Решение № 188 от 26.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Иванов

Валерия Банкова

Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20211100507893 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от АТ. В. М. – взискател, срещу постановление от 05.11.2020 г. за прекратяване на производството по изп.д.

№20189250402606 по описа на ЧСИ Р.Г.Ч..

Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Позовава се на молба от 17.08.2018 г., с която е направил искане за извършване на изпълнителни действия, подадена преди да изтекат 2 години от предходно изпълнително действие (наложена на 08.12.2016 г. възбрана върху недвижим имот) и последваща молба от 18.08.2020 г., с което е отправено ново искане за изпълнително действие. Оспорва да е настъпила перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че в периода 08.12.2016 г. г. – 18.08.2020 г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което по силата на закона е настъпило прекратяване на изпълнителното дело. Сочи, че молбата, на която се позовава взискателят от 17.08.2018 г., не е приложена по делото.

1

Въззивният съд намира следното:

Процесното изпълнително производство е образувано на 18.08.2016 г. по молба на АТ. В. М. за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника В. АД. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. №26484/2014 г. на СГС за сумата от 744,36 главница, лихви за забава и разноски.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – перемпцията настъпила в периода 08.12.2016 г. – 17.08.2020 г., когато не са искани изпълнителни действия и е прекратил изпълнителното дело. В мотивите е посочено, че молба от 17.08.2018 г., на която се позовава взискателят, не е входирана в кантората на ЧСИ, както и че служебният архив на ЧСИ И.Ч. е запечатан, считано от 16.08.2018 г. и на 12.09.2018 г. е прехвърлен на ЧСИ Р.Г.Ч..

Обжалваният акт е незаконосъобразен. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти – „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“ (виж диспозитива на т.10). Видно от изпълнителното дело, в периода от образуването му на 18.08.2016 г.до 08.12.2016 г. са извършени изпълнителни действия – наложени са запори върху вземанията на длъжника в банки, наложен е запор върху притежаван от длъжника недвижим имот (искането за вписване на възбрана е постъпило в Службата по вписванията на 08.12.2016 г.).

Установява се от представената с жалбата молба от 17.08.2021 г. и Системен 2 бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, че на посочената дата по пощата до ЧСИ И.Ч. по ИД 458/2016 г. взискателят е подал по изпълнителното дело молба за извършване на изпълнителни действия – да бъде насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се в седалището на дружеството. Причините, поради която тази молба не е приложена по делото (запечатване на служебния архив на ЧСИ Ч. и предаването му на друг ЧСИ) не може да бъде вменено във вина на взискателя, нито следва да се обосновават неблагоприятни последици в неговата правна сфера. Представените от взискателя писмени доказателства (молбата и системния бон, удостоверяващ подаването й по пощата), установяват с категоричност, че последният е отправил искане за извършване на изпълнителни действия в момент, преди да са изтекли 2 години, считано от последното валидно изпълнително действие (в случая – наложената на 08.12.2016 г. възбрана). След това с молба от 17.08.2020 г. взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни действия (публична продан на движими вещи) преди да са изтекли 2 години, считано от последното поискано изпълнително действие (това с молбата от 17.08.2018 г.). Ето защо съдът приема, че не е налице основания за прекратяване на изпълнителното производство, образувано на 18.08.2016 г. срещу длъжника В. АД. Въз основа на молбите от 17.08.2018 г. и 17.08.2020 г. е прекъснато течението на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и считано от тях е започнал да тече нов срок, който към постановяване на обжалвания акт не е изтекъл.

По изложените съображения жалбата е основателна и обжалваният акт следва да се отмени.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я постановление от 05.11.2020 г. за прекратяване на производството по изп.д. №20189250402606 по описа на ЧСИ Р.Г.Ч..

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4