Решение № 3995 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3995 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20211100106666 по описа за 2021 година прецени:

Делото е образувано по предявени от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клауза от договор за банков кредит, и съединени с него отрицателни установителни искове за недължимост на парични суми по договор за кредит и осъдителни искове за заплащане на недължимо платени според ищците парични суми.

Обстоятелства, на които се основават исковете.

Пълномощникът на ищците И. С. М. и Н. Б. Г. излага, че на 21.04.2008г. между страните бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35152, по силата на който на ищците бил предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 120 000 евро. В договора бил предвиден двоен механизъм на превалутиране съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредитът в швейцарски франкове се усвоявал по блокирана сметка, като според чл. 1, ал. 3 от договора, в деня на усвояването страните подписват Приложение № 1, в което се посочва конкретният курс „купува“ на банката, както и конкретно определеният съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Съгласно чл.

2, ал. 2 от договора разрешеният кредит се усвоявал по блокираната сметка след като се изпълни условието кредитополучателите да представят молба за превалутиране по образец, а чл. 2, ал. 3 предвиждал, че усвоеният кредит по блокираната сметка се превалутирал служебно от банката в евро, които се предоставят в собственост на потребителите. В чл. 3, ал. 1 от договора за кредит било предвидено, че дължимото възнаграждение на кредитодателят се формира от плащаваща компонента „Базов лихвен процент“ (БЛП), който към момента на сключване на сделката бил на стойност 4, 5 %, и фиксирана надбавка в размер на 1, 5 пункта. Пълномощникът на ищците твърди, че с чл.

3, ал. 5 и на 6, ал. 3 от договора, банката си „присвоила“ правото да изменя едностранно възнаградителната лихва при промяна на БЛП. Такава възможност била предвидена и в чл. 12 от договора, който давал право на 1 банката едностранно и „произволно“ да променя своята Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които тя прилага при финансовите си операции, както и лихвите по кредита в швейцарски франкове или при друга валута в случай на превалутиране. Според чл. 4, т. 1 и т. 2 от договора кредитополучателите следвало да заплатят на банката еднократна такса за усвояване на кредита в размер на 1, 5 % върху размера на усвоеният кредит и годишна такса за управление на кредита в размер на 0, 3 % върху размера на остатъчната непогасена главница. След усвояване на кредита, считано от 08.07.2008г. банката започнала да повишава договорната лихва. Започнало и повишение на курса на швейцарският франк. Ищците сключили с банката допълнителни споразумения към договора за кредит от 16.03.2009г., от 06.11.2009г., от 27.05.2010г., от 27.06.2011г., от 02.02.2012г. и от 11.09.2013г.

С допълнителните споразумения страните уговаряли капитализации към главницата на просрочени главница, лихви и такси, както и „преоформяния“ на главницата чрез прибавянето към нея на лихвата, която не е била изискуема през периодите на облекчено заплащане на дълга, през които тази лихва се е начислявала без да се погасява от кредитополучателите.

Пълномощникът на ищците твърди, че вследствие на тези капитализации главницата била увеличена с общата сума от 11 909.56 CHF. Междувременно започнало драстично увеличаване на курсовата стойност на швейцарският франк. С цел да намалят икономическото си бреме чрез редуциране на месечните си погасителни вноски, кредитополучателите се съгласили да сключат с ответната банка договор № H L 57625 от 09.05.2012г., с който рефинансирали в евро задълженията си по кредита в швейцарски франкове от 2008г., квалифициран от пълномощника на ищците като новационна сделка.

Пълномощникът на ищците твърди, че уговорката за остойностяване на кредита в швейцарски франкове била неравноправна по смисъла на чл. 143 т.

18 и 19 от ЗЗП. С валутните клаузи върху кредитополучателите, като послабата страна в правоотношението бил прехвърлен изцяло валутният риск от увеличаване на курсовата стойност на швейцарския франк, който бил стабилна валута в случаите на икономическа криза и запазвал висока стойност на финансовите пазари.

Пълномощникът на ищците твърди, че ответната банка не предоставила на потребителите достатъчна информация относно възможността швейцарският франк да поскъпне спрямо българския лев и как възможното поскъпване на курсовата стойност на франка ще окаже количествено отражение върху вноските по договорите. На кредитополучателите не било разяснено, че рискът при кредитиране в швейцарски франкове се увеличавал, когато доходите на потребителя не се получават в същата валута. Поради това кредитополучателите не са могли да преценят обхвата на поеманите от тях задължения.

Пълномощникът на ищците твърди, че клаузата на чл. 22 от договора за кредит не била съставена по ясен и разбираем начин, за да разберат ищците последиците от усвояването на кредит във валута, квалифицирана от ищеца като „високорискова“, в условията на получаване на доходи в българското платежно средство, които последици били значително увеличаване на месечните погасителни вноски. На това основание навежда довод за неравноправност. Налице била и липса на добросъвестност у търговеца – същият не бил постъпил справедливо, а прехвърлянето на риска от повишаване на курса на чуждестранната валута върху потребителите ги поставяло в положение на неравноправност.

На основание горните съображения, пълномощникът на ищците твърди, че за периода от 2008 г. до рефинансирането през 2012 г. банката кредитор като „недобросъвестна“ страна получила без правно основание като облага под формата на курсови разлики в размер на 7 149.43 лв, формирани от увеличената стойност на швейцарският франк спрямо стойността, която той е 2 имал към датата на усвояване на кредита през 2008г. Банката накърнила правата на кредитополучателите като включила в размера на главницата в евро недължими според ищците курсови разлики, съставлявали разликата между главницата в швейцарски франкове, изчислена към датата на превалутирането и стойността на тази главница, изчислена по курса, който е имала чуждата валута към датата на усвояване на кредита през 2008г.

Според пълномощника на ищците, договорът за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № H L 57625 от 09.05.2012г., квалифициран като новационна сделка, бил нищожен, тъй като представлявал „спогодба върху непозволен договор“ и бил неравноправен, тъй като страните преуредили правните последици на неравноправни клаузи относно валутния риск.

Новационният договор не бил произвел правно действие в частта му, в която били капитализирани недължими курсови разлики.

Поради недействителността на новационната сделка, кредиторът се обогатил от курсовата стойност от 48 386.17 евро, получена от спекулативната сделка по покупко- продажба на евро срещу швейцарски франкове и формирана като разлика между крос курса от 1.657925 за 1 шв.франка за 1 евро , приложен при усвояването на франкове през 2008г. и обменният крос курс при рефинансирането през 2012г. - 1.200897 за 1 евро към 1 CHF.

Главницата недължимо била увеличена и със сумата от 11 909.56 CHF, капитализирана с допълнителните споразумения към договора за кредит от 16.03.2009г., от 06.11.2009г., от 27.05.2010г., от 27.06.2011 г., от 02.02.2012г. и от 11.09.2013г., които според пълномощника на ищците били нищожни, като съставляващи спогодби върху непозволен договор и като неравноправни уговорки, с които страните са преуреждали правните последици на неравноправните клаузи относно валутният риск и относно правото на банката непрозрачно да увеличава възнаградителната лихва.

Според пълномощника на ищците, банката кредитор се обогатила от получаваната от нея без правно основание възнаградителна лихва върху неправомерно включената в главницата при превалутирането сума от 48 386.17 евро. Върху сумата от 48 386.17 евро кредиторът начислявал, според исковата молба без основание, договорна лихва и през периода от 10.07.2012г. до датата на завеждане на исковата молба се е обогатил със сумата от 12 149.00 евро.

За същият период, кредиторът получил и недължима възнаградителна лихва в размер на 2460.08 евро, начислена върху капитализираните към главницата по договора за кредит от 2008г. 11 909.56 CHF, прибавени към нея по силата на допълнителните споразумения към договора за кредит от 16.03.2009г., от 06.11.2009г., от 27.05.2010г., от 27.06.2011 г., от 02.02.2012г. и от 11.09.2013г.

В исковата молба се излага тезата, че банката кредитор по неясен и непрозрачен начин уговорила право да увеличава договорната лихва в ущърб на кредитополучателите. Правото на банката да променя базовия лихвен процент било уговорено в чл. 3, ал. 5, на чл. 6, ал. 3 и на чл. 12 от договор № HL 35152 от 21.04.2008г. Договорните клаузи не съдържали критериите, при които банката може да упражни това свое право: изрично уговорени лихвообразуващи показатели в договора или в общите условия; обективност на обстоятелствата, предпоставящи изменение на лихвата; публичност на лихвообразуващите компоненти; приета методика за промяна на лихвата, която да е ясно описана в договора; автоматично настъпване на промяната на лихвата, а не по преценка на кредитната институция; и възможност както за повишаване, така и за понижаване на лихвата. Тъй като в случая банката не предоставила данни за лихвообразуващите показатели и тяхното формиране, ищците не разполагали с достатъчно информация, за да изчислят общите 3 разходи по кредита, които съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ подлежат на предварително оповестяване. Банката кредитор нарушила и изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ условията по кредитните сделки да се формулират по ясен и разбираем начин В съдържанието на договора не били са включени лихвообразуващите компоненти, нито разписана методология, която да определя вида, тежестта и количествените измерения на всеки един от тези компоненти, които да са изрично посочени и да имат обективен характер, т.е. да не е възможна субективна намеса и преценка на банката. При липсата на данни за начина на изменение на БЛП кредитополучателите не могли да направят прогноза или самостоятелни изчисления. Съгласно клаузите на договора, промяната на лихвата не настъпвала автоматично, а по воля на кредитора, който чрез своите органи имал власт да определя в кой момент да увеличи лихвеното ниво. Тъй като методиката на кредитора за изменение на лихвения процент не била публично известна и достъпна и не била известна и на кредитополучателите, клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП в редакцията към момента на сключване на договора - допускали търговецът или доставчикът едностранно да промени условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Вследствие на едностранната промяна на договорната лихва, банката се е обогатила без основание със сумата от 1707.71 CHF, получена от нея в периода от 08.08.2008г. до 08.06.2012г.

Според пълномощника на ищците, банката получила и недължими такси за усвояване на кредита и за управлението му, тъй като тези вземания произтичали от неравноправни според ищците клаузи на чл. 4,т. 1 и т. 2 от договорът от 21.04.2008г. и на чл. 4.1 от договорът от 09.05.2012г. Банката наложила в ущърб на потребителите заплащането на такса по чл. 4, т. 2 от договора, независимо че при сключването на договора по силата на чл. 4, т. 1 от същия е заплатена такса за управление в размер на 1, 5 % върху размера на разрешения кредит. Заплащането на многократни такси за извършването на едно и също действие водело до неоснователно обогатяване на кредитора.

Пълномощникът на ищците излага довод, че възнаградителната лихва включвала, освен печалбата на търговеца, и неговите разходи по администрирането на кредита, поради което било лишено от основание заплащането и на такса за администрирането на кредита. Освен това, вземането за такси по чл. 4 т. 2 от договора не съответствало на предназначението на таксата да покрива материално- техническите и административните разходи на правоимащото лице за оказана от него услуга или осъществявана от него дейност. Срещу тази такса банката кредитор не предоставяла услуга, нито таксата обезвъзмездявала разходи по администрирането на кредита. Оспорва се и механизмът на определяне на таксата като процент от стойността на непогасената част от главницата. Тезе съображения според пълномощника на ищците обуславят нищожност на клаузата на чл. 4 т. 2 от договора. Тя била нищожна и като неравноправна и въвеждаща непрозрачен начин на формиране на таксата за администриране и основание за нейното заплащане. По същите съображения била недействителна и клаузата на чл. 4, т. 1 от договора от 09.05.2012г., оправомощаваща банката да получава ежемесечна такса (комисионна) за управление на кредита в размер на 0, 025 % върху непогасената остатъчна главница.