Определение № 1002 от 16.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1002 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500700 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Стик - кредит“ АД, ЕИК 202557159, чрез адв. Х.М., против определение №60/14.01.2026 г., постановено по гр.д. №501/2025 г. по описа на РС Карлово, II гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №441/25.11.2025 г. в частта му за разноските.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се откаже присъждане на разноски на ищеца, а при евентуалност – да бъдат намалени значително. Излага съображения, че не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Съдът е разгледал възражението, че ищецът не е материално затруднено лице, но е приел, че изявлението го обвързва, и е отказал да изследва това твърдение. Позовава се на съдебна практика, според която при претенция за определяне на разноски по реда на чл.38 от ЗА в хипотезата на материална затрудненост на лицето, то следва да бъдат събрани доказателства за това твърдение. Поддържа и, че ищцовата страна е упражнила превратно правото си на иск единствено с цел да се 1 възложат повече разноски на ответното дружество и същото да бъде увредено.

Твърди, че са подадени три искови молби с идентично съдържание – обстоятелствена част и петитум, като, макар и делата да касаят различни правоотношения, страните по тях са еднакви и е следвало делата да бъдат съединени за общо разглеждане. Позовава се на практика на други съдилища, които приемат, че в тези хипотези се касае за злоупотреба с право и отказват присъждане на разноски. Правят се и доказателствени искания – за уважаване на искания, направени с молба в първоинстанционното производство и за прилагане на искови молби. Прилагат за сведение и цитирана в жалбата практика.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения за неоснователност на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законово определения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №441/25.11.2025 г., постановено по гражданско дело №501/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, е уважен предявеният от Е.

М. Б. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лв., получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, като са присъдени на Б. направените по делото разноски в размер на 350 лв., и на адв. К. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. В мотивите е посочено, че размерът е съобразен с материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност, производството е протекло в две съдебни заседания. Съобразено е и решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. Не са възприети доводите на ответника за злоупотреба с права.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Стик кредит“ АД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, с идентични съображения като тези 2 в частната жалба. Постъпило е и възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е изложил съображения, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Прието е, че оспорващата страна може да повдигне спор за наличието на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗА и да опровергае твърдението за осъществяването му по реда на чл. 248 от ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено в него безплатно предоставена правна помощ. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 от ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗА. За да определи размера на дължимото възнаграждение в разглеждания случай, съдът, съобразявайки Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. и на основание чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с член 4, §3 ДЕС, е отказал да приложи Наредба №1/09.07.2004 г. При определяне размера на възнаграждението на адв. К. съдът е посочил, че е съобразил всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на извършената работа, като е присъдил възнаграждение от 300 лева, което е под минимума на Наредба №1/09.07.2004 г. Възприета е практиката на ВКС, съгласно която съдът не е длъжен да събира доказателства и да изяснява обстоятелствата за имотното състояние на страните по делото във връзка с предпоставките за ползването на безплатна правна помощ по чл.

38, ал. 1, т. 2 от ГПК. Достатъчно е наличието на сключен между страната и нейния адвокат договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е посочено, че правната помощ се предоставя безплатно. Материалното затруднение на страната е въпрос, който касае вътрешните отношения между нея и пълномощника и не е сред обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване по делото. Не е споделено възражението срещу договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и пълномощника, като са изложени съображения. Прието е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение в полза на адвоката на ищцата в присъдения размер.

Изложени са и съображения защо според съда не е налице злоупотреба с 3 права.

Настоящата инстанция намира за правилно като краен резултат обжалваното определение, макар и съображенията да са по - различни.

Производството по чл.248 ГПК е специфична фаза в процеса, в която са приключили както събирането на доказателствата, така и устните състезания, постановен е и краен акт, чието изменение в частта за разноските се иска. Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението решаващият съд сам да може да промени решението си в частта за разноските, за да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който не е основният по делото.

Нещо повече – да не се генерират допълнителни разноски за страните, които не могат да бъдат възмездени. Това обаче означава, че не могат да се събират нови доказателства, както и не могат да се правят нови възражения, които не са били направени до приключване на устните състезания. В случая възражения са направени своевременно в хода на първоинстанционното производство, съдът се е произнесъл по искането и го е оставил без уважение.

Правилно първоинстанционният съд не е уважил направените повторно доказателствени искания. Недопустимо е същите да бъдат уважавани в настоящето производство, още повече, че не са и конкретизирани – препраща се към молба, в която се сочи, че са формулирани искания, иска се събиране на доказателства, с които страната разполага – твърди се, че е страна и в производствата, за които се иска да се приложат искови молби. Нещо повече – самите дела са приложени към първоинстанционното и са налични.

Фактът дали са били налице предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ в настоящия случай е ирелевантен, тъй като, когато е уважен искът на страната и са налице предпоставките за присъждане на разноски, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на процесуалния представител. Единствената разлика при заплатено възнаграждение от страната е възможността да се възразява за необосновано висок размер, докато при предоставена безплатна правна помощ размерът на възнаграждението се определя от съда. В този смисъл не следва да се обсъждат доводите налице ли са предпоставките за договаряне на безплатно адвокатско възнаграждение, доколкото за жалбоподателя са налице 4 основанията за ангажиране отговорността му за разноските по делото.

Неоснователни са доводите, че не е посочен номер на делото в договора за правна защита и съдействие. Същият, както и пълномощното, са подадени с исковата молба, като към онзи момент не е имало образувано дело, респективно – не може да се посочи номер на такова.

Неоснователно е и оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на множество идентични дела, доколкото, видно и от изложеното в частната жалба, се касае за едно и също правоотношение. Настоящето производство е инициирано от Б. по един и същи договор за кредит. Причина за завеждане на делото обаче е поведението на ответника, който е представил справка на вещото лице по предходните дела, водени между същите страни и относно същия договор, в която не е включена исковата сума. Дори отделните искове да бяха разгледани в общо производство, разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове. Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, във връзка с множество договори помежду им, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, тъй като се касае за самостоятелни правоотношения и исковете по тях, макар и при идентичност на страните и сходство в обстоятелствената част и петитумите, не са свързани или обусловени. Случаят обаче не е такъв – жалбоподателят, видно и от собствените му изявления, е представил на вещото лице по предходно дело справка, в която не е включена процесната сума. С това си поведение е станал причина за завеждане на настоящето производство.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и/или правна сложност – и двете страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит.

Не са събирани гласни доказателства, но е изготвена експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото са проведени три съдебни заседания, във всяко от които се е явила адв. К.. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото 5 възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката висококвалифициран труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване с всички тези факти, това, че се касае за един иск, с нисък размер, поведението на ответника, който е представил различни справки за плащанията по договора, настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 300 лв. е напълно адекватно на предоставената адвокатска защита. Нещо повече – същото е в размер, по – нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа за един иск.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №60/14.01.2026 г., постановено по гражданско дело №501/2025 г. по описа на РС Карлово, II граждански състав.