Определение № 2274 от 27.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2274 гр. Пловдив, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501865 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профикредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 против Определение № 7575/18.06.202гг. постановено по гр.д.№8783/2025г. по описа на РС – Пловдив, с което е уважена молбата на адв.Р.Р. по чл.248 ГПК и изменено Решение № 2365/ 15.05.2026г в частта на разноските, като е уважено искането на адв.Р.Р. за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА и определено такова в размер на 294,56 евро. По изложени доводи в ЧЖ се иска неговата отмяна и оставяне без уважение молбата по чл.248 ГПК на адв.Р.Р..

Постъпил е ОВЧЖ от адв.Р.Р., с който оспорва ЧЖ като неоснователна, по изложени съображения в него.

ПОС като взе предвид представените доказателства , намери следното:

ЧЖ е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното определение районният съд е завишил адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА със сумата от 294,56 евро по съображения за успешно проведена защита на ищеца чрез проц.му представител. За определеното с постановеното решение възнаграждение от 245,44 евро на проц.представител на ищеца адв.Р.Р. по чл.38, ал.2 ЗА възражение по чл.78, ал.5 ГПК не е постъпило.

По образуваното производство за прогласяване недействителност на потребителски договор между ищеца и ответното дружество по делото са съединени три иска, предявени с две отделни искови молби. Действително с исковата молба с вх. № 53798/14.05.2025 г. са 1 предявени: установителен иск с цена на иска 6909 лв.; осъдителен иск с цена на иска 1213,20 лв., като с исковата молба с вх. № 53805/14.05.2025 г. е предявен осъдителен иск с цена на иска 4544,07 лв. Подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е била уважена и присъденото адвокатско възнаграждение е увеличено, тъй като първоначално определеният размер е бил несъразмерно нисък спрямо броя, предмета и цената на съединените искове, както и спрямо критериите, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Действително на второ място приложени са критериите по Наредба № 1/2004 г. като възнаграждението за процесуално представителство е определено поотделно за всеки от съединените искове, както следва по предявените : установителен иск с цена на иска 6909 лв. , по предявения осъдителен иск с цена на иска 1213,20 лв и по предявения осъдителен иск с цена на иска 4544,07 лв, съобразно които общият размер на адвокатското възнаграждение би възлизал на 1329,34 евро с ДДС.

Въззивният съд намира, че съобразно броя и вида на предявените искове, както и материалния интерес на всеки от тях, както и общият материален интерес по исковата молба, при определяне на изменението на главно решение районният съд е обосновал определянето на размера на адв. хонорар на основание чл.38 ЗА на проц.представител на ищеца в съответствие с разясненията на Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, с оглед даденото тълкуване на чл. 101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС при съпоставка на предвидените в тази Наредбата №1/2004г. на ВАдвС минимални размери на тези възнаграждения и реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съобразено е също така , че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, което се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС.

Следва да се отбележи също така в контекста на произнасянето на СЕС, че ВКС константно се придържа към становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д.

№ 1908/2022 г., I т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на това въззивният съд намира, че определеният общ размер на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА е съответно на установените критерии в съдебната практика на СЕС и за проц. представител на ищеца по делото, вкл. отчитайки конкретиката на настоящия случай, свързан с положените проц.усилия на адвоката по настоящото дело, правилно в съответствие с извършеното по делото, а именно независимо от не високата фактическа и правна сложност на делото, правната помощ е изисквала подготовка на ИМ, молба за освобождаване от заплащането на ДТ за ищеца, провеждане на две съдебни заседания, 2 ангажирани писмени доказателства,за целите на защита на посочения материален интерес по делото.

С оглед на това частната жалба като неоснователна ще се остави без уважение.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7575/18.06.2026г. постановено по гр.д.№ 8783/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3