Решение № 71 от 08.02.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Сливен, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20222230200021 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от АНТ. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, против НП № 21-0804-003107 от 09.11.2021 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна, в което изразява становището си по съществото на делото и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.07.2021 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 336319 против жалбоподателя за това, че на 27.07.2021 год. в 08,40 часа в гр. Сливен, на бул.

„Стефан Стамболов” срещу магазин „Кауфланд“ с посока към бул. „Бургаско шосе“, управлявал товарен автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, като при извършената проверка с РСОД-Леново 8 и справка с дежурен ОДЧ било установено, че МПС е с прекратена регистрация от 04.12.2018 год. Водачът не представил контролен талон към СУМПС. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 27.07.2021 год. (л. 5 от делото).

Процесното НП № 21-0804-003107 било издадено на 09.11.2021 год. от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен като на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети общо 10 контролни точки. В обстоятелствената част на НП било отразено, че същото се издава във връзка с постъпило Постановление за прекратяване на наказателно производство с вх. № 3924/03.11.2021 год. В НП било посочено, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, както и че при индивидуализация на наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 20.12.2021 год. (л. 6 от делото).

От приложеното към административнонаказателната преписка копие от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.11.2021 год. на РП – Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че М. не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията (автомобилът бил с налични регистрационни табели), което изключвало умисъла за извършване на престъплението и го прави несъставомерно от субективна страна (л. 7 – 8 от делото).

От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен се установява, че процесното МПС от 2018 год. до момента на изготвяне на справката е регистриран на името на Р. М.а; няма архив за изпратено 2 писмо през 2018 год. на собственика за прекратяването на регистрацията; както и че на 04.12.2018 год. служебно е прекратена регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на МПС-то и че Гаранционния фонд също изпраща писма до собственика за това обстоятелство, което в справката било под № 53294/26.10.2018 год. (л. 26 – 29 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената дата в НП на жалбоподателя била извършена проверка, при която било констатирано, че същият управлявал товарен автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 04.12.2018 год., като било посочено, че с това е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.

574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Следователно с цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП законодателят е вменил задължение на съответния административен орган да уведоми собственика на съответното пътно превозно средство за прекратяването на регистрацията. В настоящия случай не се установява по несъмнен начин собственикът на процесния автомобил Р. М.а да е била уведомена по надлежния ред от ОД на МВР - Сливен за служебно прекратената регистрация на ППС. От приложената служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен се установява, че няма архив за изпратено писмо през 2018 год. до собственика за прекратяването на регистрацията. Посоченото в същата справка, че от Гаранционния фонд било изпратено писмо до собственика на процесния автомобил не освобождава административния орган – ОД на МВР – Сливен от задължението му да уведоми собственика за прекратената регистрация, което не е сторено в настоящия случай. В този смисъл е и Решение № 130/06.10.2021 год. по КАНД № 116/2021 год. по описа на СлАС в което е посочено, че вмененото обаче 3 във вина на водача административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, доколкото по делото липсват доказателства към датата на проверката ответникът по касацията да е бил уведомен от ОДМВР за служебната дерегистрация на автомобила. Както е посочено в Решение № 96/28.07.2020 год. по КАНД № 78/2020 год. по описа на СлАС, липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици; както и че липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Още повече, че в настоящия случай жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил и след като самият собственик не е бил уведомен по надлежния ред за прекратената регистрация на автомобила, то и жалбоподателят не би могъл да знае за прекратената регистрация на същия. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.

Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, 4 възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 300,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, които съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 34 от делото) са в размер на 350,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в становището (л. 31 - 32 от делото), така и в придружителното писмо (л. 2 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 300,00 лева, като до претендирания размер от 350,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0804-003107 от 09.11.2021 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което на АНТ. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на АНТ. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 350,00 (триста и петдесет) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5