Решение № 21 от 20.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Надежда Трифонова

Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Максим Гр. Колев като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201042 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от подсъдимите А. Р. А. и И. Р. А. и от техните защитници срещу решение № 104 от 25.07.24г., постановено по ВНОХД № 159/2024г. на Апелативен съд – гр.Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 9/25.03.24г. по НОХД № 400/23г. на Плевенския окръжен съд. Двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 26.07.2022г. в с.Е., в съучастие по между си като съизвършители, умишлено умъртвили В. П. Р., като деянието е извършено с особена жестокост. На основание чл.116, ал.1, т.6, във вр. чл.115, във вр. чл.20, ал.2 от НК са осъдени на доживотен затвор при специален режим.

В саморъчната си жалба А. А. твърди,че свидетелите, които го уличават, целят да прикрият собственото си участие в убийството, а механизмът на счупване на крака му не е правилно установен. Според него решението е постановено при непълнота на доказателствата – не е иззета и изследвана бухалката, с която е ударен, и не е ползван видеозаписът, въпреки че при 1 невъзможност да бъдат разпознати лицата на участниците, те биха могли да бъдат идентифицирани по дрехите.

В жалбата на защитника му се релевират и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се сочат липсата на отговор на направените възражения и безкритичното възпроизвеждане на фактическите изводи на окръжния съд. Неправилното приложение на материалния закон според него се изразява във възприемането на по-тежко квалифициращия признак „особена жестокост“. Явната несправедливост на наказанието е обоснована с нарушение на чл.38 от НК, тъй като престъплението не е изключително тежко и подсъдимият не е непоправим.

И. А. е обжалвал решението с претенцията, че е действал в съучастие със свидетеля В. А., а не с брат си А..

Защитникът му е изразил оплаквания срещу по-тежката квалификация на умишленото убийство, както и срещу наказанието, като според него съдът не е отчел обстоятелството, че пострадалият по-рано е засегнал подсъдимия, че той се разкайва и че е съобщил за случилото се на телефона за спешна помощ.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия А. А. поддържа жалбата и направените при условията на алтернативност искания да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане, да се преквалифицира деянието в такова по чл.115 от НК или да се измени наказанието от доживотен затвор на лишаване от свобода.

Защитникът на И. А. пледира за преквалифициране на деянието по основния състав или за промяна на вида на наложеното наказание в лишаване от свобода.

Повереникът на частните обвинители моли решението да бъде оставено в сила. Счита, че особената жестокост е проявена с причиняването на три пробождания, всяко едно от които е смъртоносно и със значителна сила, както и с оглед обстановката, в която е осъществено деянието.

Представителят на ВКП намира, че решението следва да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият А. А. настоява делото да се върне за ново разглеждане, защото съдът е допуснал нарушения.

2

Подсъдимият И. А. изразява съжаление за извършеното.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие и при формиране на решаващите изводи на въззивния съд, доколкото не съществува възможност за правилно приложение на материалния закон и справедливо определяне на наказанията, без фактическата обстановка по делото да е законосъобразно изяснена.

Касационната проверка не установи основателност на оплакването за липса на надлежен отговор на съществените възражения на защитата. Пред въззивната инстанция са развити няколко тези в подкрепа на исканията за оправдаване на А. А. и/или за понасяне на по-лека наказателна отговорност от подсъдимите, като всички те са обсъдени подробно в атакуваното решение.

Действайки като контролиращ, Великотърновският апелативен съд е установил идентичност на доводите на защитата, наведени пред първите две инстанции, и тъй като Плевенският окръжен съд вече е взел отношение по всички тях, е проверил правилността на изводите му. Така във въззивното решение, след изложението на установените факти и описанието на ползвания доказателствен материал, последователно са очертани и обсъдени всички оспорени от защитата обстоятелства.

Първото касае поведението на В. Р. спрямо подсъдимия И. А. и племенника му В. А.. Въззивният съд е отговорил, че не кредитира твърденията за неоправдана агресия от страна пострадалия и за нанесен побой, защото са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства.

Следващото особено съществено възражение е за участието на А. А.. В мотивите на въззивното решение подробно е обсъдена и съответно отхвърлена вероятността този подсъдим да не е причинил нито едно от смъртоносните наранявания на пострадалия. Изложените аргументи са свързани с възприятията на свидетелите за това кой е намушкал Р., кой е бил въоръжен с нож, чии биологичен материал е установен по веществените доказателства – три броя кухненски ножове, как са групирани раните и от каква посока са пробожданията. Във връзка с това оплакване е изразено и 3 становище за механизма на счупване на крака на подсъдимия А. А..

Разгледана е и хипотезата свидетелите В. А. и Р. Б. да прикриват собственото си участие в престъплението, като уличават друг, но е приета за недостоверна с оглед липсата на данни да са носили ножове, да са имали физически контакт с пострадалия и да са оставили биологичен материал по оръжията.

Апелативният съд формулирал ясни съображения и по въпроса защо споделя извода на окръжния, че убийството е извършено с особена жестокост.

Позовал се е на медицинската експертиза за броя на ударите, локализацията им и силата, с която са нанесени, и е направил извод, че извършителите са проявили особена ярост.

Останалите възражения на защитниците се отнасят до обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията и те също са намерили отговор във въззивното решение. Отхвърлена е претенцията за оценка на поведението на самия пострадал като провокативно и нападателно, респективно като смекчаващо обстоятелство за подсъдимите. Такива факти не са констатирани, с оглед на което отпада необходимостта да бъдат съобразявани при определяне на наказанието. Съдът не е установил по-рано вечерта Р. да е нанасял побой на И. А. и племенника му, с което да е предизвикал последвалата саморазправа от страна на двамата братя.

Възможността убийството да е осъществено, като реакция на счупването на крака на А. А. е изключена поради възприетата хронология на събитията – двукратното пробождане на пострадалия предшества падането на А. А., при което е получена фрактурата.

Надлежно са обсъдени и другите изтъкнати от защитата обстоятелства – обаждането на тел.112 и направените самопризнания от страна на И. А..

Апелативният съд е обяснил защо не ги цени като смекчаващи. Приел е, че когато е сигнализирал на спешния телефон, подсъдимият не е бил мотивиран от разкаяние и желание за оказване на помощ, а от страх от отмъщение.

Самопризнанието не е отчетено като съдействие за установяване на обективната истина, тъй като И. А. вече е бил посочен като извършител от многобройни очевидци.

С това се изчерпват възраженията на защитниците и е видно, че нито едно от тях не е оставено без внимание. Напротив, в стилистично отношение мотивите са дори прекалено обстойни, като в тях излишно дословно са 4 възпроизведени последователно отделните оплаквания, така както са редактирани в жалбите, след това изводите на долната инстанция във връзка с тях, след това са пренесени значителни по обем цитати от относимите свидетелски показания и експертни заключения, и едва накрая апелативният съд е формулирал собствената си позиция. При горното, касационният съд намери, че твърдението на жалбоподателите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви категорично не намира опора в проверяваното решение.

Извън изразената позиция на защитника му, подсъдимият А. А. е сезирал съда със самостоятелно възражение за постановяване на решението при непълнота на доказателствата, по-конкретно пренебрегване на възможността за обстойно изследване на видеозаписите и бухалката.

Експертите, изследвали изображенията в двата диска от камерите на кметството, са изразили становище, че те са негодни за провеждане на сравнително лицево идентифициране. Действително, не им е поставяна задача за съпоставяне на облеклото на заснетите лица с иззетите дрехи от подсъдимите и част от свидетелите, но това не е било и необходимо. Подобна допълнителна експертиза не би допринесла за изясняване на фактическата обстановка. В депозираното по делото заключение ясно са посочени кадрите, които имат отношение към случилото се. Поради това, че качеството им е недостатъчно добро, че заснемащите устройства са насочени към площада, а не към ресторанта, поради голяма отдалеченост на обектите и наличието на навес и растителност пред заведението, участниците в инцидента са видими само извън покритата градина, в която се е развил конфликтът. Кадрите не предоставят картина на пространството около масите. Доколкото подсъдимият А. А. не оспорва присъствието си в градината, установяването на това коя от влизащите и излизащи фигури чия е, не би разрешило спорния въпрос какво точно се е случило вътре.

Липсва необходимост и от изследване на бухалката, за която говорят в показанията си свидетелите Е. Ж. и А. С.. Съдът е положил дължимите процесуални усилия за изясняване механизма на полученото от А. А. увреждане. Извън основната съдебно-медицинска експертиза е назначена и допълнителна. Вещото лице е прегледало цялата медицинска документация и рентгеновите снимки на подбедрицата на подсъдимия. Безспорно е установено, че са счупени и големият и малкият пищял на различна височина, 5 спираловидно, което изключва възможността да е станало при удар.

Увреждането е получено при усукване, като кракът е бил опорен и тялото се е завъртяло по надлъжната ос. След като твърдението на подсъдимия, че кракът му е счупен от удар с бухалката е категорично опровергано по експертен път, изследването на последната не е необходимо.

Извършеният доказателствен анализ също не разкрива основание за отмяна на решението. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения да събере всички относими доказателства и доказателствени средства, да ги анализира по отделно и в съвкупност, и логично да обсъди фактическите изводи, до които те водят. При изясняване на основния спорен факт, а именно участието на А. А. в убийството, не се е задоволил да се довери безкритично на показанията на свидетелите В. А. и Р. Б., които го уличават. Сторил го е след съпоставянето им с налична по делото информация в няколко насоки: от една страна е установил достатъчно данни от различни източници в подкрепа на техните показания, а от друга категорично е отхвърлил алтернативните версии.

Касационната проверка установи, че изводът за достоверност на показанията на Б. и А. е напълно законосъобразен. Апелативният съд е съобразил, че мнозина от присъствалите, макар и да не са видели пробождането, са свидетелствали, че точно в момента, в който Б. и А. твърдят, че А. А. е намушкал В. Р., двамата действително са имали съприкосновение и подсъдимият е бил въоръжен с нож. Наличието на нож у А. А. е изяснено чрез непосредствените възприятия на Е. Ж., И. И., А. С., Е. Н. и П. М.. Физически сблъсък между пострадалия и А. А. е установен чрез показанията на свидетелите Д. Д., П. М., Ц. П. и И. И.. Моментът, в който И. А. е нанесъл удара с нож на Р. е безспорен, възприет е от мнозина очевидци и самият той го конкретизира в обясненията си. Съдът е анализирал показанията на И., която е видяла кръв по В. Р. по-рано, още докато Д. държал И. А., както и показанията на С. за това, че И. А. го намушкал, когато той вече бил достигнал вратата и се подпрял на нея. Така въз основа на изяснената хронология на събитията, съдът логично е достигнал до извод, че в момента, когато И. А. го е нападнал, пострадалият вече е бил ранен.