Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 19.05.2017, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1670/2016
Вид
Решение № 251
Подписан
19.05.2017
В сила
11.01.2019
Състав
ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Закон за адвокатурата
  • чл.139б · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • § 1, т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69, ал.2 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
  • чл.70, ал.4 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
  • чл.70, ал.5 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

Р Е Ш Е Н И Е

19.05.2017

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА

НАРОДА

VII

Районен съд – Дупница състав

05.05.

2017 на Година

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица Кечева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

1670

2016 дело № по описа за г.

"Tоплофикация

София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г. Бельовски - изпълнителен директор, чрез процесуален представител – юрисконсулт Г.В., адрес: *** 23Б, е предявило срещу Т.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г.

/чл.33 от ОУ от 2014 г./ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр.София и вр. с чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 2998, 89 лв., от които: 2577, 72 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2013 г. - м.04.2015 г., 389, 54 лв. - лихва за забава от 31.08.2013 г. до 06.06.2016 г., 26, 04 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.07.2013 г. - м.04.2015 г., 5, 59 лв. - лихва за забава от 31.08.2013 г. до 06.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 11.07.2016 г. /датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д. № 1186/2016 г. по описа на ДРС/ до изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.2а от ДР от Закона за енергетиката и се е намирал с него в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр.

София за топлоснабден имот - апартамент № 119, находящ се в гр. София, общ.

«Красна поляна», ж.к. "Западен парк", бл.131, вх.Ж, ет.4, за периода от м.07.2013 г. - м.04.2015 г.

Спрямо ответника са в сила Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР на основание чл. 106а, ал. I от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, приети с Решение по т.5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т.7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г., както и сега действащите ОУ - одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., относими за периода м.02.2014 г. - м.04.2015 г.

В раздел VII от ОУ от 2008 г. - „Заплащане на ТЕ", чл.32, ал.1 /раздел ІХ - чл.33 от ОУ от 2014 г./ е определен редът и срокът, в които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. C изтичането на последния ден от месеца ответникът изпада в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 140978, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.07.2013 г. - м.04.2015 г. и не е погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Нелбо" ЕАД.

Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период за описания имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от лицето, извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "Нелбо" ЕАД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването, респ. - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1186/2016 г. по описа на РС - Дупница.

По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в законово определения срок.

Направено е искане по реда на чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено "Нелбо" ЕАД, което е уважено и съдът е конституирал "Нелбо" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район «Изгрев», ул. "***" № 15, като помагач в производството на страната на ищеца.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че не е единствен потребител на топлинна енергия за посочения обект, тъй като е собственик на ½ ид. ч. от имота. Топлоснабдяването е прекъснато и от 2002 г. не се ползва централно топлоснабдяване. Оспорва се размера на претендираните суми, като представеното извлечение от сметка е частен свидетелстващ документ, неподписан от ответника и не го обвързва.

Привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Нелбо" ЕАД не е изпратило представител и не е изразило становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол от 14.07.2002 г. за проведено на посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. "Западен парк", бл.131, вх.7 и 8, на което било взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, като услугата се възложи на Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз "Нелбо инженеринг" ООД. Към този протокол е приложен списък на етажни собственици, в който ответникът Т.Б.П. е декларирал, че е собственик на ап. № 119, че е титуляр на аб.№ 140978 и че в имота му има 3 бр. радиатори. Видно от приложения нотариален акт за продажба № 99, т.V, рег.№ 2963, д. 837/1999 г., на 20.09.1999 г. ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент № 119. На 30.05.2000 г. ответникът депозирал молба при ищеца да бъде открита партида на негово име по отношение на горепосочения имот.

Приложен е сключен на 21.09.2002 г. договор между етажните собственици на процесната сграда, от една страна, наречени в договора "възложител" и Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз "Нелбо инженеринг" ООД, от друга страна, наречено в договора "изпълнител", по който изпълнителят поел задължение да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили, както и да извършва услугата "топлинно счетоводство" за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в абонатната станция и фактурирана от "Топлофикация", топлинна енергия съгласно методиката, описана в Наредбата за топлоснабдяване, между отделните абонати. Представен е и сключен през 2007 г. договор между ищеца и Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз "Нелбо инженеринг" ООД, респ. - сключен през 2011 г. договор между ищеца и "Нелбо" ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.

Във връзка с посочените документи ответникът в отговора е възразил, че представените към исковата молба доказателства не са в оригинал и е направил искане по чл.183 ГПК. Всички приложени към исковата молба доказателства, приети по делото, представляват преписи, заверени от пълномощник на ищеца за "вярно".

Съгласно чл.32 от ЗА, заверените от адвоката копия имат значението на официално заверени преписи. В настоящия случай заверката е извършена от процесуалния представител на ищцовото дружество - юрисконсулт, надлежно упълномощен да представлява ищцовата страна по делото. Така по аналогия от разпоредбата на чл.32 от ЗА съдът приема, че се касае за официално заверени преписи, приравнени от закона по значение с оригинала. Поради това не е приложим чл.183 ГПК.

В заключението си вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза сочи, че е извършило проверка в счетоводството на ищеца, при която установило липса на плащания от ответника за периода м.07.2013 г. – м.04.2015 г. Сумите по издадените фактури за топлинна енергия /за отопление, за битово горещо водоснабдяване и за мощност/ за процесния период възлизат на 2577, 72 лв., а вноската дялово разпределение – на 26, 04 лв.; обезщетението за забава върху главниците в размер на законната лихва за претендирания период възлиза общо на 395, 13 л***.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - техническа експертиза, прието от съда като компетентно и пълно, се установява, че през процесния период редовно е провеждано годишното отчитане на индивидуалните уреди и количествата топлинна енергия са определяни правилно, съобразно методологията на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. В заключението се сочи, че реалното потребление на количеството топла вода в процесното жилище не е установявано при годишния отчет на уредите, поради неосигурен от ответника достъп до имота и поради това е начислен разход на база броя на обитателите – едно лице по 140 литра дневно; съгласно представената документация в жилището са налични отоплителни тела във всяка стая и в банята, а поради неосигурен достъп разходът на топлинна енергия е изчислен при непрекъснат режим на отопление. Определените от "Нелбо" ЕАД разходи за топла вода и отопление са изчислени служебно съобразно чл.69, ал.2 и чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Приложено е ч.гр.д. № 1186/2016 г. по описа на РС -

Дупница, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Свидетелката ***

****** сочи, че живее в близост до процесния апартамент. През 2013 г. била помолена от адв. М. П. да проверява в периодите за отчитане и да осигури достъп на служителите на фирмата за дялово разпределение. Всяка седмица през април и май и през октомври и ноември от 2014 г. до настоящия момент свидетелката проверявала, но не видяла залепено уведомление за дата на извършване на отчитането. Апартаментът е необитаем и няма поставени радиатори и лира в банята.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1186/2016 г. по описа на РС - София. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

Въз основа на представения по делото нотариален акт № 99, т.V, рег.№ 2963, д. 837/1999 г. съдът приема, че ответникът е собственик на процесния ап.119. Ответникът не ангажира доказателства във връзка с твърдението, че не е единствен собственик на описания имот, като от приложеното към исковата молба искане за вписване на възбрана /л.27-28/ върху ½ ид. част от процесния ап.119 не може да бъде направен извод в тази насока /в искането е посочен представеният по делото нотариален акт № 99, т.V, рег.№ 2963, д. 837/1999 г./.

По делото не е спорно, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Следователно и с оглед на представената молба от 30.05.2000 г. до ищеца да бъде открита партида на негово име по отношение на горепосочения имот, ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т.2а ДР от Закона за енергетиката - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.