Решение № 143 от 02.06.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Сливен, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500198 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София срещу разпореждане за разноски от 10.04.2025г. по изп.д.№20257680400149 на ЧСИ Миглена М.ва, рег.№768, с район на действие СлОС, обективирано в съобщение, изх.

№9392/11.04.2025г.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателят е получил постановление на СИ за приети разноски по делото, подал е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500 лв. с искане за намаляването му до 200 лв. за образуване на изпълнително дело съгласно Наредба №1/2004г., както и пропорционалната такса, но ЧСИ е постановил отказ да стори това. Счита, че той е незаконосъобразен, тъй като, по отношение на адвокатското възнаграждение – в случая, освен сезиране на СИ за образуване на изпълнителното производство, в което бланкетно е посочен начинът на изпълнение – запор върху банкови сметки, и изпращане на покана за доброволно изпълнение, не са извършвани от името и за сметка на взискателя изпълнителни действия. Поради това взискателят не е доказал направени разноски за водене, а само за образуване на изпълнителното дело и адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200 лв. се дължи само за образуването на изпълнителното производство. Не се дължи в по-голям размер поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Жалбоподателят развива обширни доводи в тази насока. По отношение на таксата заявява, че съгласно т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ пропорционални такси се събират в 1 процент според материалния интерес и такава не следва да се начислява върху разноските по изпълнението. С оглед изложеното моли да се отмени като незаконосъобразно постановлението за отказ на ЧСИ и да се намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Претендира и присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от взискателя, с който той оспорва жалбата като неоснователна и развива контрааргументи, че е положена адвокатска работа, която следва да бъде възнаградена, тя е резултатна, защото длъжникът не е заплатил доброволно присъдената сума, а го е сторил след образуване на изпълнителното производство, а адвокатският хонорар подлежи на свободно договаряне между страните. Поради това моли да не отхвърли жалбата като неоснователна и да не се уважава искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал обяснения, в които описва хронологично извършените действия. писмени

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано на 02.04.2025г по молба но Н.В.Ч. въз основа на изпълнителен лист № 86 от 27.02.2025г., издаден по гр.д. № 1751/24г. на СлРС, като с нея са представени договор за правна помощ и съдействие и адвокатско пълномощно от 01.04.2025г. С молбата е посочен способ на изпълнение - запор на банковите сметки на длъжника, след извършване на съответните справки, като ЧСИ е упълномощен по чл.18 от ЗЧСИ да извършва при необходимост и други действия, предвидени в ГПК.

Съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки в Изипей АД и Интернешънъл Асет Банк АД и е уведомил длъжника със съобщение за образуваното изпълнително производство, за размера на задължението към 02.04.2025г. и за наложените запори на банковите сметки.

На 08.04.2025г. са постъпили суми от наложения запор на банкова сметка на длъжника „Топлофикация София"‘ ЕАД, с която се погасява задължението по изпълнителното дело, като на 17.04.2025г. на взискателя са преведени сумите по изпълнителния лист и платените такси при образуване на изпълнителното дело, без адвокатско възнаграждение.

На 10.04.25г. длъжникът е подал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и с разпореждане от същата дата ЧСИ е редуцирал, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, адвокатското възнаграждение от 500 лв.

2 на 285 лв., за което е уведомил длъжника със съобщение от 11.04.25г., получено на 22.04.2025г.

Настоящата жалба е подадена на 02.05.2025г.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес.

В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя, освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело не са извършвани други процесуални действия, тъй като в резултат на предприетия изпълнителен способ в срока за доброволно изпълнение е преведена сума за погасяване на паричното задължение на длъжника. Така, по направеното от длъжника възражение, с което е поискал намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 500 лв. на 200 лв., ЧСИ е издал разпореждане за редуцирането му, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, от 500 лв. на 285 лв.

Жалбоподателят счита, че възнаграждението следва да бъде намалено на минималния размер по наредбата – 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело, понеже това е единственото действие, извършено от процесуалния представител на взискателката.

Само по себе си, това не е основание за намаляване на уговорения адвокатски хонорар, доколкото адвокатът е упълномощен не само за изготвяне и подаване на иницииращата молба, а за цялостно представителство в изпълнителното производство, като страните по договора за ПП не могат предварително да знаят вида, броя и обема на процесуалните действия, които ще се наложи да бъдат извършени, нито да антиципират погасяването на задължението след прилагане на първия посочен изпълнителен способ. Адвокатското възнаграждение не е задължително да е в минимален размер и е предмет на свободно договаряне на страните, а в случая, след намаляване на размера му на 285 лв. от страна на ЧСИ, съдът счита, че в този размер 3 то не е прекомерно, с оглед вида и характера на делото и цената на материалния интерес, поради което намира, че няма основание за намаляването му.

Освен това следва да се посочи, че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело изрично са посочени изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя и такива са извършени в хода на делото – наложен е запор върху банкови сметки на длъжника. Следователно, по делото са извършени действия не само във връзка с образуване на изпълнителното производство, но и такива за процесуално представителство и действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Освен образуване на изп. дело, взискателят чрез пълномощника си е посочил и изпълнителен способ, който безспорно е приложен. Следователно на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ. ЧСИ М.ва е определила възнаграждението в общ размер от 285лв., който не се явява завишен. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Няма основание за изменение и на разноските за пропорционална такса, определени от ЧСИ, тъй като те са начислени в съответствие с чл. 26 от Тарифата за ТР към ЗЧСИ.

Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора, на жалбоподателят не се следват разноски, а насрещната по жалбата страна не е претендирала такива, поради което съдът няма да се произнася в тази насока.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7228 от 07.05.2025г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* против разпореждане от 10.04.2025г. на ЧСИ М.ва относно разноските по изп.д. №20257680400149 по описа на ЧСИ Миглена М.ва, рег. № 768 на КЧСИ и район на действие – района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5