Определение № 20 от 07.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. София, 07.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002103345 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2299/03.05.2023 година, подадена по пощата на 02.05.2023 година, от Р. И. Ж., срещу част от решение № 47/29.03.2023 година на Апелативен съд Велико Търново, трети граждански и търговски състав, постановено по гр. д. № 290/2022 година.

С касационната жалба въззивно решение се оспорва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 51/14.07.2022 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 80/2021 година, в частта с която е отхвърлен предявения от Р. И. Ж. срещу „ЗД Евроинс“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000.00 лева, представляващата обезщетение за претърпени от него вследствие на смъртта на дъщеря му И. Р. Ю., настъпила поради реализирано на 13.08.2017 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.09.2017 година до окончателното плащане. Посочената сума от 50 000.00 лева представлява частта от претендираното от Ж. обезщетение, която съдилищата по същество са приели за неоснователна (разликата между присъдената сума от 40 000.00 лева, която е част от сумата 150 000.00 лева, която според съдилищата представлява размера на справедливото обезщетение, след приспадане на доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 110 000.00 лева и сумата от 90 000.00 лева, която е разликата между сумата от 200 000.00 лева, представляваща справедливия размер на обезщетението според касатора след приспадане на доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 110 000.00 лева). В станалата си част предявеният от Р. И. Ж. иск е уважен за сумата от 40 000.00 лева, като за разликата над същата до сумата от 150 000.00 лева е отхвърлен поради извършено от „ЗД Евроинс“ АД гр. София плащане.

В подадената от Р. И. Ж. касационна жалба се излагат доводи за това, 1 че решението на Апелативен съд Велико Търново в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново, с което предявения от касатора срещу „ЗД Евроинс“ АД гр. София иск, с правно основание чл. 432, ал. 1от КЗ, да бъде уважен за сумата от още 50 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. И. Ж. твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр.

3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ЗД Евроинс“ АД гр. София не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Р. И. Ж. е бил уведомен за обжалваното решение на 03.04.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2299/03.05.2023 година, като е подадена по пощата на 02.05.2023 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Велико Търново е изложил мотиви за това, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане предявеният от Р. И. Ж. срещу „ЗД Евроинс“ АД гр. София иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди бил с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съгласно тази разпоредба увреденият, спрямо който застрахованият бил отговорен, имал право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. При наличие на непозволено увреждане увреденият можел да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят-в случая „ЗД Евроинс“ АД гр. София, се задължавал да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие‑чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ. В застрахователното обезщетение се включвали и лихви за забава, когато застрахованият отговарял за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ). Не било спорно, че за лек автомобил „Б“, модел „“ с рег. № било имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите при „ЗД Евроинс“ АД гр. София към датата на инцидента-13.08.2017 година. От заключението на вещите лица доктор Н. Х.

В.-ортопед, и инженер Н. С. К., което съдът приемал за законосъобразно и обосновано, се установявало, че пътнотранспортното произшествие било станало между няколко моторни превозни средства. Първият удар бил осъществен между предна лява част на лек автомобил „Б.“, модел „“ с рег. № и 2 задната дясна част на товарен автомобил „М.“ като ударът бил заден, ексцентричен, кос и настъпил в дясната пътна лента за движение. Вследствие на удара лекият автомобил „Б.“ се обърнал по таван и напуснал платното за движение, а товарният автомобил „М.“ се отклонил неуправляемо наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Водачът на товарния автомобил бил направил опит да го върне в полагащата му се пътна лента, но в същия момент настъпил последващ удар между лявата странична част на този автомобил и предната (предимно лява) част на насрещно движещия се лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“, с рег. № . Вторият удар бил реализиран в крайна лява част на платното за движение. Вследствие на сблъсъка лекият автомобил „Ф.“ се бил преместил назад и вляво, удряйки се в лявата мантинела, а товарният автомобил продължил неконтролируемо движението си, преобръщайки се на лявата си страна и се бил установил на място. Вещото лице инженер Н. С. К. бил категоричен, че водачът на лекия автомобил „Б.“ бил разполагал с възможност да не започва маневра „изпреварване“ на колоната от автомобили, като по този начин да предотврати рязкото навлизане между автомобилите и последвалият удар в товарения автомобил „М.“. За другите участници в произшествието ударът бил непредотвратим (водачът на лекия автомобил „Ф.“ бил отклонил превозното средство максимално вдясно на платното за движение, за да избегне удара с лекия автомобил „Б.“, нямало забавена реакция от страна на водача на лекия автомобил „Ф.“, не било имало възможност чрез аварийно спиране да се предотврати произшествието). В заключението били направени подробни изчисления на опасната зона за спиране на всички пътни превозни средства, участвали в инцидента, изчислени били скоростите преди и по време на сблъсъка, ударните импулси, предадената кинетична енергия и последствията от деформациите върху автомобилите в крайната фаза на удара. Вещото лице Н. С. К. посочвало, че дори и при по-ниска стойност на ударния импулс последствията за пътниците и най-вече за водача на лекия автомобил „Ф.“ биха били същите (летален изход). От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Д. К., Ж. А. Г. и С. Т. Н. било видно, че Р. И. Ж. и починалата му дъщеря И. Р. Ю. били имали отношения на изключителна дълбока привързаност, взаимна обич и подкрепа.

Споделяли били общи занимания и интереси дори след заминаването на Ю. в Р., не спирали да поддържат всеки ден контакт чрез социалните мрежи и скайп, особено след раждането на децата. И. Р. Ю. при всеки удобен момент гостувала на родителите си в България (прекарвала по два-три месеца при тях). Винаги били сплотено и задружно семейство, чиито членове прекарват свободното си време заедно. Свидетелите заявявали, че след погребението Р.

И. Ж. бил съкрушен (изгубил всичко най-скъпо в живота си), затворил се в себе си и се стараел да не натоварва хората със своята мъка. Към настоящия момент все още не можел да преодолее скръбта по дъщеря си, дори само споменаването на нейното име го разстройвало. След погребението според свидетелката С. Т. Н. Р. И. Ж. приемал мента, глог и валериана. Нямало данни да бил посещавал специалист психолог или психиатър. В момента не приемал никакви медикаменти. Като преценявал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приемал за установени по несъмнен начин силната степен на близост, обгрижване, обич и привързаност между Р. И. Ж. и неговата дъщеря. Неимуществените вреди представлявали неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които били невъзстановими. Предвиденото от законодателя обезщетение не било компенсаторно, а заместващо и се определяло по справедливост от съда 3 съобразно чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд намирал, че бил осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.

Безспорно било установено, че поведението на водача на лекия автомобил „Б., модел „“ с рег. № – И. К. Т., било противоправно (налице била влязла в сила осъдителна присъда по н. о. х. д. № 533/2018 година по описа на Окръжен съд Ловеч)–той бил управлявал моторното превозно средство със скорост, несъобразена с пътните условия, нарушавайки множество разпоредби от ЗДвП, посочени в присъда № 15/19.06.2015 година по н. о. х. д. № 533/2018 година по описа на Окръжен съд Ловеч. В резултат от действията на И. К. Т. било настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, при което била починала от получените множество травми (черепно-мозъчна, гръдни и коремни), несъвместими с живота, И. Р. Ю.. Доказана била причинната връзка между противоправното поведение на дееца и кончината на И. Р. Ю..

Спорните моменти в производството били размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди; началният момент, от който се дължала лихва върху обезщетението и изплатените в хода на процеса суми. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално‑етично такова включвало „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При отсъждане на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни били начина на извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение на съответното лице, които следвало да се преценят в тяхната съвкупност и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото.

Необходимо било да се отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 13.08.2017 година, когато било настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, била 10 000 000.00 лева (чл. 492, т. 1 от КЗ), а минималната работна заплата за страната била 460.00 лева. Въззивният съд след като съобразявал възрастта на починалата И.

Р. Ю. (28 години към момента на пътнотранспортното произшествие); внезапното и неестествено настъпване на нейната смърт; степента на родствена близост; цялостното негативно отражение на събитието върху психоемоционалното състояние на Р. И. Ж.; конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални страдания, обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на инцидента, преобладаващата съдебна практика при сходни случаи приемал, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на Р. И. Ж. вследствие смъртта на неговата дъщеря И. Р. Ю. при пътнотранспортно произшествие на 13.08.2017 година било в размер на 150 000.00 лева. Като се вземели предвид изплатените суми в хода на процеса-общо 110 000.00 лева (представени били платежни документи по делото), останалата част от дължимото застрахователно обезщетение била в размер на 40 000.00 лева.

Разпечатката съдържа 24 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a29bc0f-0742-4760-b260-66ac7c8f90b3