Решение № 3678 от 02.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3678 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110206115 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. М. срещу наказателно постановление № *********************г. издадено от Началник сектор в СДВР ОПП, с което на жалбоподателя К. К. М. е наложено на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ административно наказание „глоба“ в размер на 204.52 евро.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Алтернативно е направено искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да отмени наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. М..

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки. Претендират се разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.12.2025г., около 10:43 ч, в гр. София, ул. „Проф. Цветан Лазаров” с 1 посока на движение от ул. „Обиколна” към бул.“Цариградско шосе“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Т. Я. Х.“с рег. № *********************. При проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Свидетелят Р. С. съставил на водача – жалбоподателя К. М.

АУАН, като в него описал подробно мястото на извършване на нарушението, водача на працесния автомобил, чия собственост е той и фактите свързани с осъществяването на възприетото нарушение.

Актът бил връчен на водача на превозното средство.

На

26.02.2026 г. било издадено процесното

НП

№

********************, с което при идентична фактическа обосновка на соченото нарушение и съответна правна квалификация на жалбоподателя К.

М. е наложена глоба на основание чл.638 ал.3 КЗ в размер на 204.52 евро.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя.

Видно от приобщените по делото заповеди, актът и наказателното постановление са издадени от компетентно за това лице.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетеля Р. С. и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК. Разказаното от свидетелят е оскъдно, но това може и следва да бъде обяснено с базисните характеристики на конкретния доказателствен източник. Същите отразяват субективната възможност на лицата да възприемат, запаметят и възпроизведат в условията на разпит случилото се. Съчетани с тези признаци, показанията му разкриват и обусловеност от характера на осъществяваната от свидетеля служебна дейност, поради което съдът прие, че въпреки кратките данни в изведеното, свидетелят е достоверен. Същевременно лицето потвърди да е актосъставител. По делото са приобщени писмени доказателства – справка Гаранционен фонд, справка картон водача, регистрация на МПС. От тях несъмнено е видно, че към инкриминираната дата и час процесното моторно превозно средство не е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по 2 случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в производството, няма съществени противоречия. Всички те обсъдени в съвкупност установяват с нужната степен на стабилност и непротиворечивост обстоятелствата, касещи предмета на поризводството.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

АУАН и наказателното постановление са издадени от съответните компетентни органи. При съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Вярно е, че разпоредбата на чл.638 ал.3 КЗ е санкционираща, но с описателна част на въведени обстоятелства, която за разлика от други санкциониращи норми позвола да се формира ясен извод какво е било неизпълненото задължение за наказаното лице. В съдържанието на наказателното постановление и АУАН ясно, точно и в пълнота е описано какво е извършил жалбоподателя – въведени са време, място на нарушението, както и в какво конкретно фактическо действие/бездействие се е изразило то – липса на валидно сключена задължителна застарховка към момента на управление на моторното превозно средство. В този аспект за жалбаподателя не е преклудирана възможността да установи какво се твърди, че е извършил.

В синхрон с фактическите конструкции на описаното нарушение е посочена и нормата, обуславяща реализиране на отговорнстта му – чл.638 ал.3 КЗ.

На жалбоподателя К. М. е съставен АУАН и в последствие издадено наказателно постановление, за това че управлявания от него лек автомобил няма сключена валидна застраховка „Граждаска отговоронст на българските автомобилисти“. Така констатираното нарушение съдът счете за несъмноно осъществено, тъй като събраните по делото доказателства в единство установяват всички обективни и субективни признази на административното нарушение, за което е издаден и обжалвания акт. Съгласно приложимата в 3 процесната хипотеза правна разпоредба на ал.3 „лице...., което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба“.

От свидетелските показания в хода на произвадството и от писмените доказателства се установи осъществяването на изпълнителното деяние управление на лек автомобил, което не притежава сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Деянието е формално. Административното нарушение е извършено от жалбоподателя, доколкото по делото безспорно се установи, че именно той е управлявал моторното превозно средство и при неговото управление е извършена проверката на документите.

Административното нарушение е извършено виновно, като жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, по отношение на което се изисква наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В съзнанието на същия е имало представи за наличието на това задължение, като същият е предприел управлението, без да притежава документ, удостоверяващ наличието на сключена застраховка.

В този смисъл следва да се реализира и административно-наказателната отговорност на К. М.. Същата предполага и налагане на съответно, предвидено в разпоредбата на чл.638 ал.3 КЗ административно наказание.

Наложеното с наказателното постановление административно наказание - глоба в размер на 204.52 евро е законосъобразно и правилно. То е изцяло съобразено с нормата на приложимия закон, поради което не следва да бъде редуцирано.

Ирелевантно за съставомерността на деянието е дали в НП и предхождащият го АУАН е изписано правилно името на лицето, собственик на моторното превозно средство, тъй като в процесната хипотеза е реализирана административнонаказателна отговорност на водач, а не на собственик на МПС, за да е относим този факт към субекта на отговорността.

По делото липсват доказателства, които да очертават приложимост на правните последици на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

При така установените факти и събрани доказателства съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова слезва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на производството и тъй като същите са претендиране от въззиваемата страна, К. К. М. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното на основание чл.61 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

*****************************г., издадено от Началник сектор в СДВР ОПП, с което на К. К. М. е наложено на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ административно наказание „глоба“ в размер на 204.52 евро.

ОСЪЖДА К. К. М. да заплати в полза на СДВР сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5