Определение № 272 от 08.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Велико Търново, 07.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДА.ЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500173 по описа за 2023 година Производството е по чл.121 и чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е прекратено първоинстанционното производство пред сезирА.я ОСВелико Търново и е изпратено делото по правилата за родова и местна подсъдност, съответно на РС- Велико Търново.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и връщането на делото на първоначално сезирА.я първоинстанционен ОС- Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по същото. Твърди се, че данъчната оценка на имота била силно зА.жена и не отчитала пазарната му стойност, както и извършените подобрения. Данъчната оценка била неправилно изчислена, поради което можело да се приеме, че е налице хипотезата на липсваща данъчна оценка.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид изложеното в частната жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения в срок, и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот в гр. Велико Търново, който ищецът твърди, че е придобил по давностно владение.

Установителният иск за собственост е такъв за вещно право върху 1 недвижим имот по см. на чл.109 изр. 1 ГПК и се предявява винаги по местонахождението на имота.

Правилно е определена от първоинстанционния съд родовата подсъдност на делото като такива за вещни права върху имот с данъчна оценка под 50000 лв.- чл.104 т.3 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.68 и чл.

69 ал.1 т.2 ГПК, паричната оценка на предмета на делото е цената на иска, а размерът на цената на иск за собственост се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава- от пазарната цена на вещното право. В случая е налице представено по делото удостоверение за данъчната оценка на имота /л.50 от делото/ към датата на предявяване на исковата молба 01.04.2022г., която е 38805.60 лева. При положение, че по делото е представена надлежна данъчна оценка на имота, несъстоятелни са твърденията на частният жалбоподател, че същата била зА.жена, не отчитала пазарната му стойност и „липсваща“. Данъчната оценка служи за база при облагането на имота с годишен данък, при определянето на таксата за битови отпадъци, при определяне цената на иска и съответно ДТ. Тя няма отношение към пазарната оценка на този имот.

При така изложеното налага се извод за допустимост, но неоснователност на частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, поради което и обжалваното със същата определение, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №123/31.01.2023г. по гр.д.№240/ 2022г. по описа на ОС- Велико Търново

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2