твърди се, че ищецът е изправната страна в правоотношението, като е доставил на ответника в гр. *** стоките посочени в гореизброените фактури, но купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за плащане на цената. Съгласно чл.4, ал. 3 от Договора, с подписването му солидарният длъжник Д.А. „...встъпва в изпълнението на задълженията на Купувача по този договор и се задължава солидарно с Купувача за изпълнение на задължението му за заплащане на стойността на всяка доставка на стоки, осъществена в изпълнение на настоящия договор….“. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник Д.С.А., който изразява становище, че искът е неоснователен. Оспорва наличието на договор за продажба относно описаните в приложените фактури стоки, а евентуално оспорва да са получени от дружеството -ответник. Твърди, че подписите положени в стоковите разписки не са от лице, което е служител на дружеството или упълномощен негов представител. Оспорва уговорката за поемане на солидарна отговорност като противоречаща на закона или добрите нрави, или поради невъзможен предмет.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – договор № **** за доставка на стоки от 03.05.2018г.; фактури № ***.; №***.; №***.; № **** №***. със стокови разписки към тях; 2 бр покани за доброволно плащане ведно с придружително писмо и констативен протокол, дневник за покупки на търговец „А.Д.“ ЕООД за месеци юни и юли 2018г., се установява, че: на 03.05.2018г между „Н.Т.“ ООД като продавач и „А.Д.“ ЕООД като купувач бил сключен писмен договор за продажба на стоки. Съгласно т. 4.3 от договора Д.А. встъпил в изпълнението на задълженията на Купувача по договора и се задължава солидарно за заплащане на стойността на всяка доставка на стоки по него. „Н.Т.“

ООД издал на 31.05.2018г и на 16.06.2018г. общо пет броя фактури с получател „А.Д.“ ЕООД за доставка на индивидуално изброени алкохолони и безалкохолни напитки. От доставчика били издадени и разписки за получаване на стоките, които били разписани от неизвестно лице в графата получател. Тези фактури били осчетоводени от получателя „А.Д.“ ЕООД чрез отразяването им в дневника му за покупки, декларирането им в НАП и ползването на данъчен кредит за тях.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният главен иск e с правно основание чл. 327 ал.1 вр. чл. 318 ал. 1