Решение № 1027 от 21.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Пловдив, 21.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20225330201001 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4773388, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Й.И.В., ЕГН:

********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалба си излага съображения за незаконосъобразно издаден ЕФ, в нарушение на материалния и процесуалния закони, и прави искане за неговата отмяна. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена 1 юрисконсултска защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост, извършено на 22.04.2021 год. в 18:07 часа на Републикански път ІІ-64 километър 49+800 в посока с.Труд с МПС - лек автомобил, марка „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ”, рег. № *****, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта ATCC „CORDON-M“2 № MD1196, като при въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 77 км/ч или превишаване на разрешената скорост със 17 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик – жалбоподателя Й.И.В., който не се възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не подал декларация за лицето, което управлявало процесното МПС на въпросната дата и място. ЕФ бил издаден срещу В. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, справка от база данни на КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, снимка на разположение на АТСС, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи и Приложение към т.1 от Заповедта, писмо АУ-000029 №33913/09.07.2018 г. на БИМ, Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, писмо с изх.№ 11-00-322/24.03.2022 г. на АПИ, ОПУ-Пловдив.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

След анализ на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира, че 2 е налице състава на административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочените в ЕФ дата и място при управление на МПС „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ”, рег. № *****, жалбоподателят е нарушил въведеното с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 60 км/ч, като при установена с АТСС „CORDON-M“2 № MD1196 скорост от 77 км/ч е превишил разрешената скорост със 17 км/ч. Мястото на нарушението попада в действието на въвеждащия ограничение пътен знак „В26“, видно от представеното по делото писмо с изх.№ 11-00-322/24.03.2022 г. на АПИ, ОПУ-Пловдив. Предвид на това, съдът намира, че с поведението си Й.В. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Й.И.В.. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице.

Видно от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС се води на името на жалбоподателя В.. По делото няма ангажирани доказателства относно това въпросния автомобил да е управляван от друго лице, различно от собственика на лекия автомобил на въпросните дата и място, поради което и правилно е определен субекта на административнонаказателната отговорност.

Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението, относно въвеждането на ограничение на скоростта посредством сигнализирането със съответния пътен знак в отклонение от общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който максималната скорост на движение на съответния тип МПС извън населено място е ограничена до 90 км/час. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Както става ясно от така цитираната погоре материални норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак, е 3 различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.

За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Направеното в жалбата възражение във връзка с приложението на чл.39, ал.4 от ЗАНН, се явява неосновното, като то следва да бъде оставено без уважение. Съдът приема възприетата към настоящия момент най-актуална практика на Административен съд Пловдив, според която не съществува законова пречка да се издават ЕФ за глоба в размер на 50 лева. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН предвижда, че за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Цитираната разпоредба следва да се тълкува в единство с нормата на чл.39, ал.2 от ЗАНН и просто разширява приложението на последната, като дава възможност да се налагат глоби в размер над необжалваемия минимум в случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, като се издава електронен фиш. Това не означава, че не могат да се налагат глоби с електронен фиш и под необжалваемия минимум, каквото становище е изразило в жалбата си санкционираното лице.

Единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява 4 моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл са Решение № 2120/10.11.2021 г. по к.а.н.д.

№ 2219/2021 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 382/09.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3244/2021 г. на ХХVІ състав на Административен съд Пловдив, Решение № 693/30.09.2021 г. по к.а.н.д. № 835/2021г. на Х състав на Административен съд Пазарджик, Решение № 2567/22.12.2021г. по к.а.н.д. № 2948/2021г. на ХХ състав на Административен съд Пловдив.

Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON-M“2 № MD1196, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. От представеното по преписката писмо АУ-000029 №33913/09.07.2018 г. на БИМ се установява, че процесното АТСС представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации и е вписано по № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Същото към датата на нарушението отговаря на метрологичните изисквания съгласно представения по делото Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. на БИМ.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение от 80 км/ч, от която в ЕФ са приспаднати 3 км/ч в полза на водача и е отчетен толеранс на измерената скорост, като за наказуема е приета скоростта от 77км/ч. и е отчетено отбелязването в горепосоченият Протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС за допустима грешка при измерване.

Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащият се в преписката Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Изпълнено е и условието на ал.3 на чл.10 от Наредбата за снимка на разположение на използваното АТСС, приложена в административната преписка.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 50 лв. за водач, който превиши 5 разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/h.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр. ал. 1 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.